Евтаназията
- Публикувана: 2 март 2007, 10:15 ч.
- Последно мнение: 3 март 2007, 11:05 ч.
# 45
2 март 2007, 14:46 ч.
За себе си - твърдо ДА,
Да не дава господ да решавам за друг....
Виж целия пост
Да не дава господ да решавам за друг....
# 46
2 март 2007, 16:26 ч.
Да,ако повече не може да му се помогне и ако знам че той би искал така ще се съглася.
Така както съм съгласна да даря органите си,сигурно е гадно да съм толкова категорична,но колкото и да е е странно говоря с моите близки за тия неща и знам всеки от тях какво мисли по въпроса
Виж целия пост
Така както съм съгласна да даря органите си,сигурно е гадно да съм толкова категорична,но колкото и да е е странно говоря с моите близки за тия неща и знам всеки от тях какво мисли по въпроса
# 47
2 март 2007, 16:30 ч.
Не бих изключила системите поддържащи живот, независимо дали е сигурно, че човека ще умре. Това го определя само Бог. Има хора, които умират бавно, постепенно и много мъчително, те се молят някой да ги "отърве" от тежестта на болката, но ...това категорично няма да съм аз.
Виж целия пост
# 48
2 март 2007, 16:52 ч.
Аз съм за съществуването на тази възможност за избор и той да се прави от човекът, който е болен. Не желая да товаря близките си с това решение, както не желая те да ме товарят със своите решения за живота ми.
Виж целия пост
# 49
2 март 2007, 16:55 ч.
По принцип съм за правото на избор. Може би, ако човекът много се мъчи и е в състояние сам да вземе решението и да го изпълни - тогава да. Но не бих била способна аз да реша подобно нещо - за близък, за чужд, за когото и да е. Даже за себе си не знам дали бих могла да реша, предполагам, че в последния момент ще се моля само за още минутка, секунда живот, миг повече да виждам лицата на близките ми хора и слънцето навън... Не искам да си го представям и не искам да твърдя нищо със сигурност. Затова опция 3.
Виж целия пост
# 50
2 март 2007, 16:58 ч.
За. Що се касае за мен самата-ако дойде такъв момент... 
Неизмеримо по-трудно ще е за мои близки, но смятам, че ако човек има тежки и неописуеми мъки ще е инквизиционно обратното мнение.
Виж целия пост
Неизмеримо по-трудно ще е за мои близки, но смятам, че ако човек има тежки и неописуеми мъки ще е инквизиционно обратното мнение. 
# 51
2 март 2007, 16:58 ч.
Не бих се осмелила да дръпна шалтера на чужд човек, а какво остава на близък. Няма да посмея да го направя. Ще се надявам, че все нещо ще стане, ще се подобри, ще оцелее...
Аз още се обвинявам, че поисках аутопсия на майка ми. Ами ако е била още жива? Аз не я видях преди аутопсията, а след това... И ми казват, че не е била жива, в никакъв случай, но все си викам - Ами ако не беше тази аутопсия, дали нямаше да стане чудо и да дойде в съзнание?
Евтаназия никога няма да се съглася. Ще го мъча докрай. Но дано Господ не ме подлага на такова изпитание.
Виж целия пост
Аз още се обвинявам, че поисках аутопсия на майка ми. Ами ако е била още жива? Аз не я видях преди аутопсията, а след това... И ми казват, че не е била жива, в никакъв случай, но все си викам - Ами ако не беше тази аутопсия, дали нямаше да стане чудо и да дойде в съзнание?
Евтаназия никога няма да се съглася. Ще го мъча докрай. Но дано Господ не ме подлага на такова изпитание.
# 52
2 март 2007, 17:20 ч.
