Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 437

Публикувана: 8 окт. 2024, 23:41 ч.
Последно мнение: 7 ян. 2025, 14:53 ч.

38 732
738

mariana51 - Ветеран

Ветеран

# 330 15 ноем. 2024, 11:03 ч.

Здравейте в ден петък, успешен да е и чакането на новини продължава.
И за добро начало - едно мнение с превод: https://x.com/LTLoveENGIN/status/1857299815316463995

С какво Енгин Акюрек се отличава от другите актьори?

Универсалност: Той е способен да изобрази широка гама от герои, правейки всяка роля уникална и запомняща се.

Емоционална дълбочина: Способността му да предава сложни емоции позволява на публиката да се свърже с героите му на дълбоко ниво.

Харизма: Чарът и привлекателността на Енгин го правят любимец сред феновете и колегите му.

Отдаденост: Неговата отдаденост на занаята е очевидна в изпълненията му, тъй като той напълно се потапя в ролите си.

Пътуването на Енгин е свидетелство за неговия талант, труд и страст. Способността му да се свързва с публиката чрез мощно разказване на истории го превърна в обичана фигура в турското кино. Тъй като той продължава да изследва нови роли и проекти, няма съмнение, че влиянието му ще продължи, оставяйки трайно наследство за идните поколения.
Eнгин Акюрек остава блестяща звезда в света на развлеченията и феновете с нетърпение очакват какво ще донесе на екраните следващия път.

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 331 15 ноем. 2024, 13:56 ч.

Отпускарските дни винаги са броени и в крайна сметка свършват.
Та днес - на работа.
Но можем да пием по едно бързичко ☕
За Енгин каквито и суперлативи да се напишат- все ще са малко.

Виж целия пост

Почетен член

# 332 15 ноем. 2024, 14:14 ч.

Цитат на: mariana51 в чт, 14 ное 2024, 14:13

Скрит текст:

На вашето внимание още един превод на историята написана от Енгин за бр.1 на списанието за биеналето във Венеция. Превод Bsrisea.

ЧЕРВЕНАТА ШАПКА

Текст и снимки
Енгин Акюрек,
актьор и гмуркач

Известният турски филмов актьор (и гмуркач) проследява своето дълго пътешествие под водата, започнало още в детството му с документалните филми на капитан Жак-Ив Кусто, което по-късно го води до самопознание на място, където той е само гост. И носи червена шапка...

Когато си отраснал на място, където няма море, е трудно да включиш в мечтите и сънищата си сини дълбини. Анкара, столицата на република Турция, се намира посред степта, далеч от морето. Извън детската невинност на въображението, чувствата и героизирането на всичко открито в книгите, тоест на онова, което не съществува, не можеш да се привържеш към нещо за дълго време. Порастваш, изправяш се пред предизвикателствата, които ти подхвърля животът, и усещаш, че цветовете, които си носил вътре в себе си, постепенно бавно избледняват един след друг. Колкото повече се стараеш да ги опазиш живи, толкова повече се напрягаш, защото си навлязъл в житейски модел, където всички цветове са смесени. Макар днес да е възможно в центъра на живота ни да стоят несъществуващи неща, прилагането им на практика не е толкова лесно.

В детството си научих, че 70% от земната повърхност е вода и детските ми мечти счетоха това за бедствие. Процентно аз принадлежах към останалите 30%. Без книжките, описващи океаните и моретата, без документалните филми за океаните всяка неделя, образите, появяващи се във фантазиите ми, нямаше да бъдат достатъчни. Винаги съм вярвал, че ако разровим историята и си представим това, което са си представяли нашите предци, докато са гледали морето, може да построим мост към миналото.

На 20 юли 1969 година първият управляван от хора космически кораб Аполо 11 каца на Луната. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин най-накрая задоволяват любопиството, измъчвало човечеството още от зората на съществуването му. Стъпването на Луната е не само научно постижение, но и символ на човешкия изследователски дух, на любопитството и желанието му да премества границите. Без човешката жажда за откривателство и без жертвите направени от нашите предци днес щяхме да знаем много малко за вселената. Предците ни дръзват да прекрачат отвъд безопасните познати граници и ни завещават мечтата за нови колонии в космоса с постоянен живот и селско стопанство.

Човекът, любопитен към небето и звездите, се е чудил и какво лежи под огромните маси вода, които ни заобикалят. Как са си представяли нашите предци живота отвъд морето и живота във водата, след като са смятали или по-скоро са вярвали, че земята е плоска? Сравнявам това с фантазиите, които имах аз на шест години, и вярвам, че фантазиите, родени от детински примитивни мисли, са по-креативни. Мечтите на нашите предци довеждат до откриването на континенти, до опознаването на непознати форми на живот в дълбините на океана и на нашия собствен преход от примитивен към модерен начин на живот, тласкан от инстинкта за оцеляване.

