Малките ни откриватели - родени Август 2022г🤸🤹‍♂️🧚‍♀️(тема 19)

И при нас ги има тези неща.И "Не" казвам и "когато" ползвам и "ако" и т.н....В общи линии накрая я местя в спалнята , казвам и реви си тука колкото искаш , изтърпявам и се връща все едно нищо не е било.
Днес ми се тръшка , че не иска да влезе в супермаркета - нещо , което никога не се е случвало.Дори не веднъж съм казвла, че явно сме я разглезили.Слушайки ви вас обаче леко се успокоявам , ч3 всички са така.В яслата пък казват ,че е прекрасно и послушно дете и много им помага.

Влизам да се оплача!  Днес е ден 70 със сополи.
Ходихме пак на УНГ , каза да не ги пускам до пролетта на ясла И ми даде в същото време само 10 дни болничен , поне да ми беше дал максимума 14дни . Ако я пусна Яна веднага щяла да хване нещо и цялото лечение щяло да е напразно , само ще сме си я Натъпчали с лекарства. И грипа бил тежък , след него пак щяла с месеци да е със сопол. Тоя тип деца, алергични ,патели много с трета сливица. Предписа имунотрофина. педиатърката е на същото мнение.

Таткото му избра това яке и толкова му хареса,че и той си купи същия цвят,обаче според мен е женско,в магазина казаха,че е за момче,но вече 2ри човек на улицата го нарича момиче. Мислите ли че прилича на момиче с това яке ?

Ради, въобще не ми прилича на момиче 😄 Лизи, и мен ме съветват до я оставя вкъщи до пролетта и честно казано го обмислям. Ние сме 5ти ден в болница с пневмония 😭 В сряда я заведох на ясла здрава и я прибрах с лека кашлица и малко бистър сопол. На сутринта в четвъртък вече не можеше да диша и я приеха по спешност. Не може да направи 2 последователни седмици на детска и това е. Честно вече не виждам смисъл да я пускам за 4-5 дни и после 2 седмици да е вкъщи болна, тя много се мъчи и на мен ми излиза душата. Като се приберем ще го обсъдим с мъжът ми и вероятно ще звъня да се уговарям с детегледачка за целодневно гледане. Мен също ме е страх от грипа, а сега след пневмония още повече.

Венчее, ужас ... Бързо да оздравява Любовчето!!

Лизи, как ще го правиш с работата, дано като са си само вкъщи да се стабилизират напълно.

Ради, изобщо не ми изглежда женско якето, камо ли пък да го помисля малкия за момиче. Това са хора, които просто изтърсват първото което им дойде на ум.

Майка тези дни беше вкъщи и тази нощ Виктория много рева при нея, искаше мама и това е. Това го прави при ММ, до сега при майка ми не беше крещяла така за майка си..

Венчееее направо, много гадно , дано не се стресира детето много! И бързо да се възстанови!
Пламинго , ще пускам болнични до края на годината, стига да успявам да взимам. Като свърши този болничен , който е за Яна , ще говоря с педиатърката да пусне за Сами или с личния ми за мен да измисли нещо. После ще пускам неплатен за отглеждане на дете. За да пазя болничните за през другата година, като ги пусна на ясла , че 40 дни до никъде не стигат. Ще го бутам някак. Не знам ....

Пламинго и Яна е трагична, все мен иска. А Сами цял ден реве за баща си. Сами последните две вечери не заспива вечер , едната вечер до 3:00 следващата до 1:00.  Прескача кошарата и сяда на скрина , седи и светка и гаси лампата. Няма къде да преместя скрина , да е далеч от леглото.

Ето го, там седи при мишките ... Явно и него го хваща тоя период, дето се оплаквахте ,че не искат да си лягат.

Ради , не ми прилича на момиче със сигурност! Яна все я правеха на момче до скоро , въпреки цикламените и розовите дрехи, защото беше с къса коса.

Благодаря, момичета 🤗 Не е стресирана изобщо, тя е много активна и не се спира, кошмарно е. Вързана е със система почти по цял ден, но не пречи да тича из стаята, да се оплита в нея, да бута стойката на системата по 9918727837 пъти на ден, да вади храна от хладилника и да я маже. Ако не е вързана със система излиза в коридора да тича и да се лигави, да подвиква на персонала - ей, къде отиваш?!? Стресираната съм аз, не съм пушила, пила кафе, ходила до тоалетна, яла нормално или спала вече 5 дни. Недоволна съм от болницата, която е частна само по отношение на сметката накрая, най-близо беше до вкъщи и затова дойдохме в нея. Тук майката е денонощна медицинска сестра на детето си, дава лекарства, прави инхалации, мери температура, следи системите. Пълна дезорганизация, дезинформация, хаос, различните смени не си говорят явно, един казва че ще ни намали лекарствата, друг ги увеличава, трети забравя да ни ги даде. Храната е потресаваща, отделно от това няма закуска, а за обяд и вечеря се носи една порция общо за майката и детето. Как да е, нас ни храни мъжът ми, влачи манджи всеки ден, но на съседното легло е 14 годишен тийн с майка си. Двете си деца съм родила абсолютно нарочно в държавна болница, може да е по-захабено като база, но са на светлинни години, там действат като един организъм, в частната всеки който е на смяна си прилага негови правила 😳 Мрънннн

Звучи ужасно!  Коя болница е това? Как може да са толкова неориентирани? Няма ли как да се смениш с мъжа ти за малко, за да се прибереш изкъпеш и хапнеш като човек? Лятото като бяхме в болница , успях веднъж така да се прибера, викнах майка ми да ме смени. Като питах единия лекар , отказа ми, като дойде втората смяна , питах друг лекар и ме пусна да се разменим за някой час.