100% съм съгласна. За мен това е убийство. Нито за себе си, нито за друг човек мога да взема такова решение. И не защото ме е страх - аз съм ужасно коравосърдечна. Просто за мен е въпрос на морал и ценности. И вяра, че нещата биха могли да се оправят. Никой не знае какво е намислил Господ, нали? Абсурдно е дори да си го помисля, като знам баща ми преди операцията като му даваха един месец живот (той не знаеше, де) как само повтаряше "живее ми се, живее ми се"... Над 70 годишен, ама нямате представа как се бори за живота си... И Господ му подари още години живот... Много съм благодарна, че имахме пари да направим тази операция, обожавам и обичам баща си, и през ум не ми мина да не харчим пари (примерно), щото и без това няма да изкара още много... Гласувах с "Против"...
От друга страна... ако претърпите катастрофа и вземането на решение се падне на брат ви, който е шизофреник примерно? Или изобщо някой, който и без това не ви иска особено живи? Ако решението трябва да го вземе втория ви баща, който ви недолюбва?... Или пък трябва да вземете решение за детето си? Ще изключите ли системата или ще се надявате до последно?
Виж целия пост
Не бих се осмелила да дръпна шалтера на чужд човек, а какво остава на близък. Няма да посмея да го направя. Ще се надявам, че все нещо ще стане, ще се подобри, ще оцелее...
Аз още се обвинявам, че поисках аутопсия на майка ми. Ами ако е била още жива? Аз не я видях преди аутопсията, а след това... И ми казват, че не е била жива, в никакъв случай, но все си викам - Ами ако не беше тази аутопсия, дали нямаше да стане чудо и да дойде в съзнание?
Евтаназия никога няма да се съглася. Ще го мъча докрай. Но дано Господ не ме подлага на такова изпитание.
Аз още се обвинявам, че поисках аутопсия на майка ми. Ами ако е била още жива? Аз не я видях преди аутопсията, а след това... И ми казват, че не е била жива, в никакъв случай, но все си викам - Ами ако не беше тази аутопсия, дали нямаше да стане чудо и да дойде в съзнание?
Евтаназия никога няма да се съглася. Ще го мъча докрай. Но дано Господ не ме подлага на такова изпитание.
От друга страна... ако претърпите катастрофа и вземането на решение се падне на брат ви, който е шизофреник примерно? Или изобщо някой, който и без това не ви иска особено живи? Ако решението трябва да го вземе втория ви баща, който ви недолюбва?... Или пък трябва да вземете решение за детето си? Ще изключите ли системата или ще се надявате до последно?
# 53
2 март 2007, 17:28 ч.
Малко изкривяваш нещата.
Братът шизофреник няма право да решава такива неща заради състоянието си, самият той е под специални грижи и наблюдение и никой няма да го пита.
Никой не е казал, че евтаназията се предлага вав всеки случай, в който си в безсъзнание. Това е последна възможност! Нали не смяташ, че може да се избере евтаназията при бронхоплевмония или Хепатит, например
Виж целия пост
От друга страна... ако претърпите катастрофа и вземането на решение се падне на брат ви, който е шизофреник примерно?.....
Малко изкривяваш нещата.
Братът шизофреник няма право да решава такива неща заради състоянието си, самият той е под специални грижи и наблюдение и никой няма да го пита.
Никой не е казал, че евтаназията се предлага вав всеки случай, в който си в безсъзнание. Това е последна възможност! Нали не смяташ, че може да се избере евтаназията при бронхоплевмония или Хепатит, например
# 54
2 март 2007, 17:32 ч.
Мечо Пух.. опростяваш много нещата.. ами ако парите са похарчени вече..
Както и да е. Когато писах първо в темата, говорех само и единствено за себе си - не искам да ми е отнето това право чрез закон.
Виж целия пост
Както и да е. Когато писах първо в темата, говорех само и единствено за себе си - не искам да ми е отнето това право чрез закон.
# 55
2 март 2007, 17:33 ч.
...И да не забравяме,че човек взима решението да умре в период в който не може да разсъждава трезво по-късно и да съжалява........ 
Виж целия пост
Не бих изключила системите поддържащи живот, независимо дали е сигурно, че човека ще умре. Това го определя само Бог. Има хора, които умират бавно, постепенно и много мъчително, те се молят някой да ги "отърве" от тежестта на болката, но ...това категорично няма да съм аз.
