Ключови потребности на раждащата жена

Благодаря за интересната и полезна статия.
Човек винаги има какво ново да научи.

Момичета, понеже повечето от нас са вече родили, а на някои това тепърва им предстои, бих искала с вас да си поговорим за потребностите на раждащата жена. Бихте ли споделили вашия опит - какви са били вашите ключови потребности по време на раждането? Съгласни ли сте с това, което пише в статията? Какви са факторите, от които според вас зависи дали едно раждане ще мине леко и безпроблемно? Какво кара раждащата жена да се чувства добре и сигурна?
Преди да родя бях сигурна, че единственото, за което трябва да се погрижа е да имам добър екип от лекари и да раждам в болница с най-съвременно оборудване. Ето го и резултата - родих със секцио, което спокойно можеше да се избегне. Оттогава прочетох и разбрах доста неща, но все пак от личен опит не мога да говоря за раждането. Очаквам вашите мнения.

Да, защото не си знаела какво може да се случи по време на раждането. Правилно си мислила тогава. Сега как мислиш - по различно ли? И защо? Не мога да се съглася със статията, съжалявам.

ключовите ми потребности бяха, са и биха били за в бъдеще следните:

1. да ми е осигурена адекватна, надеждна, квалифицирана и навременна медицинска помощ
2. да ме третират като човек, а не като крава или друго животно
3. да се роди детето ми живо и здраво


за статията .... няма да коментирам. има си аудитория за тези неща.

ууухххаааааааааааааааааа!!!
чудна статия!!!!!

прекрасно е че има ентусиасти, които превеждат и дават нестандартно инфо
а за да е раждането леко, смятам че мама трябва да е информирана... информирана не само за `цивилизованото` раждане, а за естественото, за процесите в организма... за приомите на лекарите, ....

аз съм много благодарна за маймунската тема, която ми вдъхна кураж и ми показа друга гледна точка
живи и здрави!!!

Да, вече мисля по-различно. Сега съм убедена, че жената е активен участник по време на раждането, че нейната роля е водеща. А преди си мислех, че всичко зависи само от лекарите. В никакъв случай не казвам, че не е важно да имаш добър лекар и да раждаш в добра болница.

Дааа, логично, ясно и ... научно обяснено! Чудесна статия.

Веднага ми изникнаха спомените от раждането. Докато си бях вкъщи, всичко беше чудесно (оказа се, че съм стигнала 5см разкритие, което не е малко). Да, болеше, но аз си обикалях стаите - сядах, ставах, лягах и като цяло се чувствах добре. Но когато контракциите станаха на 5 минути, реших, че е време да тръгваме към болницата. И там почна страшното. Овързаха ме на едно легло с коланите на монитора, на съседното вече крещеше друга жена, караха ми се, когато се оказа, че не напъвам като хората, светлината беше ослепителна... абе, всичко, което се описва тук...

И накрая взеха да ме плашат с форцепс, но, слава Богу се разминах с епизиотомия и кристелер (скачане по корема).

При майка ми е била подобна ситуацията, и тя не е напъвала добре, защото е била умаломощена от контракциите.

За съжаление лекарите са ужасно консервативни, а толкова малко е нужно да улеснят раждането - просто с по-малко намеса,  за това не са нужни пари.

Благодаря за статията,  Duol!   

Мисля, че може да бъде от полза за много от бъдещите мами, както и за вече раждалите жени, а най-вече за акушер-гинеколозите, от чиито ръце зависим в ключов момент от живота ни, какъвто е раждането на детето.
Преди появата на дъщеря ми, по време на бременността си мислех, че в по-голяма част успехът от раждането зависи от твоя доктор ( плюс медицинския екип,разбира се), в когото трябва да имаш огромно доверие.Бях запозната с техники на дишане и т.н. подготовка за раждане от литературата, която се предлага на пазара, но когато дойде моментът да постъпя в болница, много се изплаших, въпреки че съм изглеждала спокойна, дори усмихната и единственото, което ми се искаше и усещах някак инстинктивно, бе да остана сама...Ще спомена само, че родих два дни преди термин, отивайки на консултация.Няма и да се впускам  да разказвам как протече самото раждане (според думите на гинеколога ми- прекрасно), само ще кажа, че това е изключително интимен, истински момент в живота ми, за който твърдя, че всяка жена трябва да изпита!
Та...  онова, от което имах нужда тогава бе да остана не с моята докторка, с която отдавна се познаваме, а с една от акушерките, която тогава видях за първи път и незнам как ме предразположи, но ми спечели доверието някак много бързо (беше и най-възрастна) и по-късно само нея слушах.Но исках да бъде само тя, а не останалите 8 човека в залата.Може би се дължеше не само на годините, ами и на спокоиствието в гласа й...
Друго, описано отново в статията, бяха светлините в отделението, които не просто физически дразнеха очите ми, а допълнително ме притесняваха (никога преди това не съм лежала в болница) и се чувсвах по някакъв начин като на изпит-притисната, оголена.
Това, което бих променила при следващото си раждане, ако мога, е позата-смятам, че много по-лесно биха се преодоляли контракциите и цялата болка, ако можех да избера клекналата за напъните или някоя друга удобна...идва ти в момента преди да напъваш...