Бях на шест години, когато за пръв път видях морето. Цялото ни семейство отиде на почивка в крайморския град Анталия. Гледайки морето, аз изпитвах същото, което са изпитвали олмеките, сапотеките, маите, ацтеките и инките в Америка, жителите на японските острови и аборигените в Австралия. Какъв живот съществува под безкрайното тяло на водата? Ще мога ли някой ден да дишам там като Малката черна рибка от приказката? Ако всичко започнало в мечтите приключва в реалността, значи приказките могат да се сбъднат за мен. Не бях дете, което си представя себе си в астронавтски скафандър, но в подводница, с водолазен костюм и шлем като онези на старите събирачи на сюнгери. Години по-късно осъзнах, че в скицника си бях рисувал създания, подобни на онези в океанските дълбини, деформирани от налягането. Създавах ги в мечтите и фантазиите си... Но защо рисувах създания с по три очи и странни хриле?

Когато баща ми ме сграбчи за раменете и ме хвърли в морето, солената вода започна да щипе очите и гърлото ми, и аз разбрах, че на морето му е нужно време, за да ме приеме и да ми покаже любовта си. То беше, което задаваше правилата, поставяше границите и определяше дистанцията в нашата връзка. Йоните, разграждани от слънчевата енергия, изпаряваща чистата вода, щипеха очите ми. Като любовница, поставила граница и дистанция, морето ме чакаше да започнем платонична връзка. С времето, ако успеехме да скъсим дистанцията, тя можеше да прерасне в голяма любов. Но извън летните ваканции нашата връзка си остана връзка от разстояние.

Аз пораснах, сънищата ми се изпълниха с по-осезаеми и видими образи, и цветовете на морето почнаха да избледняват. Връзката ми със синьото не беше нищо повече от бриза през лятната ваканция, който идва от вълните и гали лицето ми. Лежах си на шезлонга, пийвах студено питие и имах чувството, че пред мен е опънат добре закрепен син брезент. Все едно прекарвах лятната ваканция сред декор, като във филма „Шоуто на Труман“ с Джим Кери. Но не се оплаквах от положението. Не е лесно да придобиеш нужната проницателност, за да оцениш обстоятелствата, в които се намираш. Изглежда тази дилема е съществувала за всички поколения, за всичките осем милиарда жители на планетата. Вече не виждах синьото пространство като шестгодишно момче, не се чудех какъв е животът под водата. Вместо това бях залепнал за шезлонга и студеното питие.

Вярвам, че в съвпаденията има определена доза детска невинност и може би това е един от начините за тълкуване на нещото, което наричаме „съдба“. Детето, което някога си представяше себе си с шлем на ловец на сюнгери, най-накрая, благодарение на една случайност и под натиск отвън, години по-късно бе принудено да напусне своя шезлонг. Всъщност, това трябваше да бъде само пробно гмуркане. На следващия ден планирах да продължа ваканцията си излегнат върху шезлонга, без дори да поглеждам към морето и вълните. Съвсем простичко ми обясниха основните принципи на гмуркането. През мундщука в устата си ще мога да вдишвам въздух от бутилката. Намирах се в най-горещата част на корабчето, с неопренов костюм, залепнал да кожата ми. Езикът на тялото ми издаваше моето очевидно неудоволствие и всичко, което исках, беше възможно най-скоро да изляза от водата и да се махна от корабчето. Наместих с пръсти маската, притиснала очите ми, захапах мундщука, който се крепеше несигурно върху устата ми, и скочих във водата. Като гърбица на камила, бутилката върху гърба ми ме бутна надолу.

Когато пристигнеш на непознато място, тревогата на любопитството се появява най-напред в сърцето и след това се разлива по цялото ти тяло. Това усещане е най-скъпата и невинна лъжа – от тези, които съчиняваме, за да издигнем защитни бариери около себе си, ограничавайки своите собствени действия. Носех се из водата, гледах инструктора си с чувство на безпомощност и се чувствах изгубен в дълбините на океана. На дълбочина пет метра успях да преценя къде съм по отражението на корабчето и ъгъла на падане на слънчевите лъчи върху водата. Едно забравено усещане, едно неописуемо щастие обхвана тялото ми. Самата вода нямаше цвят, но начинът, по който молекулите ѝ поглъщаха и отразяваха светлината, разкриваше прекрасни нюанси на синьото. Колкото по-дълбоко и чисто е морето, толкова по-живи оттенъци на синьото изживяваш. Изглежда това е базова истина за човешкото битие, разсейването на синята светлина, повече от всеки друг цвят, ме поведе на пътешествие навътре към подсъзнанието ми.