по-късно и да съжалява........
# 56
2 март 2007, 17:38 ч.
Категорично съм за евтаназията!От 6год работя в раково отделение,видяла съм какво ли не и съм си задавала тоя въпрос стотици пъти!
Виж целия пост
# 57
2 март 2007, 17:47 ч.
...И да не забравяме,че човек взима решението да умре в период в който не може да разсъждава трезво по-късно и да съжалява........
Преди две години, когато лежеше във ВМА с много тежко заболяване, баща ми също ни молеше да му намерим пистолет. Все пак имаше някакъв шанс. Помогнаха му. Утре ще празнуваме 60 годишния му юбилей. 
Да ни е жив и здрав! Не знам, ако тогава имаше възможност за евтаназия, как биха се развили събитията. И ако той трябваше да вземе решението сам. Разкъсвам се при мисълта.
Виж целия пост
Не бих изключила системите поддържащи живот, независимо дали е сигурно, че човека ще умре. Това го определя само Бог. Има хора, които умират бавно, постепенно и много мъчително, те се молят някой да ги "отърве" от тежестта на болката, но ...това категорично няма да съм аз.
по-късно и да съжалява........ Да ни е жив и здрав! Не знам, ако тогава имаше възможност за евтаназия, как биха се развили събитията. И ако той трябваше да вземе решението сам. Разкъсвам се при мисълта.
# 58
2 март 2007, 17:58 ч.
Много сложен въпрос....
Не мога да съм категорична по тази тема. НИКОГА НЕ ЗНАЕМ КАВО ИЗПИТАНИЕ НИ ПРЕДСТОИ И КАКВИ МИСЛИ И ЧУВСТВА ЩЕ ИЗПИТАМЕ ТОГАВА.!!!
Бог е с нас!
Виж целия пост
Не мога да съм категорична по тази тема. НИКОГА НЕ ЗНАЕМ КАВО ИЗПИТАНИЕ НИ ПРЕДСТОИ И КАКВИ МИСЛИ И ЧУВСТВА ЩЕ ИЗПИТАМЕ ТОГАВА.!!!
Бог е с нас!
# 59
2 март 2007, 18:07 ч.
"За" - трябва да има избор. Страх ме е обаче, че може да се злоупотреби с този избор. Според мен трябва да има становище на 2-ма лекари, че няма шанс за излекуване или подобрение.
Аз си представям 2 случая, когато се задава въпроса за евтаназията:
1. кома (с частична/пълна мозъчна смърт). Тогава болният не изпитва болка. В този случай не бих могла да взема решение и да прекратя живота му. Винаги ще се надявам.
2. рак в крайна фаза и страшни болки. Вероятност за излекуване=0. Тогава болният може да изкаже волята си. И според мен тя трябва да бъде удовлетворена. Надявам се никога да не се налага аз да взимам подобно решение. Не мога да кажа сега, как бих постъпила. От една страна ще искам човека да живее възможно най-дълго, независимо от болките му. От друга страна разбирам, че това е и много егоистично. Само за да мога аз да имам чиста съвест, бих оставила някой да се мъчи... Това прави ли ме добър човек?!?!...
Виж целия пост
Аз си представям 2 случая, когато се задава въпроса за евтаназията:
1. кома (с частична/пълна мозъчна смърт). Тогава болният не изпитва болка. В този случай не бих могла да взема решение и да прекратя живота му. Винаги ще се надявам.
2. рак в крайна фаза и страшни болки. Вероятност за излекуване=0. Тогава болният може да изкаже волята си. И според мен тя трябва да бъде удовлетворена. Надявам се никога да не се налага аз да взимам подобно решение. Не мога да кажа сега, как бих постъпила. От една страна ще искам човека да живее възможно най-дълго, независимо от болките му. От друга страна разбирам, че това е и много егоистично. Само за да мога аз да имам чиста съвест, бих оставила някой да се мъчи... Това прави ли ме добър човек?!?!...
Препоръчани теми