Ще следя темата

 

Аз пък, въпреки че бях чела маймунската тема и бях силно мотивирана да раждам нормално, бях с изтекли води и болките почнаха толкова късно, и бяха толкова силни и начесто, през секунди, а нямах никакво разкритие, че просто не можех да си намеря място. Акушерките бяха две лелки, които непрексъснато ме караха да съм легнела и да поспя между контракциите (т.е. между секундите зверски болки) и ми викаха, че това още било гъдел, къде съм се развикала като за раждане, с тоя 1 см разкритие. Всичко това продъбжи 6 часа. И бебка беше високо. Та, сама си поисках секцио и слава Богу, лекарката ми го направи, щото иначе щяха до сутринта да ме оставят да се оцъкля от мъки. Но иначе екипът беше ужасен, само ми се караха и ми викаха, че съм се била държала еди как си! И ме караха да лежа, бъркаха ми по време на най-силните контракции и ми крещяха да не викам, сърдеха ми се, че не им отговарям на въпросите и т.н.
Така че, мисля си, че е добре, че все пак ме секцираха.

Ключовите потребности за мен бяха:
- добър екип (за това имах уговорка с акушерка, която на свой ред щеше да извика лекар по свое усмотрение - нали познава отблизо всички - ако не й бяха допаднали тези на смяна)
- спокойствие и само спокойствие - минимум намеса в естествения ход на раждането. И докато монитора не ме притесняваше изобщо по никакъв начин (за разлика от написаното в статията), то окачената система ми пречеше - другият път, живот и здраве, за система няма да подпиша.
Иначе потребностите ми бяха посрещнати и удовлетворени, и то не без мое активно участие - ако не бях аз активен (доколкото можех, все пак) участник в процеса на раждането, ако не се бях възползвала максимално от знанията, които имах тогава, не знам дали щях да имам такова чудесно и леко раждане.

   Duol, прочетох на един дъх статията - благодаря!!
   Открих неща, за които не се бях замисляла. Не съм мислила предварително за потребностите си.
Но, съвсем искрено казано, ужасно много исках майка ми да е с мен. Не можех да си го обясня, но съм
го искала още преди да забременея. Така и стана, тя дойде седмица преди термина ми, а аз започнах
да раждам същия ден, в който тя пристигна от България. Сега си мисля, че явно съм задоволила първо
тази потребност.
   После в клиниката - беше нощ и набързо ме пратиха в стая да спя. Аз не можех да спя от вълнение
и се разхождах или лежах. После отидох в родилната зала и там пак се разхождах и подскачах на
гимнастическа топка. И през цялото това време акушерката изобщо не ме "закачаше". Нямаше я,
бях сама. Идваше от време на време да види дали не съм родила сигурно. А аз така се чувствах
спокойна и действително поспивах между контракциите - не бях спала доста време и си полегнах.
Значи тя ми е осигурила още една от потребностите - спокойствие. Не съм избирала никого, раждах
при когото беше на смяна. Не говореше много - човек би казал, че изобщо не я интересува какво
става. А тя явно си е знаела работата.
   Светлината беше приглушена или аз просто не съм я забелязала. Детето ми се роди рано сутринта
и докато раждах, виждах как се развиделява и имах чувството, че идва светлина само от прозореца.
Тези неща наистина си ги мислех тогава, не си фантазирам сега.
   А мъжът ми явно не се е страхувал, защото не ми е пренесъл страх. Той и майка ми бяха там в
последния час - на развръзката.
   Мога да обобщя, че спокойствие може да ти осигури да не си напрягаш много мозъка кое как ще
стане и какви "предпазни мерки" да вземеш. Отделно се надявам на повече свобода на раждащите
жени в България (ужасявам се от това "магаре") и повече човечност и разбиране на човешките
потребности у доста медицински лица (че искам следващото дете да си го родя в моята Родина).

   *Извинявайте за словоизлиянията, всичко е искрено...*

аз съм казвала и преди,че при първото раждане ме оставиха да се разхождам,и изобщо не усетих болки,а при второто ме вързаха за кревата и ме караха да не мърдам много,имах и система,и монитор и  кислород на носа,и когато бебчо изведнъж даде зор всички се втурнаха да откачат по нещо и да ми викат :"задръж!"  ,а после да ме мъкнат на тъпото магаре да раждам

много интересна статия, блгодаря Duol! Тъй като е наближило да раждам, гледам да чета все едни такива успокояващи неща, че съм голяма паника. Сещам се, че преди няколко дни се шегувах с мъжа ми, че искам да раждам в къщи, самичка, само с него и доктора. преди три седмици ходихме на у-ще за бременни в Св. София и вместо желания ефект - да се успокоя и запозная с обстановката, така се уплаших след разходката в родилното, че в главата ми започнаха за пръв път да се въртят мисли за секцио:
 - първо, ужасна светлина, страшно изкуствена
 - викащи жени - не мога да търпя да слушам как някой страда
 - предродлиното ми се стори натъпкано догоре
 - гинекологичния стол - машина за изтезания
Наистина в нашите болници май много неща от тези в статията са неприложими, но всичко е в главата ни. 

И аз искам да ти благодаря за статията. От първото ми раждане помня топлите ръце и глас на акушерката. Не я познавах, но заклевам се, тя направи всичко по ноти. Тя не ми говореше, само ме насочваше. И се чувствах сигурна.
За мен ключовите потребности са:
1. Добър екип - и един човек да е, но да се чувстваш в безопасност.
2. Липса на цензура - Само който не е раждал, само той не знае как боли. И защо да не викаш?!? Какъв е проблема?!?
3. Мъжът ми да не ми говори  - миналият път, в стремежа си да ме успокои, направо ми скъса нервите. Този път ще му залепя устата 
4. Да ЗНАМ, че всичко ще е наред. Вярата в себе си, че можеш да се справиш  е половин спечелена битка

Статията е страхотна, жалко че малко от лекарите четат и работят според инструкциите  в подобни публикации.