Болница Софиямед, сградата в Люлин. За съжаление не разрешават трансфери на родителите, даже не го пускат да влезе вътре, а свижданията са пред асансьора. То и няма за кога, аз се надявах на изписване днес, но ни оставиха да лежим още, всеки божи ден се надявам да ни пуснат. Иначе казват че тя е много добре, не виждам смисъл от стоене за да наливат 1 банка глюкоза от 5% и да й правя инхалации с вентолин и пулмикорт със собствения си инхалатор, това го мога и вкъщи. Ако беше за мен, щях да се подпиша и да си тръгна, но за нея ме е страх, недай боже нещо да стане, ще се обвинявам цял живот, та седя и ги търпя.

В София мед бяхме ходили с децата на един преглед. Обикновено ходим в Надежда , но тогава нямаше часове. Останах много разочарована от прегледа, мила лекарка изслуша ме , но не каза една дума, която да ми е от полза, никакви препоръки , никакво решение на проблема, даже хвърли някакви евентуални диагнози за Яна , които се оказаха безумни и само ме наплаши ,хвърлих си парите напразно, щото бяхме на частно. Излязох , звъннах в Надежда и ги изнудих буквално  на регистратурата ,да ни вземат на следващия ден без час, защото направо си беше напразно пътуване до София, исках да свършим работа.

Венче, много съжалявам, че сте преминали през това. Искрено се надявам вече да сте си вкъщи и най-лошото да е зад гърба ви 🌸
Аз и от частна и от държавна болница в София имам много неприятни спомени от бременността, в Надежда отношението беше меко казано надменно, а в Майчин Дом просто нечовешко. Но като цяло съм на мнение, че сякаш повече е до лекар, за някои е професия, за други призвание.
При нас протестното поведение продължава, да не кажа, че става по-зле. Всичко, всичко е "не". Днес като я взех от ясла си говорим и ѝ казвам "виж колко много листа са паднали от това дърво", тя отговаря "не са листа, това е пясък". Виж гълъбите, не са гълъби, това са други птици. После ме пита какво правя, казвам, че беля картофи, не са картофи, това са ябълки 😃😃😃 събу си пантофките, не ги искала, не реагирах, започна да ги хвърля и да реве, че не ги иска. Много хленчи и ако опитаме да разберем какво иска става по-зле. Сякаш игнорирането най-много помага, мрънка, "поплаква" без сълзи и след определено време идва. И в яслата всеки ден казват, че е неспокойна, особено преди да заспи. ММ каза, че започнала да поплаква леко сутрин, да казва, че не иска да ходи. На обяд като ги слагали да спят започвала да плаче, да рита и нервничи, днес дори я извели в занималнята да се успокои. Не искала да ляга, седяла в леглото, вкъщи също го прави понякога. Много е нервна, наистина не знам защо, вече три седмици е без биба, не я търси, но се чудя дали за това се сърди. Стиска се и не иска да ака, снощи се събуди в 2, защото я болеше коремче. "Пубертетът" на 2 ни удари като товарен влак 🤯

Момичета, вече почвам да се отчайвам. Виктория започна да се буди нощем и да реве, което допълнително ме изнервя, защото вече ставам сутрин като зомби. Искам да се наспивам вече 😭

Пламинго, ти беше споменала, че Вики спи доста през деня, дали това не ѝ накъсва нощния сън? Просто идея, може да пробваш да я будиш по-рано през деня и да видиш дали няма отражение на нощния сън.
Ако не си пробвала вече де. Аз за щастие поне с това не съм се сблъсквала до сега и за друго не се сещам.
При нас за щастие положението се успокои от два дни насам. Мина отрицанието на всичко, отпусна се и нещата са постарому. Мисля, че го направи, защото ММ го нямаше пет дни и си изживя тъгата по свой си начин. Тя много ги преживява нещата, дори чисто физически при стрес започва да се стиска, вече няколко пъти се случва.
За яслата пък аз съм споделяла, че ѝ харесва много, много говори за сестрите, лелите и децата, постоянно ги рисуваме, ходи с желание, уикендите пита кога ще ходи, но ето че там още не се е отпуснала и не говори. Значи пак си изживява по свой си начин нещата.

Ангелова, да ти кажа ли не съм забелязвала когато спи по- малко дали не се буди. Днес спа час и нещо на обяд, ще видя сега как ще е през нощта. Но то от скоро започна и да се буди пак често. Спим на отделни легла и като се събуди се мести при мене. Така по няколко пъти на нощ, че аз като стана да кърмя Мишо и лягам на другото легло. После почнах да спя при нея, че уж да не се буди, ама същата работа че ѝ по- зле, защото ме рита.
За съжаление ще трябва да пробвам явно да я будя по- рано, проблема е че като не се е наспала и е просто ужасна, реве буквално за всяко нещо.

Важното е че там ѝ харесва на Ави, все ще свикне и ще се отпусне да говори.
Дано да мине и този период в който се стиска когато не се чувства комфортно, че си е стрес и за родителя.

Какво казахте за бебешкия пубертет…
Рая и тя е в някаква фаза, поне веднъж на ден реве по половин-един час за нещо от нищото..
Вчера например щяхме да излизаме навън…на вратата докато й обувах обувките почна да плаче, после не искала яке..продължи да плаче в асансьора и после и пред блока. В крайна сметка се върнахме…вкъщи продължи да плаче още 20-30мин. Следобяда пак драма 40мин, защото не й дадох да мие тоалетната с четката.
И нито говорене, нито успокояване помага, даже се напъва да плаче още по-силно.

Това с нощното събуждане и плачене се случваше и при нас в някакъв момент. Не намерих причина, но премина.