Колкото повече се привързваш към подводния свят, толкова повече осъзнаваш, че хората, занимаващи се с гмуркане, имат различни интереси – едни обичат стари потънали кораби, други търсят да снимат различни видове риби, трети се посвещават на техниката на самото гмуркане. От мига, в който се сблъсках с подводния свят, започнах да преследвам чувството, което ми даваше синьото. Неговите оттенъци сякаш ми провеждаха фройдистки психоанализ. Собственото ми тегло, което усещам още от раждането си, сякаш изчезваше, когато се потопя дълбоко под водата.

Водата е източникът на живота. Фактът, че в утробата ние сме защитени от околполодни води, и че 75% от нашите клетки се състоят от вода, не е просто знание от учебника. Чувството, че от години търся нещо, без да знам какво точно, намери своето решение във водата. И с хората е така – когато срещнеш някого, когото обикнеш, ти се струва, че си го чакал от години. Смисълът на нашето съществуване изглежда е еквивалентен на времето, което душите ни прекарват в чакалнята.

Моето пътешествие под водата, което започна по случайност, отвори пред мен много отдавна забравени врати. Детството ми, героите ми, всичко, което обичах, се появи пред мен. И на всички тях аз казах: „Добре дошли!“. Почувствах, че никога не съм познавал истински себе си, никога не съм докосвал сърцето си, своето вътрешно „аз“ или детството си; девизите на съвременния живот „Трябва да бъда добър“, „Трябва да бъда щастлив“ все едно се разтвориха във водата. Сякаш докоснах детството си с ръка, развих страст към гмуркането, усетих, че то е ключът към свободата, която възможността да дишам даваше на тялото и душата ми.

Преди 470 милиона години Еверест е бил на дъното на океана. Варовиковите скали на върха са се формирали от натрупването на останки от ракообразни в потопената преди около 470 милиона години част на индийския субконтинент. Много добре разбрах защо онези, които се опитват да изкатерят Еверест, скалните катерачи в Нагано, сърфистите в Уайкики и скачачите с бънджи в Нова Зеландия имат усещането, че се връщат към детството и изпитват желание да рискуват живота си. Невинността на детството, свободата да играеш са твърде скъпи, за да се купят с пари или власт. В крайна сметка, всички се изправяме пред истината, че имаме нужда от игрище. Докато се спусках в бездната на синьото, всичко, което бях забравил някога, всичко полезно съпътствало желанието ми за изследване, излизаше на бял свят. Започнах да откривам себе си на място, където бях само гост.

Едно от любимите ми предавания като дете бяха документалните филми на удивителния капитан Кусто. Помня, че моят герой тогава капитан Кусто, беше отличен мореплавател, страстен любител на подводните приключения. Той беше не само експерт по океаните, но и морски офицер, кавалер на ордена на Почетния легион, учен и режисьор носител на Оскар. Вярвам, че той е толкова важен за човешката история, колкото Айнщайн, Тесла, Пастьор, Коперник и Нютон. През 1943 година Емил Ганян и капитан Кусто изобретяват първия леководолазен дихателен апарат, който позволява на гмуркачите сами да контролират дишането си без постоянен приток на въздух. Без това изобретение нямаше да знаем почти нищо за подводния свят. В известните му документални филми, заснети на неговия кораб „Калипсо“ можете да усетите емоция, сравнима с тази на ходенето по Луната, само че под водата. Изглежда радостта от откриването на подводния свят е неизменно свързана с изкуството на себеоткриването.

Червената шапка, която никога не свалях през студените анкарски зими, символизираше цялото ми детство и връзката ми с подводния свят. Не помня кой ми подари тази шапка като на капитан Кусто, дали е било по случайност или аз съм си я поискал. Червената шапка на капитан Кусто, както и детската му усмивка осветиха целия подводен свят и оставиха важно наследство за бъдещите поколения. Новаторското му дело допринесе значително за развитието на екологичното мислене и помага на следващите поколения по-добре да разбират морето. За да отбележа и защитавам красотата на подводния свят, все едно хващам детството си за ръка, аз реших да си купя нова червена шапка.

