Т.е. специализантите ще взимат повече от лекар със специалност. Вижте КТД отрасъл здравеопазване.
Изказването, че младите лекари не бива да получават по- високо заплащане, защото това би ги поставило над възнаграждението на онези, които ги обучават, е не просто погрешно – то е и симптоматично за мисленето, което години наред поддържа състоянието на разпад в българското здравеопазване.
Това не е проблем на специализантите. Това е проблем на цялата система.
Ако хора, обучаващи бъдещи лекари, получават унизително ниски заплати – значи имаме системен срив, не нахални специализанти.
Не можеш да кажеш на някого: „Не можеш да получиш по- високо възнаграждение, защото и други хора също са недооценени.“ Това не е солидарност, а парализиращо оправдание, което затваря пътя напред.
Подобна логика не води до развитие – тя произвежда отчаяние и бягство. И то не само сред младите лекари, а във всички професии, в които трудът се обезценява в името на „равенство в лишението“.
Да, не можем да увеличим възнаграждението на всеки в държавата едновременно. Но ако има професии, в които това е наложително днес, не утре – това са именно тези, от които зависи животът и здравето на хората.
Поддържането на статуквото не е проява на реализъм, а на безразличие. И цената на това безразличие вече я плащаме – с опразнени болници, със затворени отделения и с липсващи кадри.
Въпросът тук не е кой ще взема „повече“ – въпросът е кой изобщо ще остане. И дали утре ще има на кого да поверим живота си.
Защото всеки път, когато се съгласяваме с логиката на оскъдното и се караме за трохи, ние затваряме вратата пред бъдещето. А когато дори един глас се осмели да изиска справедливо възнаграждение за достоен труд – той не руши реда, а отстоява шанса ни за нормалност.
И последно, наистина ли е толкво трудно да се разбере и осъзнае?
