Как да се науча на здравословен егоизъм?

  • 4 810
  • 137
# 120
Само че близките и колегите не подозират за "драмата". Родителите донякъде да, и то откакто съм бременна, тъй като започнах да мисля повече в посока аз какъв родител ще съм и да сравнявам. И това ми е най-голямата грешка. Но пък и всеки човек определя другите на база точно на това - изхождайки от своите принципи и усещания.
Виж целия пост
# 121
Кетчър, виж ѝ другата тема за колежките, от никакво чувство на вина не се разкъсва. Драматизира и се тръшка, че светът не ще да се върти около нея. И за жилището се тръшка, че са ѝ го дали в окаяно състояние. Ако беше споделяне само, щеше да е - правя сериозен ремонт, нямам време или нещо такова. Абе, да не ти е в обкъжението.
Виж целия пост
# 122
Момичето е право за себе си.

Първо да скъса с очакванията си към другите и после да не предвижда и не задоволява на всяка цена очакванията на другите, защото това е сигурният път на жертвата. А с жертви да си имаш работа,, не си е работа.
Виж целия пост
# 123
И за жилището се тръшка, че са ѝ го дали в окаяно състояние. Ако беше споделяне само, щеше да е - правя сериозен ремонт, нямам време или нещо такова.
И аз това си помислих, за темата на разговор изобщо не беше от значение жилището дадено ли е, купено ли е, подарено ли е. Човек сам поставя акцента на това, което е съществено за него.
Виж целия пост
# 124
Кетчър, виж ѝ другата тема за колежките, от никакво чувство на вина не се разкъсва. Драматизира и се тръшка, че светът не ще да се върти около нея. И за жилището се тръшка, че са ѝ го дали в окаяно състояние. Ако беше споделяне само, щеше да е - правя сериозен ремонт, нямам време или нещо такова. Абе, да не ти е в обкъжението.

Драма куин + неблагодарница.
Апартамент и дават, ама що не е ремонтиран и що не е луксозно обзаведен.
Егати.
Виж целия пост
# 125
След всички коментари, поне осъзнах грешката си да сравнявам това как аз чувствам и бих постъпила с това как други. За това как бих постъпила аз като родител и как моите родители (или някой друг) е единственото нещо, за което нямам и никога не съм имала съмнение. И все пак трябва да се откажа да сравнявам, независимо като колко противоестествен възприемам чуждия избор.
Виж целия пост
# 126
Драма куин + неблагодарница.
Апартамент и дават, ама що не е ремонтиран и що не е луксозно обзаведен.
Егати.

Такива са, какво да ги правим. То добре, че го дават родителите, а не мъж, че щеше да се почне хорото.  Grin
Виж целия пост
# 127
Добре де, тези всички неща не можа ли да ги кажеш на родителите си, а занимаваш нас?
И не се заканвай много какъв родител ще бъдеш. Много често се хващаме, че повтаряме родителския модел, включително правим и нещата, за които сме се клели като деца, че никога, ама никога няма да направим, когато самите ние станем родители. Мхм...
Виж целия пост
# 128
Хм, тя една такава тревожна жена, дребнава.
Ясно е че на детето няма да му е лесно.
Виж целия пост
# 129
Добре де, тези всички неща не можа ли да ги кажеш на родителите си, а занимаваш нас?
И не се заканвай много какъв родител ще бъдеш. Много често се хващаме, че повтаряме родителския модел, включително правим и нещата, за които сме се клели като деца, че никога, ама никога няма да направим, когато самите ние станем родители. Мхм...

