Енгин и Аслъ са се последвали в инстаграм профилите си.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 437
- Публикувана: 8 окт. 2024, 23:41 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2025, 14:53 ч.
# 121
21 окт. 2024, 18:25 ч.
Енгин и Аслъ са се последвали в инстаграм профилите си.
Много мило 👌😉😀
Виж целия пост
Енгин и Аслъ са се последвали в инстаграм профилите си.
Много мило 👌😉😀
# 122
21 окт. 2024, 19:36 ч.
Енгин в сторито публикуватази новина, съобщена от Volkan Demirbaş - инструктор и треньор подводно плуване.
На снимката пише:
МОРСКИ ОРЕЛ
Гмуркащата столица на Турция преживява трудни времена...
Потъналия кораб на остров Бесми трябва да се съхранява там, където е.
Град Каш в Анталия, известен като столицата на гмуркането на Турция, е домакин на повече от 50 хиляди подводни ентусиасти всяка година и неговата история и природа са великолепни. Центрове за гмуркане в Каш, центърът на водолазния туризъм, са незаменими за регионалната икономика; Екипът по подводна археология, работещ върху корабокрушението край бреговете на остров Бесми, се разстрои, когато извадиха голяма гъба от корабокрушението. Водолазните центрове реагират, като казват, че отстраняването на гъба от много голяма амфора от Питос, която е характерна за корабокрушението на Бесми, е била повредена от археологическия екип, която е характерна за корабокрушението на Бесми, е навредило на местоположението на останките, които през годините са били интегрирани с подводната природа.
Виж целия пост
Енгин в сторито публикуватази новина, съобщена от Volkan Demirbaş - инструктор и треньор подводно плуване.
На снимката пише:
МОРСКИ ОРЕЛ
Гмуркащата столица на Турция преживява трудни времена...
Потъналия кораб на остров Бесми трябва да се съхранява там, където е.
Град Каш в Анталия, известен като столицата на гмуркането на Турция, е домакин на повече от 50 хиляди подводни ентусиасти всяка година и неговата история и природа са великолепни. Центрове за гмуркане в Каш, центърът на водолазния туризъм, са незаменими за регионалната икономика; Екипът по подводна археология, работещ върху корабокрушението край бреговете на остров Бесми, се разстрои, когато извадиха голяма гъба от корабокрушението. Водолазните центрове реагират, като казват, че отстраняването на гъба от много голяма амфора от Питос, която е характерна за корабокрушението на Бесми, е била повредена от археологическия екип, която е характерна за корабокрушението на Бесми, е навредило на местоположението на останките, които през годините са били интегрирани с подводната природа.
# 124
21 окт. 2024, 21:58 ч.
Тази вечер "Казвам се Фара" започва в Панама. Да пожелаем успех на сериала.
А аз съм на btv story.
Виж целия пост
Тази вечер "Казвам се Фара" започва в Панама. Да пожелаем успех на сериала.
А аз съм на btv story.
# 126
22 окт. 2024, 09:07 ч.
Добро утро!
Благодаря за всички новини,които публикувате момичета
!
Новия сериал за Netflix ще е доста интригуващ, от кадрите които изтичат,особено онези с лодката на които се вози Осман!Ред е вече на и Енгин да публикува и загатна нещо.Миналата година когато снимаше Фара,я портрет,я фигурки видяхме.
Кафе,чай,и задачите за деня ни чакат!
Спорен и спокоен ден на всички!
Виж целия пост
Благодаря за всички новини,които публикувате момичета
!Новия сериал за Netflix ще е доста интригуващ, от кадрите които изтичат,особено онези с лодката на които се вози Осман!Ред е вече на и Енгин да публикува и загатна нещо.Миналата година когато снимаше Фара,я портрет,я фигурки видяхме.
Кафе,чай,и задачите за деня ни чакат!
Спорен и спокоен ден на всички!
# 127
22 окт. 2024, 10:52 ч.
Здравейте в ден вторник, успешен и слънчев да е.
В очакване на новини сме, от кого ли... Дано...
