Термин Ноември 2024 - тема 4

На 14.10 сутринта, проследаващия АГ установи силно намалели околоплодни води, което в комбинация, че вдигам кръвно понякога, я накара да ме насочи директно към хоспитализиране, там да решат какво да правят. Реших да постъпя в Шейново, естествено отивайки по спешност, нямах избор на екип и това може би беше най-голямата ми грешка. Минавайки през спешния кабинет, дежурният лекар констатира, че не са чааак толкова намалели водите, имало си. Все пак ме приеха по някаква измислена пътека, "под наблюдение", с 0см разкритие и никаква родова дейност. Лежах три дни "под наблюдение", в които не се случи нищо съществено, освен да ме пребъркват всички налични дежурни лекари и специализанти за разкритие. Единият от тях беше особено болезнен, което доведе до падането на тапата, абсолютно насилствено. Бяха решили, че явно сама ще тръгне да се ражда, въпреки липсата на всякакви индикации, не знам. С две думи, източиха НЗОК с този мой престой, защото освен да лежа на кревата и да се качвам на магарето сутрин, нищо друго не се случи. Изтече въпросното наблюдение, в рамките на 3 дни, след което ме уведомиха, че ще ме преприемат, за раждане този път, със завидните 1.50см разкритие, получени от ръгането нон стоп (съжалявам за грозния израз, но си беше точно така). Тук обвинявам себе си, че се съгласих да ме преприемат, а не си тръгнах и не чаках естествено да тръгне раждането. Щом четири дни нищо не се случи, явно бебчето си се е чувствало добре....можехме да устискаме още малко. Лекуващият ме "лекар" реши, че ще ме ползва за опитно зайче, било време да ме индуцира за раждане, бебето трябвало да излиза. Първо ми инжектираха гел за предизвикване на раждане, който не доведе до нищо. Абсолютно нито една контракция. Още два изгубени дни. След това същия" лекар" реши, че на 20.10 ще почват да ми дават таблетки за предизвикване на раждане. Тези също не доведоха до абсолютно нищо. Нито една контракция, нито милиметър повече разширение. В понеделник, 21.10, вече измъчена от престоя и нервите, че ме ползват мен и детето ми за опитен заек, реших, че ще говоря с "лекаря" да ми позволят да си платя избор на екип и да ме планират за секцио. Е да, ама насреща получих озъбване, че съм била готова да раждам, нямало кой да ме чака повече, щели да ми вкарват окситоцин, щяла съм да родя днес. Набързо ме приведоха в родилна зала, и хайде да раждам с 1.50 см разкритие и скъсяване 30% на шийката, неувеличени от 5 дни насам. Почнаха да ме наливат ударно с окситоцин от 9 сутринта, който до обяд не даде особен ефект. След това към обяд ми спукаха мехура и започнаха моите мъки. Редувах повръщане с контракции, зор, мъка, напъване. Повръщах може би през 15 минути. Разкритието не напредваше. В някакъв момент ми вляха някакви обезболяващи и нещо, което ме зашемети за може би два часа. Тук почти целия следобед ми се губи, помня само, че се изтормозих от драйфане, само ми се молеха да лежа да слушат на бебчо тоновете, но аз се превивах от зор. Контракциите не ме боляха толкова много, колкото повръщането ме съсипа. Помня, че към 16ч ме прегледаха за разкритие, беше не повече от 2-2.50 см и шийката неизгладена. Много се мъчех вече и не съдействах по никакъв начин, записът на бебчо не можеше да върви, затова ми предложиха да ме обезболят с епидурална упойка, докато решим какво ще правим. Добре, че се съгласих, малко живнах. Към 18:00ч ме прегледа нов лекар за разкритие, видя, че е станало едва 3см. Констатира, че ще раждам естествено поне още 6ч. Тогава му заявих, че аз до 10см няма да изкарам жива, след това повръщане нямаше да имам сила никаква, за да напъвам. Изчезна някъде доктора и се появи след минутки, беше свикал екип за спешно секцио. За нула време ме свалиха от родилна зала в операционната и около 19ч се появи моето слънчице. Дори не успях да се разплача от радост, отдъхнах си, че е жива. Винаги ще съм благодарна на лекарите, извършили секциото, д-р Лозанов и д-р Кръстанова, както и на анестезиолога д-р Иванов. Не знам как бих могла да им се отблагодаря, те се смилиха над мен, виждайки ме в какво жалко състояние се намирам. Излишно е да казвам, че доктора, който ми причини всичко това, след като ми спука мехура, дори не се яви да ме види веднъж. Не искам да плюя по болницата, защото тя си е добре. Неонатологията е добра, акушерките са добри, лекарите са добри, но нямаш ли екип и имаш ли проблем...жална ти майка. Говорейки за акушерки, вечно ще съм благодарна на тези три жени, Благовеста Терзийска, Катя Пиралкова и Инна, на която за жалост не научих фамилията. Последната се грижи за мен изключително много докато бях неадекватна, чистеше ме, без да ми прави забележки, че само аз я занимавам, тя първа ми пое детето, тя ме приведе в операционната без да мрънка, че ми е много багажа, тя дойде да ми каже колко е голяма. Тези три жени са родени за професията си, няма да ги забравя цял живот. Цялата болница знаеше за моята сага с раждането. Накрая, когато лекари и акушерки ме видяха нагласена за изписването, видях искрената им радост, че съм вече добре и не съм изтормозена. Благодарна съм на всички, които направиха престоят ни по-хубав и се грижеха за нас безрезервно. На останалите, които пробваха "знанията си" върху мен и детето ще кажа: всичко се връща! Аз няма да отмъщавам, съдбата си знае работата.Аз не съм лекар и не е порок да се доверя на такъв, но можеше такава беля да стане, тогава кой щеше да е виновен, сигурно аз. Исках да го напиша възможно по-малко лишено от емоции, но истината е, че откакто се прибрах вкъщи и осъзнах какво ми се е случило, не минава и ден без да плача относно всичко случило се. Ще ми е нужно време да се оттърся, няма да ми е лесно със сигурност. Имам бебче и най-подкрепящия мъж, те ме държаха и ме държат, да не се срина психически. От една безпроблемна бременност в някакъв момент се виждах пътник, заради грешните решения на един лекар.