Мислим, че сме много осъзнато, но всъщност решенията се взимат на подсъзнателно ниво и нямаме обяснение, защо така сме реагирал.
Лили успокой се, гледай си бременността и спокойствието. Препоръчвам ти да напишеш Десислава Дамянова, говори за чувства, емоции и то точно през бременността, дано това ти помогне да осъзнаеш, че ти вече формираш детето ти и най-важните са емоциите. Слушай видеа, начина по който мислиш, възприемаш случващото е съмосаботиращо за теб. Започни като начало с позитивизъм и благодарност, не че е за ремонт, необзаведен, а с благодарност, че го има, че е за теб, че ако го няма какво правите. Пречупвайки през друга призма, ще се успокоиш, ще си по-осъзната, ще тушираш емоциите. С "подскачане" нищо не става, наскоро четох и си позволявам да ти го напиша, ако при възрастен нещата са "черно и бяло", значи е в детска позиция, нещо като този е лош, този е добър. Само, че нещата не стоят така, всеки от нас има добро и лошо, затова просто слушай видеа, ако не ти се чете, не заради теб, а заради детето ти. Моделът се "къса", само когато се развиваме и когато ставаме по-осъзнати.
Виж целия пост
# 130
Добре де, тези всички неща не можа ли да ги кажеш на родителите си, а занимаваш нас?
И не се заканвай много какъв родител ще бъдеш. Много често се хващаме, че повтаряме родителския модел, включително правим и нещата, за които сме се клели като деца, че никога, ама никога няма да направим, когато самите ние станем родители. Мхм...

Мислим, че сме много осъзнато, но всъщност решенията се взимат на подсъзнателно ниво и нямаме обяснение, защо така сме реагирал.
Лили успокой се, гледай си бременността и спокойствието. Препоръчвам ти да напишеш Десислава Дамянова, говори за чувства, емоции и то точно през бременността, дано това ти помогне да осъзнаеш, че ти вече формираш детето ти и най-важните са емоциите. Слушай видеа, начина по който мислиш, възприемаш случващото е съмосаботиращо за теб. Започни като начало с позитивизъм и благодарност, не че е за ремонт, необзаведен, а с благодарност, че го има, че е за теб, че ако го няма какво правите. Пречупвайки през друга призма, ще се успокоиш, ще си по-осъзната, ще тушираш емоциите. С "подскачане" нищо не става, наскоро четох и си позволявам да ти го напиша, ако при възрастен нещата са "черно и бяло", значи е в детска позиция, нещо като този е лош, този е добър. Само, че нещата не стоят така, всеки от нас има добро и лошо, затова просто слушай видеа, ако не ти се чете, не заради теб, а заради детето ти. Моделът се "къса", само когато се развиваме и когато ставаме по-осъзнати.
И на 20% не те разбра. Тя си е в нейния филм.
Виж целия пост
# 131
Всеки, абсолютно всеки, е в своя си филм. Повечето хора дори не го поставят под съмнение, съответно не биха и писали (питали) по темата, не биха се опитали да водят диалог.
Виж целия пост
# 132
Филмирането е твоят личен избор да потънеш в пропастта на илюзиите си, на нещо илюзорно, което е само в твоето съзнание.
Такова впечатление създаваш, след като толкова упорито отказваш да видиш и оцениш себе си реалистично и защитаваш очакването си да бъдеш поставяна преди и над всички.
Имам такава колежка и изхабих много усилия да й покажа гледните точки на хора, стоящи от другата страна, така че да може спокойно и лесно да се постигат разбирателство и баланс в служебните ни  взаимоотношения. Напразно. Такава убеденост в своята непогрешимост, която в разговор стигаше дори до точката на арогантност и отмъстителност е просто потресаваща.
В крайна сметка я оставих да си живее в своя филм, щом желанието й да вярва в своя измислен образ е толкова силно и категорично.
Виж целия пост
# 133
По казуса на Лили:
Хората се връщат от път. Може да им се ходи по малка или голяма нужда и затова да бързат да се приберат. Може да ги боли глава или стомах и да искат да  се приберат по-бързо за да вземат болкоуспокояващо. Мога да изброя  безброй примери. Лили , може да са много неща от различен характер, които нямат нищо общо с продуктите и теб като личност . Не приемай нещата толкова лично и не очаквай да ти се отвръща със същото, което ти даваш.

По темата:  Аз все още се уча. Възпитана съм да помагам, да уважавам, да съм добра , но без да ми е даден набор от практически примери как да се защитавам, как да не позволявам да ме вземат за наивна и проста само защото съм възпитана, тиха и добра. Имало е случаи, преди години , в които съм се натискала зорлем да правя добро на някой и после съм се чудела защо не ме уважават и не са ми благодарни.  Понеже все още ми е неудобно да се конфронтирам , се дистанцирам или спирам напълно комуникацията. Хубава тема , наистина.
Виж целия пост
# 134
Те хората и обяснения не дължат принципно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия