Любители на кучета - 146

В интернет има доста клипчета и насоки за домашно обучение вкъщи, вие си действате,правите си упражнения.
Вижте doggofriends и заглавната страница на темата,има информация там.

Има вариант и той е по-добър от това да прехвърлите проблема върху треньор.
Кучето слуша този, който го обучава и изгражда връзка с него. Ако избирате треньор, той трябва да работи с вас, не с кучето, да обучавате вие кучето под негово ръководство.
Ползвайте doggofriends, информацията е много изчерпателна и напълно достатъчна.
Но ако вие не отделите време - поне по половин час сутрин и вечер, за интензивни тренировки през първата година, не чакайте чудеса.
Навремето с първото ми куче нямаше интернет, треньори и клипове. Една книга за обучение от библиотеката и кренвирш свършиха чудесна работа. Бях на 15, но успях да го обуча относително добре, въпреки примитивния му характер. Но бяхме почти постоянно заедно.
Нужно е само вашето време и желание. Нищо друго.

Работих и с Лъчезар от Дого френдс. Показа ми да науча кучето да не ме следва от стая, а да стой на мястото си в леглото. Работихме, постигнахме го с наличието на различни дразнители, ключове, отваряне на входната врата, всичко. Уви, кучето пак лае когато затворя вратата и изляза. Да, започва след около 2-3 минути, но проблема е на лице. Една друга твърдеше, че искал да ме контролира, което за болонка е абсурдно. Не става с лакомства, играчки да се занимава, телевизия, радио , каквото се сетите. Пробвах сто неща. Не му обръщам внимание като се прибирам ,докато не се успокой. Говорих през камерата, после не говорих през камерата. Оставях му моя дреха. Отделям го в друга стая, дори спи в друга стая, но знае че аз съм вкъщи. Наистина единственото което не съм пробвала е ел. нашийник, който всъщност е забранен от закона за животните, но се продава. Само че първо сърце не ми дава и второ, това е вид паника атака. Докато го изживява, остава и ток да го удря и вече след време не се знае с какъв поведенчески проблем ще пиша тук.

А пробва ли да излизаш за кратко, да се прибираш като утихне и да даваш лакомство, като постепенно увеличаваш времето? Имам предвид не само в друга стая, а изцяло извън жилището? Излизаш, започва да лае, спира за кратко, това е моментът да влезеш.
Игри с душене, докато те няма? Занимавка, която получава, само когато излизаш - например Конг?
При нас тези неща проработиха, но кучето беше малко, бяха част от цялостния процес по възпитание.
И колко лае всъщност - само като излезеш за кратко, или през цялото време, докато те няма?

Кое му е абсурдно болонка да иска да контролира? Всяко куче, независимо от породата, ще иска да контролира и ако не му се покаже кой е шефа, ще ви се качи на главата. Колкото по от рано кучето се научи на ред и правила, толкова по-спокойно живее то.

Болонката си е куче, като всяко друго. Въпреки това, не смятам, че е доминантно поведение а separation anxiety. Има лекарства за стрес за кучета. Може да проучите и тях.

По-голяма част от годината живеем извън града на вилата, къщата ни е наследство от родителите на съпруга ми. Тяхното куче вече е към 15 години, да е жива и здрава, вече не я държат много краката, но си е добре за възрастта. Свекъра ми я учеше активно да лае, да пази. Така е научена, направо "отличник", нощно време не можеше да мине нищо покрай пътя, което да не се отрази поне с 20 мин.лай. Спяхме с тапи в ушите.
Преди три-четири години в съседната къща дойде да живее за постоянно собственика. Не търпеше изобщо този лай и имахме големи разправии. Това е много неприятна караница, защото човека си е прав, казва - "дошъл съм да живея тук на въздух и тишина, тази вашата кучка ме подлудява". Звънеше ми по телефона посред нощ, много неприятно положение.
Взех електрически нашийник, нямах друг избор, защото когато зимата не сме там, не знаех дали няма да направи нещо на кучето. Нагласях го така, че да пуска лек импулс при лай. За месец някъде се оправиха нещата, спря с нощните серии. Както казах, вече е възрастна, леко глуха вече и не ѝ трябват машинки, но две години си изкара зимите постоянно с апаратурата, за е спокойно на всички.
Другото ми куче е немска овчарка, първия път, когато я оставихме сама на вилата пак получих обаждане - виела. Тя също получи машинка.
Сега мога да ги оставям двете за по няколко дни, когато пътуваме и нямам обаждания. Идва мой приятел да ги храни през ден, това са големи кучета нормално издържат 24 часа без хранене.
Кучетата са във волиера към 12 м3 с дървена къща.
Не им се промени желанието за лай изобщо, просто с машинката не лаят толкова продължително, един, два пъти и спират.
Това е моя опит. Двете кучета са търпели ограничения и неудобство с машинките, но смятам, че никой не е длъжен да търпи моя кеф да гледам животни.