Виж целия пост
Здравейте в ден вторник, успешен и слънчев да е.
В очакване на новини сме, от кого ли... Дано...
# 128
22 окт. 2024, 17:17 ч.
Здравейте следобедно!
Днес отново с много задачи, но вече съм на линия.
Мариянка
докъде сме с "Фара"? Аз може да нямам ТВ, но си гледам серията със суб.
Виж целия пост
Здравейте следобедно!
Днес отново с много задачи, но вече съм на линия.
Мариянка
докъде сме с "Фара"? Аз може да нямам ТВ, но си гледам серията със суб.
# 129
22 окт. 2024, 19:23 ч.
Енгин сторито си преди малко.
Поводът за това е:
Списанието "La Biennale di Venezia", което ще бъде публикувано след 53 години, е домакин на много интересна статия от актьора, писателя и гмуркача Енгин Акйрек. Първият брой на списанието ще бъде представен в най-важните градове на света и той е поканен на едно от тези събития.
Помните преди време, на 28 септември 2024 г., Енгин и бирминалето се последаха в профилите си. Вече е ясно какъв е поводът.
Марта стигнахме до 3 минута на 10 оригиналет епизод.
Виж целия пост
Енгин сторито си преди малко.
Поводът за това е:
Списанието "La Biennale di Venezia", което ще бъде публикувано след 53 години, е домакин на много интересна статия от актьора, писателя и гмуркача Енгин Акйрек. Първият брой на списанието ще бъде представен в най-важните градове на света и той е поканен на едно от тези събития.
Помните преди време, на 28 септември 2024 г., Енгин и бирминалето се последаха в профилите си. Вече е ясно какъв е поводът.
Марта стигнахме до 3 минута на 10 оригиналет епизод.
# 130
22 окт. 2024, 19:48 ч.
Енгин сторито си преди малко.
Поводът за това е:
Списанието "La Biennale di Venezia", което ще бъде публикувано след 53 години, е домакин на много интересна статия от актьора, писателя и гмуркача Енгин Акйрек. Първият брой на списанието ще бъде представен в най-важните градове на света и той е поканен на едно от тези събития.
Помните преди време, на 28 септември 2024 г., Енгин и бирминалето се последаха в профилите си. Вече е ясно какъв е поводът.
Ще има и предаване на живо от представянето на възроденото историческо списание - на 24 октомври в 12 часа на уебсайта и в социалните мрежи:
Виж целия пост
Енгин сторито си преди малко.
Поводът за това е:
Списанието "La Biennale di Venezia", което ще бъде публикувано след 53 години, е домакин на много интересна статия от актьора, писателя и гмуркача Енгин Акйрек. Първият брой на списанието ще бъде представен в най-важните градове на света и той е поканен на едно от тези събития.
Помните преди време, на 28 септември 2024 г., Енгин и бирминалето се последаха в профилите си. Вече е ясно какъв е поводът.
Ще има и предаване на живо от представянето на възроденото историческо списание - на 24 октомври в 12 часа на уебсайта и в социалните мрежи:
# 131
22 окт. 2024, 20:12 ч.
https://x.com/TvDunyasii/status/1848745231212060955
Тук има и допълнителна информация:
Историческото списание, издавано от "La Biennale di Venezia" в Италия, се възражда след 53 години, чийто първи брой ще излезе на 24 октомври 2024 г.; Той е домакин на статия от #EnginAkyürek, озаглавена "Кırmızı Вere"/„Червените барети“. Първият брой на списанието ще бъде представен в най-важните градове на света.👏
Виж целия пост
https://x.com/TvDunyasii/status/1848745231212060955
Тук има и допълнителна информация:
Историческото списание, издавано от "La Biennale di Venezia" в Италия, се възражда след 53 години, чийто първи брой ще излезе на 24 октомври 2024 г.; Той е домакин на статия от #EnginAkyürek, озаглавена "Кırmızı Вere"/„Червените барети“. Първият брой на списанието ще бъде представен в най-важните градове на света.👏
# 132
23 окт. 2024, 06:46 ч.
