Номинации за най-голяма муня (тема 11)

О,аз тръгвам за работа сутрин и говоря с майка ми по телефона.В един момент докато говорим се чудя къде ми е тел,почвам да ровя в чантата
Абе добре сме,ама ще се оправим

Ще ви разкажа история от времето, когато на хората от село или от по-малък град им се наложеше да посетят по-голям или София по работа или на лекар то не преспиваха на хотел. Звъняха на познати /дори не роднини или близки приятели - просто познати понякога/ и молеха да приспят в тях. По тази причина у дома много често преспиваха съселяни, също така като прибавим, че дядо ми преживе е бил главен лекар в болница, а едната ми баба медицинска сестра  явно бяхме предпочитано място за нощувка преди посещение на лекар в града ни. И винаги са били добре дошли и посрщнати подобоващо. Винаги се намираше къде всички да спим без мърморене. И не си мислете, че е било от скрънзалък - хората носеха какво ли не от село. Такъв бе живота!

Та този ден на мен и сестра ми, която бе в края на първи клас ни се съобщава, че ще идва някоя си леля Славка. После ни се обяснява многократно, че леля Славка е опасна ИНТРИГАНТКА и да се държим прилично и да не приказваме много, че ще ни разнесе из цялото ни селото.
Следва активно шетане на апартамента, готвене от баба, вадене на новия сервиз и комплекта прибори.
Вечерта ляля Славка пристига с автобуса и мама я докарва у дома. Влиза и е цялата облечена в черно /траур/. Посрещаме я, настаняваме я и двете със сестра ми се въртим там /то не че има къде да идем в двустаен апартамент/.
Леля Славка, както изисква възпитанието, се обръща към нас, за да ни обърне внимание. След възклицания колко сме порасли пита сестра ми:
- А ти кой клас си?
Сестра ми е предупредена да не говори, но пък и възпитанието бе винаги да отговаряш на възрастен и изтърсва:
- Не знам!
Баба ми повдига учудено вежди! И обяснява, че е първи клас.
Леля Славка продължава да и обръща внимание:
- А в кое училище учиш?
Сестра ми отново е конспиративна:
- Не знам!
Баба ми е още по-удивена и разяснява както всеки възрастен, когато е до детето и поема инициативата да отговаря вместо него, докато то гледа тъпо.
Леля Славка пробва по друг начин да осъществи контакт:
- Можеш ли вече да четеш книжки!
Сестра ми сменя тактиката на прикритие:
- НЕ!
Баба ми вече е като ужилена, обяснява, че е отличничка и има само пчелички и чете от 5 годишна.

Със сестра ми сме отпратени в другата стая с ОНЗИ ПОГЛЕД.

Вечерта лягаме всички. В малките часове на нощта, сестра ми буди леко майка ми и и казва:
- Не мога повече да стоя будна и да пазя. Пази ти! - ляга до нея и заспива на секундата.

Та именно заради случката през нощта на следващия ден, вече като леля Славка я няма разпитват сестра ми какво и е било, че се е държала така. Става ясно, че за нея "опасна интригантка" е било равнозначно на "опасна гангстерка". Черните дрехи засилили впечатлението. Та след като не дала стоически никаква информация на престъпния свят то тя цяла нощ седяла на пост - будна да пази всички ни. Но не издържала и предала вахтата на мама.

Все пак леля Славка я разнесе из село, че била малко "бавна" , което и до ден днешен е наша подигравка.  

П.П. Искам да добавя, че след смъртта на въпросната леля Славка снаха и намерила тетрадка със стихове от нея. Достигнаха до нас в търсене на съдействие, дали могат да бъдат публикувани. Много хубави стихове, наистина прекрасни! За съжаление ние нямаме познания в тази област и не знам какво е станало със стиховете и!

Дорис, благодаря! С глас се смях, от сърце.

Дорис , благодаря ти ! Отдавна не се бях смяла така . Освен това си спомних Панаирното време ( живея в Пловдив , преди години, като дете близо до Панаира ). Тогава всичко роднини, познати и познати на познати идваха у нас за по 1-2 дни. Беше си един безкраен купон.

Дорис, на твоята сестра определено може да се гласува доверие, вярвам е запазила и досега това си качество - изключително рядко и ценно в днешно време.

Дорис, и аз днес разговарях с Ванката !
Понеже правих няколко неща едновременно, та трябваше и него да слушам, докато си събера мислите и да му кажа, че не ме интересува и да му затворя!

И щот все бързам - днес си оставих котлона включен с тенджерата леща на него и си излязох кат пич от нас!

Че не изключва ли, не му ли настройваш таймер? Аз поне това се сещам винаги, така че и да забравя, той ще изключи сам. А и без таймер ще изключи, но след много часове.   

При вас по лекари и панаири, при нас цяло лято заради морето. Постоянно идваха колежки на майка ми (от университета) с децата си - наскоро намерих поне 100 мои плажни снимки, все с непознати деца. Аз от малка не съм социална (нещо като сестрата на Дорис) и ми беше много досадно.

Кубратова, печката ми не е толкова умна!😉 Има там разни неща, ама изобщо не ги знам. Само часовника й знам, как да сверя. Няма за кога да я разучавам, че е за смяна вече.

И аз не съм си разучила фурната, повече от година я имам. Знам 2-3 функции и на тях готвя. Добре, че не се случва много често

Преди много, много години мъжът ми още като гаджета, ми беше подарил златна гривна. Нося я постоянно.  Вчера обаче пътувах надалеч по работа и на връщане забелязах, че ми е паднала… много ми стана тъжно, но бях сигурна, че ще я намеря.Тъй сато зареждах колата се върнах да проверя да не е паднала там. Върнах се и до магазина, в който пазарувах, предупредих и на касите, че съм си изгубила гривната и ако я намерят случайно да ми се обадят. Обадих се и на собственика във фирмата, до която пътувах ако намерят гривната, като чистят да ми я върнат. Общо взето предупредих и помолих всички, които съм срещала през деня да бъдат на щрек…😄😄😄
Днес обаче влизам по обяд в колата и виждам гривната на седалката, а вчера я търсих доста време. Много се зарадвах, успокоих се, че много ме беше яд…след малко ми звъни, човекът от фирмата при когото бях предния ден - намерили ми гривната 😳😳😳. Е това вече беше изненада 😆😆😆. Обясних му, че тъкмо съм си намерила моята и сигурно е на някой друг, да си търсят притежателя🙂, но да - двоен късмет.

  ЕЕее, ама как така!!???? Трябваше да я видиш поне на снимка - може да е идентична с твоята и , воалА, доказателство за паралелни светове и т. н. ...

И в паралелния свят, пак е муня, изгубила си гривната, само че на друго място.

Много сме муните, знайни и незнайни!

Мен ако питаш, всички са муни и мунчовци в различни периоди и в някаква степен, но само ние пишем тук, демек сме най-откровени да си признаваме
Ето, аз днес правя кафе, пътьом забърсвам плота от капки вода след измиване на цедката на машината и съм хвърлила бърсалката в кофата. После понечвам да забърша друго - няма я на мястото. Бре! А съм сама...
Отворих вратата на шкафа, надникнах в кофата - ами там си е, а защо - не казва. Смених я със сигнално жълта, белким другия път проследявам движението й по-успешно