Взехме овчарката в едно лято тримесечна, два месеца имаше дворен живот и дойде време да се прибререм в апартамента. Започна да си върши работата вкъщи. Три четири дни се разхождахме из квартала с часове, стискаше се до откат. Все пак един ден не издържа и се изпишка навън, за награда разбра какво чудо е кремвиша и се приключи белите.

Тази практика да се оставят сезонно сами кучета ми е много гадна. Става ми мъчно като се сетя как седят самички на двора, често и вързани, което абсолютно обезмисля идеята да са там, за да пазят имота.

С хранене през ден, щото "издържали". Те могат и повече да издържат, що не пробвате?
Един познат ги храни веднъж седмично. Ловни били, така трябвало.

Бивша колежка разказваше, че има куче на вилата, ходели веднъж в седмицата да му сложат храна. 🥴 Ужасни хора!

Това, че се самоуспокоявате, не го прави нормално.

За проблема със съседа: Брутално гадно е да подлагате живущите до вас на лаещо куче. Направо си е нередно. Съседката ми имаше такова куче и ми спираше тока. Обичам много кучета, но това ми идеше да го гръмна.

Ако правилно разбирам, кученцето е дребна порода. Купувате твърда транспортна клетка и започвате да си го тренирате вие.
Предупреждавате съседа, че ще му полае седмица. Без нерви, спокойно и без страх, че може да се разлае. Твърдо, уверено и ще стане номера.

Ако не иска да влиза в клетката:
В началото поставяте купичката с храната пред отворена клетка. С времето местите навътре. Така ще се приучи да влиза.
В момента, в който спокойно влиза, започнете да затваряте. В началото само докато се храни и постепенно увеличавайте времето. Когато стигнете 10-15 минути, започнете да излизате от стаята, в която е клетката.
И те така.

Ако кучето си влиза има по - дърварски метод, но при мен работи брутално добре. Влиза, затварям. Започва да се разпява и в един момент млъква. Точно в този момент отварям и давам награда. В началото съм в стаята, с времето започвам да излизам. Бързо схващат, че ако иска навън или при мен, няма да пробие с концерт.

Нямат шанс да ме накарат да правя нещо с каквито и да е било номера. Кога, как и защо решавам аз и двамата добре го знаят.

Пипин се е качил на главата на майка ми. Лае за разходка, лае за храна. Сега и при мен и първите два дни се опитваше да ми върти тез номера. А е бафнал да ме юрка, а е останал гладен. Сети се, че е в Спарта и се държи като ученик

Ева е велкро. Спя аз, тя спи. Мръдна ли, мърда и тя. Аз бягам, тя бяга. От ден 1 остава сама. Първата седмица имаше концерти и помолих съседката да ми казва винаги, когато я чуе.  Нея я тренирах в стая, че клетка не ми е оферта. Свикна си и сега когато излизаме, отива и си ляга. На влизане има скачане, близане, номера, но не и глас.

Абе аз започвам малко да се тревожа вече. Това моето май не е куче. Ми той не лае изобщо. Глас не чувам, понякога проскимтява ако е настъпил нещо или ми се завре в краката и го настъпя. Понякога като си иргае ръмжи, но за лаене и дума да не става. Ще го чакам да замяука май
Забравих да ви го покажа на Хелоуин, та ето:

И клетка сме пробвали, лае. И влизане и излизане, лае.
Правила и ред има, просто наистина става въпрос за separation anxiety. Много труден за решаване проблем и само който не се е сблъсквал с него го подценява.
И аз не искам да лае, ама лае ! Това повече всъщност пречи на моя живот и спокойствие, отколкото на този на комшията, защото аз постоянно се съобразявам кога и за колко време ще изляза.
За съжаление масово кучетата компаньони имат този проблем. Ген ли е, от породата ли е, не знам.
Наистина вече съм вдигнала ръце.

Много е сладък!Моят също не лае , ама въобще !