Привет,
Благодаря за превода на "Червената шапка". Сега прочетох разказа на Енгин и много ми хареса. Със всичко е така , можеш да си останеш не разбрал толкова неща като си стоиш на шезлонга , а не ти сложат една тежка бутилка на гърба и да те бутнат от лодката Wink

Wink

Виж целия пост

Ветеран

# 333 15 ноем. 2024, 16:10 ч.

Да пием по едно следобедно кафе, приготвя ни го Тахир - от снощния епизод по btv story.

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 334 15 ноем. 2024, 19:18 ч.

Добра петъчна вечер!
М-м, нещо вкусно! Със Санджар и Мави!

Виж целия пост

Ветеран

# 335 15 ноем. 2024, 22:48 ч.

Тази вечер по btv story стигнахме до 32:21 м. на 18 оригинален епизод.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 336 15 ноем. 2024, 23:39 ч.

Прекрасен актьор, автор, творец, мъж...

Благодаря за превода.

Виж целия пост

Ветеран

# 337 16 ноем. 2024, 08:01 ч.

Добро утро в ден събота, нека започнем деня с една добра новина за феновете на
Тахир Лекесиз и Фара в поредицата "Казвам се Фара" последователи на Енгин Акюрек и Демет Йоздемир: https://www.facebook.com/groups/3660115584110366/posts/i-share-t … 8282319121889966/

Calinos Entertainment ще прожектира сериала на конференцията MIP в Cancun за купувачи на телевизия и стрийминг от цял свят, посещаващи този известен пазар.
В продължение на 3 дни MIP CANCUN пренася развлекателната индустрия в Латинска Америка, на най-ефективното бизнес събитие в региона, с гарантирани предварително насрочени срещи и топ нетуъркинг събития за разпространение на съдържание, копродукция и много други.
Това събитие ще се проведе между 19-22 ноември 2024 г. в Moon Palace Resort, Cancun, Мексико.
MIP Канкун е №1 пазар за съдържание и копродукция за телевизионната индустрия в Латинска Америка и испаноговорящите Съединени щати. All Inclusive с конгресен център с пространство, където се предлагат бизнес възможности от закуска до вечеря, всичко на едно място.

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 338 16 ноем. 2024, 09:56 ч.

Добро съботно утро!
Хубави почивни дни - дали релакс или запланувани неща за свършване, нека са успешни всички начинания!
Да пием по кафе и да се насладим на деня.

Прекрасни новини - сериалът ще се срещне с нова зрителска аудитория.

Виж целия пост

Ветеран

# 339 16 ноем. 2024, 14:20 ч.

Помня интервюто за сп. "Космополитън" от 2014 г. - тогава видяхме Енгин с тази визия - беше се разделил с косата на Керим.
А към днешна дата познамаме Енгин и персонажите му с толкова различни визии... и с всичките го обичаме.
Дали за да раздвижим малко темата - да си спомним любими или впечатляващи ни такива...

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 340 16 ноем. 2024, 15:42 ч.

За всички проекти - различна визия.
Но това са най-различни мъже, чиито истории Енгин ни разказва от екрана.
Всеки със своя си живот.
Да започна с Енгин и Мехмет/Рахман.

Дано да има продължение "Бягство". Интересно ще е да "разберем" какво ще се случи с Мехмет и дали ще успее да предотврати замисления терористичен атентат в родината му?

Виж целия пост

Ветеран

# 341 16 ноем. 2024, 17:13 ч.

Имаме нова снимка в сторито с музика естествено.
Допълвам и музиката към снимката:

https://www.youtube.com/watch?v=cs7quFVDI50

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 342 16 ноем. 2024, 18:26 ч.

Е-ха, нова снимка!
Изглежда супер!

Аз ще си продължа с направените колажи - Енгин и герои.

Ред е на Даахан. За съжаление историята на този мъж беше трагична и завърши фатално.
Енгин изгради образа му с няколко визии.

Енгин и Даахан.

Виж целия пост

Ветеран

# 343 16 ноем. 2024, 23:37 ч.

Спокойна вечер на всички.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 344 17 ноем. 2024, 08:42 ч.

Добро утро.

Желая ви много усмихната и релексираща неделя.

Виж целия пост

Препоръчани теми

МЕРТ РАМАЗАН ДЕМИР – След Delikanlı и Bize Bi Şey Olmaz и още за момчето, което всички обсъждат. №13

9 380
451

Романтични сериали, теленовели

(6) Фенчета на Шербета / Kızılcık Şerbeti

17 710
754

Романтични сериали, теленовели

💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори, семейство - тема 122 💙

9 121
230

Романтични сериали, теленовели

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.