Добро утро момичета 💕
Хубав и успешен ден сряда!
Интересна изява на Енгин. Утре излиза това списание - ще има отзиви.
Аз нямам интернет и съм телефонна, затова ще съм по- кратка / трудно ми е писането/.
Виж целия пост
Добро утро момичета 💕
Хубав и успешен ден сряда!
Интересна изява на Енгин. Утре излиза това списание - ще има отзиви.
Аз нямам интернет и съм телефонна, затова ще съм по- кратка / трудно ми е писането/.
# 133
23 окт. 2024, 08:37 ч.
Добро утро в ден сряда. Нещо споделено от ФБ групата „Engin Akyürek Forever / Доминиканска република“ някои части от историята „Червената барета“, написана от Eнгин Акюрек, и ще бъде представена от списание „La Biennale di Venezia“ на 24-ти този месец. Темата е страстта към гмуркането.
„Винаги съм чувствал, че ако се поровим в историята и си представим какво са мислили нашите предци, когато са гледали към морето, можем да установим връзка с миналото.
Скочих във водата, фиксирайки с пръсти маската, която смучеше очите ми, захапах регулатора, който държах безопасно в устните си. Тръбата, която носех на гърба си, се придържаше към тялото ми като гърбицата, която камила носи, когато потъвам във водата. Когато влезете на непознато място, безпокойството, придружено от любопитство, започва да посещава сърцето ви, а след това и цялото ви тяло. Тази ситуация граничи с нашите действия и изгражда около нас защитени територии, най-ценните, което ми позволява да бъда невинен за лъжите, които измисляме.
Представянето на нещо, което не съществува, усещането - от детска невинност, това, което намирате дълбоко в себе си като герой - е нещо, което можете да правите за известно време. С напредване на възрастта усещате цветовете, които сте запазили в работата си. Те започват да се разпадат с трудностите на живота и колкото повече се опитвате да го поддържате, толкова по-тревожни ставате, толкова повече попадате в модел на живот, в който всичко е смесено. Животът ни е съсредоточен върху неща, които не съществуват. Въпреки че беше част от съвременния живот, беше трудно да се приложи на практика. Като се има предвид, че 70% от повърхността на Земята е покрита, моите детски мечти биха го сметнали за нещо жалко. Съдейки по коефициентите, аз бях в останалите 10%. Ако не бяха книгите с истории, които ви показват океаните и моретата, и неделните документални филми за океана, нямаше да има изображения, които да забавляват вашето въображение. Ако отидем в дълбините и си представим какво са мислили нашите предци за морето, мисля, че мечтите, които идват от примитивното мислене, са по-креативни и детски. Мечтите на нашите предци ни позволиха да открием континенти, да научим за непознати животи в дълбините на водата и да преминем от дивата природа към съвременния живот с нашия инстинкт за оцеляване.
Бях на шест години, когато видях морето за първи път. Отидохме на почивка със семейството ми в крайбрежно село в Анталия. Чувствах се като олмеките, сапотеките, маите, ацтеките, инките в Америка, жителите на остров Япония и аборигените в Австралия, когато гледаха морето. Какъв живот е съществувал под този безкраен воден басейн? Всъщност беше гмуркане в пясък. На следващия ден отидох на шезлонга. Ще мога ли някой ден да дишам там, като в историята за Черната рибка? Бих направил всичко. Всички приказки могат да се сбъднат за мен, като се има предвид, че всички те започват с мечти и завършват с реалност."
Забележка; Това са параграфи, които не са непременно в ред, но можем да разберем смисъла на разказа.
Google превод и корекция от Ingrid Lavandier. Много сме благодарни на Ingrid Lavandier за превода!
Виж целия пост
Добро утро в ден сряда. Нещо споделено от ФБ групата „Engin Akyürek Forever / Доминиканска република“ някои части от историята „Червената барета“, написана от Eнгин Акюрек, и ще бъде представена от списание „La Biennale di Venezia“ на 24-ти този месец. Темата е страстта към гмуркането.
