С напредване на възрастта хората стават по-добри или по-лоши?

  • 4 040
  • 41
# 30
Първо дефинирай добър и лош. Нали се сещаш, че всичко е относително?
Добрият за теб е лош за мен и обратно...

Е-е, най-после някой друг (ваш човек) да ви го каже, че на мен ми се изтърка клавиатурата да ви го повтарям това!
Но така е то.
Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Клод-Леви Щраус или Строс, както ви хареса, най-известния жив антрополог, го е писал още в първата си книга - Тъжни тропици. Наблюдения върху социалното поведение на някои племена по поречието на Амазонка.
--------
Да ви кажа - грам не е мръднало човечеството от каменната ера до сега по въпроса за добро и лошо.
Даже според Мишел Онфре стремително вървим обратно към най-тъмните периоди на първобитния морал.
Аз лично не съм съгласен с него. По-зле е положението.
С доброто и с лошото Wink
Това са относителни понятия.
За това чисто социално сме дръпнали много напред с христянството.
Там си пише черно на бяло, какво е доборо и какво не баш.

Според мен сме си в една матрица. 
От както се родиш, се гледат да ти турят калъпа.
Повечето хора имаме сходен живот.
Детска/училище/университет/работа ......
Програмка.
Виж целия пост
# 31
Зависи доколко са доволни или разочаровани от собствения си живот и постиженията на собствените си желания и цели и намират ли признание или оценка за това .
Виж целия пост
# 32
На някаква възраст ти писва да търпиш глупостите на половинка, роднини, приятели, виждаш, че животът ти минал да се съобразяваш и рязко ги отрязваш, нахокваш, отстраняваш и после ти става леко и приятно на душата. Изведнъж се отварят нови места и хора с които ти е приятно и ги няма тежестите на миналото, които ти напомнят за какво било, кой какъв бил, аман!
Все повече се замислям да прекъсна всякакви контакти с хора от младостта, не ми се слуша кой какво направил и как било, минало заминало.
Звучите като майка ми.Неудовлетворена от живота си, търси все кой да й е виновен и се заяжда с всички, защото себе си не може да понася.Щяла да реже-ами режи и на тях да им олекне.
Новите хора и тях ако третирате така и започнат да ви дразнят ще си останете сама само с честитки за рожден ден от полу непознати на фейсбук.
В крайна сметка с хора се живее!
И Вие ми звучите като маникюристката ми, която мисли, че щом съм на 60 гледам турски сериали като майка ѝ и да научи колко отгоре може да ме таксува, като изкуфяла баба😅
Виж целия пост
# 33
Стават по-спокойни, над нещата. Вече няма толкова енергия за хабене.
 Стават и по - безкомпромисни и директни, няма и толкова време за хабене.
 Нелогично поведение и мислене се забелязва по-скоро при млади индивиди, особено такива, дето вече са нагазили лекинко в риъл лайфа. 😂
Виж целия пост
# 34
За мен добротата и лошотията се възпитават още в най-ранно детство. Зависи колко им е IQ-то на родителите.
Не е изключено човек целенасочено да се промени на по-късен етап, но е малко вероятно.
Виж целия пост
# 35
НАучно е доказано – с годините чертите на характера се изострят. Лошите се задълбочават, добрите също. Кой каква амалгама е и кое ще надделее/изпъкне, както се казва клиширано, само времето ще покаже.
Отделно при хора, склонни към развитие на деменция, Алцхаймер, Паркинсон, нещата хептен изплискват легеня.
Виж целия пост
# 36
С напредване на възрастта хората стават по-добри или по-лоши? Променят ли се? Какво ги променя? Роденият лош, остава ли такъв докрая? Трудно ли се променя лошотията? Познавате ли лоши хора, които са се осъзнали и се стараят да се поправят?
Едни стават по-добри с времето, а други по-зли. Зависи какви страни от характера си са потискали/прикривали, както и пред какво ги е изправил животът. Човек може да се промени към добро само ако има огромно желание за това и работи много върху себе си. И това според мен е желателно, тъй като никой не е длъжен да търпи нечий лош характер. Хората, които не могат да се променят си понасят последствията.
Виж целия пост
# 37
Като остарее съм забелязала ,че се връща към фабричните настройки. С каквито е роден.

С напредването на възрастта лустрото на цивилизацията все повече изтънява, докато накрая съвсем се олющва и човек става такъв, какъвто е в действителност. Без никакви задръжки.
Виж целия пост
# 38
Като остарее съм забелязала ,че се връща към фабричните настройки. С каквито е роден.

С напредването на възрастта лустрото на цивилизацияна все повече изтънява, докато накрая съвсем се олющва и човек става такъв, какъвто е в действителност. Без никакви задръжки.

Ами да, то затова продават всякакви памперси за възрастни Grinning
Виж целия пост
# 39
Ми зависи.
С възрастта аз се осъзнах. Съответно не търпя тъпотии, поставям граници, не търпя манипулации и отстоявам себе си. За някои хора съм "по-лоша", за себе си съм "по-добра". Въпрос на гледна точка.
Виж целия пост
# 40
Смятам че с годините ставаме по-добри за себе си и по-лоши за околните. Просто виждаш че трябва първо да мислиш за себе си и вече не си склонен да правиш компромиси.
Виж целия пост
# 41
Само че доста често някои не улучват границата и бъркат и отблъскват от себе си хора, от които имат нужда.
Хубаво е човек да живее самоуверен, но и със самокритика.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия