Децата на разведени родители

  • 11 223
  • 108
# 45
В моята рода няма разведени. Е поне преди мен нямаше. Аз дадох светъл пример и, ако питаш майка ми, внесох позор в редиците. Разведох се с Оногова преди детето да стане човек и да го познава даже. Тоест напуснах бащата, когато Спас беше на 3 месеца. А за последно е виждал баща си на година. Нищо не помни. Никога не съм казвала лоша дума за Мухльто, поне не пред детето. Няма и да го направя. Имали сме периодични моменти на съжаление, че виждате ли, ние точно си нямаме татко, но обикновено са били доста битово обосновани - да го возел баща му до болницата, а не да сме ходели пеша. След изясняване на проблема, се оказваше, че те и другите бащи не го правят и забравяхме тези глупости. Не пита за баща си, а и не мисли за него често. Знам, защото е гламаво дете и споделя всичко с мен. Даже и неща, дето не искам да знам. Не мисля, че е по-различен от връстниците си, или поне не, защото е дете на разведени родители.
пак ме изпълни адашке  Wink
имаш тоя хубав навик  Hug
Виж целия пост
# 46
За мен Изразът "Деца на разведени родители" е ...абсолютно неандерталски. Много опростен и елементарен начин на мислене...Когато чуя някой да го каже като собствено разбиране, го "смъквам" няколко нива по скалата. Родителите са различни, децата са различни, хората са различни...При цялото това разнообразие да вкараш в един шаблон толкова хора и съдби е безумие...
За съжаление и аз съм чувала този израз и го свързвам с нетдавнашното ни комунистическо минало. Толкова много неща тогава бяха вкарани в недодялани шаблони и този израз красноречиво показва последиците. Време е, разумните хора да преценяват адекватно и мислят преди да говорят.
Виж целия пост
# 47
Реално е хубаво едно дете да расте в среда с майка и баща.Реално ли?Последствия винаги може да има за децата при раздяла, зависи от  много неща и точно това цели въпросът, а не да се клишира, че детето е с разведени родители точно.Зависи от много неща-от характер, от поведение на самите родители при раздялата и много , много други Ако-та има тук.Аз лично съм се сблъсквала с такива последствия, примери бол около мен.
Виж целия пост
# 48
Благодаря ти, Пенелопа.
Няма как разводът да не се отрази на детето. На нас ни се отразява, а на тези малки душички. Децата, живеещи с 1 родител - обикновено майката, са различни. Съдя по себе си - аз съм свиквала да съм господарка на къщата, не се съобразявам с никого.
А клишето "По-добре с 1 родител - спокоен, любящ...." го мразя. Оправдание е. Питахте ли децата си, преди да се разведете. Задължителни са скандалите и побоите за развод. У нас поне не ги е имало.
Виж целия пост
# 49
Детето ти е различно, ако му позволиш да стане такова. Не се отнасям към сина си по различен начин, не му позволявам или забранявам повече. Не употребявам и изрази от рода на "Ако имаше баща......", защото това е минала работа и загубена кауза. Моето дете е съвсем нормално и средностатистическо и не е повлияна от факта, че живее с един родител по-малко.
Виж факта, че е с хронично заболяване го правеше по-различен в началото, но аз не позволих това да се задълбочи, така че надживяхме /почти де/ и тази криза. Реакцията на децата зависи от реакцията на родителите. Колкото и да са те като брой.
Виж целия пост
# 50
Детето ти е различно, ако му позволиш да стане такова.

Е, аз на моите всичко им позволявам. Дори да изживеят развода. Много страдаха.
Виж целия пост
# 51
Разбира се, че ще страдат. Но това не ги прави различни. А само малко по-изстрадалаи.
Едно е да изпитваш някакви чуства по повод на нещо лошо, което ти се е случило, друго е да се чустваш ти или околните да се отнасят с теб като с различен човек, понеже /видите ли/ ти се е случило нещо.

Не визирам теб Мадам Гоца. Това е принципното ми мнение.
Виж целия пост
# 52
Разбира се, че ще страдат. Но това не ги прави различни. А само малко по-изстрадалаи.
Едно е да изпитваш някакви чуства по повод на нещо лошо, което ти се е случило, друго е да се чустваш ти или околните да се отнасят с теб като с различен човек, понеже /видите ли/ ти се е случило нещо.

Не визирам теб Мадам Гоца. Това е принципното ми мнение.

Ами аз точно това имам навпредвид, не отношението на околните. Аз, да си призная, криех в у-ще, че са Деца на разведени родители.
Виж целия пост
# 53
 smile3524
Виж целия пост
# 54
Винаги съм вярвала, че децата са много чувствителни и нашето /моето/отношение или притеснение подсъзнателно им влияе негативно. Затова в подобни случай съм подхождала директно, за да не давам поводи и възможности за реакции на околните. Когато напуснах мъжа си, го обявих на всеослушание, за да се наклюкарства народа и да им мине. Бързо се отегчиха от темата.

Когато някое друго дете попита сина ми, къде е баща му, той отговоря, че няма баща. Но го прави с безразличие, защото отдавна не го вълнува този факт.
Няма да твърдя, че липсата на баща не е дало отражение върху психиката му, но съм се постарала да не е травмиран от това.

Ей, ама перфектна майка се оказах, бе.
Виж целия пост
# 55
Перфектна си. Моите имат баща. Интересува се, дава пари.
Виж целия пост
# 56
Аз казвам,че е по-добре сина ми да живее само с мен и да е ограден с любов,отколкото да бяхме останали в къщата на свекърва ми,с която все се хващахме за гушите.Не бих позволила детето да е свидетел на това и на нехайното отношение на бащ си по случая-това би му изкривило представите за взаимоотношенията между хората.
Сега и двамата се чувстваме по-добре,той редовно се вижда с баща си.Ние с него запазихме приятелския тон и няма проблеми.
Виж целия пост
# 57
Това, че е по-добре с един родител, но щастлив е клише точно толкова, колкото и че децата на разведени родители трябва да са по различни по някакъв начин.
Всеки човек е различен и едновременно с това е като всички остнали. Всеки преживява нещата по един или друг начин. Някои деца преживяват тежко запазването на брака на родителите си, някои преживяват развода. Зависи то ситуацията. Важното е да не ги оставим да се чувстват различни и непълноценни или да се обвиняват.
Виж целия пост
# 58
Това, че е по-добре с един родител, но щастлив е клише точно толкова, колкото и че децата на разведени родители трябва да са по различни по някакъв начин.
Всеки човек е различен и едновременно с това е като всички остнали. Всеки преживява нещата по един или друг начин. Някои деца преживяват тежко запазването на брака на родителите си, някои преживяват развода. Зависи то ситуацията. Важното е да не ги оставим да се чувстват различни и непълноценни или да се обвиняват.


Абсолютно подкрепям това мнение. Peace
Виж целия пост
# 59
Това, че е по-добре с един родител, но щастлив е клише точно толкова...
Shocked
Ако продължава така ще почна да вярвам в чудеса.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия