Номинации за най-голяма муня (тема 11)

Еврика! При четвърти оглед на миялната я открих най-отпред. Идеално измита, кой знае колко пъти се е въртяла.
Най-идиотската ми загуба бяха два чифта любими очила за слънце. След дълго издирване случайно ги намерих в органайзер за обувки. Как ми е дошло на ум да пъхна при обувките най-скъпите ми очила и до ден днешен не ми е ясно.

Пони, намерила си я вече, аз щях да предложа в хладилника да погледнеш. На мен там най-често ми се случва да крия от себе си разни неща, като очила или телефон... Поне бързо ги откривам.

   Гледам, че сте написали някакви интересни рецепти за сладкиши. Понечих да си ги снимам или запиша, пък си казах, Клотилд, ти кога си правила сладкиш? Какъвто и да е? И не си ги записах. Добре е човек да познава себе си, поне до известна степен .

  

Аз какви сладкиши правих докато се учех....🤣🤣🤣🤣
Мъжът ми още помни едни глетави палачинки, то тесто! Изял ги да не ме обиди, после беше дежурен в тоалетната.🤣🤣

Аз умея да правя сладкиши. Майка ми правеше много сладкиши и от малка се въртях около нея и помагах, така че няма тайни за мен. Дори като дете успях да се скалпирам, миксер ми захвана косата и за минути я отвя, докато успея да се дръпна назад и шнурът да излезе от контакта.

Каква колекция бях събрала от рецепти, в това число и за сладкиши... каквито не само че не правя почти никога, ами и друг да ми направи пак почти никога не ям, смятай Ама видяла съм, станало ми интересно, пък като имам гости обикновено изпробвам нови рецепти върху тях - колкото по-интересни, толкова по-добре и по-забавно. Слагам първо на тях и ако след малко им няма нищо - ям и аз 

Направихме го, горещо обра овациите, а утре сутрин ще хапваме и студен сладкиш

Аз си загубих ножчето за плодове някъде около нова година... След като не го открихме около седмица, реших, че съм го изхвърлила и си извадих от чекмеджето един резервен (купуван, неудобен и отлежава там)... Сложих си го в стойката за ножове и си го ползвахме почти два месеца... Преди седмица ММ го намери в дупката за ножица на същата стойка Ножицата се ползва ежедневно, многократно...

Оф, подсети ме как се скалпирах с един бор апарат.
В средно у-ще с професионална насоченост бях и от 8 клас още работихме с машини.
Че имахме лекции за безопасност е ясно. Ама, деца.
А пък защо на този бор апарат с месеци не бяха сложили предпазител на ремъка, не знам.
Захапа ме пустият ремък и не знам даже как успях да се освободя от хватката.
Та заради него после си ходих да си  правя асиметрична прическа. Уж нарочно, да съм интересна, ама си умирах от срам.

Момичета, настръхвам като ви чета.

   Не съм от подредените, няма и закога. Над петдесет съм вече, никога не ми е била подредена къщата. По някакъв странен начин успявам да се ориентирам в собствения си хаос. Мозъкът ми успява да регистрира първото място, на което съм сложила нещо. Ако сложа ново бижу в шкафчето с лекарствата, после все там го търся. Преместя ли го при бижутата, трудно ще го намеря.
   Но най-странният ми случай беше изчезването на една нощница. Купих си я, изпрах я и изчезна. Дори не успях да я понося. Не сушим навън, всичко в сушилнята. У нас е изчезнала, но от година някъде, отникъде не се появи.

Аз съм много разсеяна, от малка съм си такава. Понякога правя толкова механично нещата и мисля за друго, че не помня къде съм оставила това или онова и като се започне мъж да пита къде ми е еди кво си, децата и те и им казвам оправяйте се кой как знае.🤣🤣🤣

   Нямам много "мунски" истории напоследък. Започвам да остарявам. Виждам, че и другите истории все около битието се въртят и... кой загорил манджата. Хубаво е това, разбира се, помъдряваме . Ама нека да си поразкажем тогава "по-младите" истории. Темата е за забавление. Аз моите съм си ги разказвала. Мога, ако нямате против, да изровя и претопля стари манджи .

Добре. Не съм първа младост, но някои неща не са се променили от тогава. Една пиянска случка, въпреки че от години не пия почти.

Бяхме в командировка с няколко колеги и обикаляхме баровете, обърнахме няколко коктейла и после уискита и така. Дойде време да се прибираме към сутринта - хващаме такси, аз и двама гърци. Всички доволно пийнали и много говорим, като те двамата говорят на три езика - английски, немски и гръцки. На шофьора му стана много интересно и пита как става този номер. И аз обяснявам: е как да става, не виждате ли че момчетата са яко на градус и не знаят какво дрънкат? До сега обръщаха шотове и уискита, та мама си ги прибира сега по леглата. В този момент таксито спира, аз слизам. Никой друг не слиза обаче и аз виквам - хайде де, пияници... Обаче бях слязла на светофара...........
Момчетата с таксито се върнаха да приберат мама...

Много се радвам, че сладкишът е получил одобрение!

На мен сладкарството ми беше хоби, но откакто дъщеря ми замина да следва в чужбина, почти нищо не правя, 2-3 торти за РД на година най-много.
Пони обаче ме подсети, че и аз си бях оскубала цял кичур с миксера като млада булка. Исках да помириша дали една ванилия достатъчно е ароматизирала сместа или има нужда от още, но го направих, докато още бърках. Втората грешка беше, че не бях с вързана коса. Много болеше.

А преди да се влюбя в сладкарството, имам една изцепка и пред свекърите. Каним ги на вечеря и аз решавам да блесна с много засукана за онова време торта/сладкиш - тънък пандишпанов блат, върху него пласт плодово парфе и най-отгоре желе с плодове. Видях го в едно немско списание на ММ и изглеждаше фантастично. Викам си, сега ще скрия шапката на свеки.
Хубаво, обаче аз говоря английски и френски, на немски знам 50-тина думи от обща култура. Нооо това няма да ме спре, сядам с речника, пиша, бриша и воала - рецептата е преведена /нямам ясен спомен защо не съм помолила съпружието да ми я преведе /.
Започвам да правя пандишпановия блат /разбира се, без да знам, че това е пандишпанов блат/ и откривам леекичко несъответствие в преведената рецепта: в тестото се слага съвсем мъничко брашно, примерно 3 с.л. на 3 яйца, но след като сместа е готова, пише, че трябва да се разточи. Хмм... Значи логично - започвам да добавям още брашно, докато сведа пухкавата смес до тесто, годно за разточване. Разточвам, изрязвам, пека, всичко точно. Парфето и желето станаха без забележка, наистина се получи впечатляваща торта.
Дойдоха свекърите, вечеряхме, идва време да поднасяме десерта и ММ изнася цялата торта, зер да се изфука и той каква майсторка си е намерил. Свекървата изпадна във възхита, аз скромно мигам с клепки и мъничко се поизчервявам от удоволствие.
Започва ММ да я реже елегантно, стига до блата и... страшна греда - той изобщо не поддава. Натиска, пъне се, масата започва да припуква страшно - мне, не става, блатът станал като дървена подложка, върви го срежи. Тук вече изчервяването се засилва, но този път е от неудобство...
Накрая хапнахме само от горните два пласта, докато ММ ме бъзикаше, че долният може да се ползва за чинийки.

   Аз имам много комични истории от ходенията ми в Китай. Но не знам как да ги разкажа... То с думи не може да се обясни. Само с ръчно-крачната система. Не знам, ще помисля, все трябва да има начин да се разкажат. Ще помисля по въпроса и ще се опитам да пресъздам поне една част.

Не знам брои ли се за мунско, но търсих в гугъл, как изглежда тая лъжица за спагети.
Вече е намерена, браво.