Помощ, задушавам се на тази работа, не излизам от вкъщи.

Здравейте на всички,

Пиша тук за съвет или евентуално да намеря жени, които са в моята ситуация да си споделим една на друга.
Работя в ИТ компания, от както дойде пандемията сме изцяло от вкъщи, аз се прибрах в родния ми град (на 2 часа от София) и имам детенце на 2г. Изпаднах в някаква жестока дупка, плаче ми се, нямам мотивация за нищо, сутрин ставам сядам на компютъра и развлеченията ми са най много излизане с детето на разходка след ясла в града ни, който е сравнително малък и няма какво да се прави. Не ми харесва това, което работя, изобщо не знам къде ми е бъл акъла, когато учех в ТУ и не ми беше интересно още тогава, но бутах, сега съм с добра заплата (2500), която за града ни е доста добра, но имам чувството, че заради тези добри доходи и това, че съм изцяло от вкъщи и мога да обръщам повече внимание на детето ми, ще си остана завинаги заклещена в това нещо, което не ми доставя удоволствие. Търсих си друга работа, да сменя обстановката, но навсякъде искат по 2,3 дни в офис, не ми е възможно пътуване всеки ден, нито пък смяна на града, тъй като мъжът ми има собствен бизнес и не желае да се мести. Имам желание за учене и за друга квалификация, но нещата, които са ми интересни нямат опция дистанционно обучение.

Моля дайте съвет или ме надъхайте ако сте били някога в подобна ситуация и сте се преквалифицирали.
На близките им им изглежда нелепо да захвърля инженерно образование + хубава работа от вкъщи, но аз имам чувството, че ще се побъркам вече и живея във виртуален свят - без колеги, без смисъл от купуване на нови дрехи и тн. дори приятелките ми останаха в София, тук няма и с кой да излизам извинявам се за дългия пост.

Мениджъра не може да вземе страна в конфликта . Ти прочете ли мненията  и?