„Винаги съм чувствал, че ако се поровим в историята и си представим какво са мислили нашите предци, когато са гледали към морето, можем да установим връзка с миналото.
Скочих във водата, фиксирайки с пръсти маската, която смучеше очите ми, захапах регулатора, който държах безопасно в устните си. Тръбата, която носех на гърба си, се придържаше към тялото ми като гърбицата, която камила носи, когато потъвам във водата. Когато влезете на непознато място, безпокойството, придружено от любопитство, започва да посещава сърцето ви, а след това и цялото ви тяло. Тази ситуация граничи с нашите действия и изгражда около нас защитени територии, най-ценните, което ми позволява да бъда невинен за лъжите, които измисляме.
Представянето на нещо, което не съществува, усещането - от детска невинност, това, което намирате дълбоко в себе си като герой - е нещо, което можете да правите за известно време. С напредване на възрастта усещате цветовете, които сте запазили в работата си. Те започват да се разпадат с трудностите на живота и колкото повече се опитвате да го поддържате, толкова по-тревожни ставате, толкова повече попадате в модел на живот, в който всичко е смесено. Животът ни е съсредоточен върху неща, които не съществуват. Въпреки че беше част от съвременния живот, беше трудно да се приложи на практика. Като се има предвид, че 70% от повърхността на Земята е покрита, моите детски мечти биха го сметнали за нещо жалко. Съдейки по коефициентите, аз бях в останалите 10%. Ако не бяха книгите с истории, които ви показват океаните и моретата, и неделните документални филми за океана, нямаше да има изображения, които да забавляват вашето въображение. Ако отидем в дълбините и си представим какво са мислили нашите предци за морето, мисля, че мечтите, които идват от примитивното мислене, са по-креативни и детски. Мечтите на нашите предци ни позволиха да открием континенти, да научим за непознати животи в дълбините на водата и да преминем от дивата природа към съвременния живот с нашия инстинкт за оцеляване.
Бях на шест години, когато видях морето за първи път. Отидохме на почивка със семейството ми в крайбрежно село в Анталия. Чувствах се като олмеките, сапотеките, маите, ацтеките, инките в Америка, жителите на остров Япония и аборигените в Австралия, когато гледаха морето. Какъв живот е съществувал под този безкраен воден басейн? Всъщност беше гмуркане в пясък. На следващия ден отидох на шезлонга. Ще мога ли някой ден да дишам там, като в историята за Черната рибка? Бих направил всичко. Всички приказки могат да се сбъднат за мен, като се има предвид, че всички те започват с мечти и завършват с реалност."
Забележка; Това са параграфи, които не са непременно в ред, но можем да разберем смисъла на разказа.
Google превод и корекция от Ingrid Lavandier. Много сме благодарни на Ingrid Lavandier за превода!
# 134
23 окт. 2024, 09:43 ч.
Привет.
Благодаря за превода . Да разбирам, че са части от разказа
Относно гмуркането - това нямам желание да го преживея, имам страх от дълбоко, от това да не остана без въздух ако се откачи някоя тръба , от това да се нагълтам с вода , от допира до рибите и въобще морските обитатели, а бе много неща
Така че не мога много да ги разбера , както и тия,които изкачват високите върхове с риск да си останат там.
Но винаги са ми интересни паралелите и асоциациите, които прави Енгин в неговите разкази, някакси намирам нещо и за себе си ...почти всеки път
Виж целия пост
Благодаря за превода . Да разбирам, че са части от разказа
Относно гмуркането - това нямам желание да го преживея, имам страх от дълбоко, от това да не остана без въздух ако се откачи някоя тръба , от това да се нагълтам с вода , от допира до рибите и въобще морските обитатели, а бе много неща
Така че не мога много да ги разбера , както и тия,които изкачват високите върхове с риск да си останат там.Но винаги са ми интересни паралелите и асоциациите, които прави Енгин в неговите разкази, някакси намирам нещо и за себе си ...почти всеки път
Препоръчани теми