Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 12

  • 46 968
  • 737
# 255
"Обичам да говоря с хора, които имат хиляда светове в главата си. Обичам да научавам нови неща. Да получавам различна гледна точка. Да водя диалог. Обичам да слушам чужди истории. Да изслушвам болка. Да има някой, с който може да споделяш сянката си. Обичам да общувам със свободни хора. С широки умове и сърца. Такива, които търсят не само отговорите, но и въпросите. Които ровят надълбоко в себе си. Които умеят да хранят и детето, и възрастния в тях. Харесва ми да общувам с хора, които говорят с лекота за слабостите си и тихите битки, които водят с тях. Хора с плам, с жажда за живот. Харесва ми да се заобикалям с хора, които не спират, а продължават - да вървят, да ровят, да копаят, да се разлистват, да разцъфтяват, да горят. Такива, които не потискат нуждите, емоциите, мечтите си. А ги възраждат - всеки един момент. Все по-силно, все по-ярко."
Силвия Крумова
Виж целия пост
# 256
"Болката на майка с пораснали деца е особена болка. Тя не крещи на глас, не плаче пред всички. Това е тиха, дълбока, сдържана болка, която се крие в ежедневните молитви, в нощните мисли, в тихата въздишка на кухнята с чаша чай. Това е болка, която се появява, когато децата ти вече са пораснали, тръгнали са по своя път, вземат собствени решения, правят собствени грешки.

Майката иска да тича след тях, отново да ги хване за ръка, както в детството, да ги защити от целия свят, от злото, от болката, от неправилните избори. Иска да каже: „Спри! Знам как е по-добре! Вече съм минала през това!“ Но... не може. Защото това вече не е малко дете, което може да се скрие под крилото. Това е възрастен човек със свой път, съдба, сърце, което се учи от собствените си рани.

Най-трудното е да позволиш на детето си да живее отделно. Да му позволиш да пада и да става, да греши и да се учи. Да не се намесваш, когато искаш да крещиш. Да не даваш съвет, когато искаш да посъветваш. И само да чакаш. Да бъдеш до него. Да се молиш. Да изпращаш любовта си мислено и да се надяваш, че тя ще достигне. Да вярваш, че всичко ще бъде наред.

Защото майката, дори когато децата ѝ са пораснали, запазва най-важното – да обича. И да се моли за тях всеки ден."
Виж целия пост
# 257
"Да управляваш много хора е същото, като да управляваш малко – въпрос на организация."

Сун Дзъ
Виж целия пост
# 258
”Животът може да бъде красив, ако го направите красив.”
Еди Джаку
Виж целия пост
# 259
Светът, в който сме родени, е груб и жесток и същевременно – божествено красив. Въпрос на темперамент е да приемеш кое натежава: безсмислието или смисълът… Аз храня плахата надежда, че смисълът ще натежи и ще спечели битката.
К.Г.Юнг
Виж целия пост
# 260
“Да бъдеш дълбоко обичан от някого ти дава сила, докато да обичаш някой дълбоко ти дава кураж.” – Лао Дзъ
Виж целия пост
# 261
Приемали сме като даденост годините, в които сме били спокойни. Именно те са били най-щастливите - когато децата са били малки, а родителите - живи и здрави. Как бързо лети времето! В шеметния калейдоскоп на спомените се връщаме по местата, в които сме били, хората, които сме обичали и знаем, че това е минало, но не знаем нищо за бъдещето. Надяваме се, че това, което предстои е също толкова вълнуващо, но истината е, че в себе си таим надеждата никога, ама никога да не станем бреме за близките си. Ако Съдбата позволи...
Рая Видинска
Виж целия пост
# 262
"Мечтите са хубави, докато ги мечтаеш - сбъднат ли се, почваш да им плащаш цената."
Виж целия пост
# 263
Ей затова обичам спокойните хора - те не ме натоварват,  не ме депресират, нито стресират. Те са като глътка въздух, като оазис в пустинята. Около тях винаги цари една такава хармония, едно такова тихо щастие, че за нула време те изправят на крака, колкото и отпаднал да си. Спокойните хора лекуват - имат я тази дарба. В действителност имат и още един талант - да вдъхновяват! Само когато си спокоен можеш да се наслаждаваш на живота. Всъщност, само когато си спокоен - живееш.
Виж целия пост
# 264
"Всичко, което виждате в мен не е мое - ваше е. Мое е това, което аз виждам във вас. "

Ерих Мария Ремарк
Виж целия пост
# 265
”По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.”

“Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете.”

“Историята е учител в живота.”

Цицерон


Виж целия пост
# 266
"Аз не съм беден. Бедните са тези, които се нуждаят от безкрайно количество неща. Живея с малко за да имам време да живея." Хосе Мухика
Виж целия пост
# 267
- Съвсем нормално е на 20 да мислиш, че всичко, което хвърчи, се яде. На 40 нямаш време да мислиш, твърде си зает и ако въобще мислиш, то е за децата, къщата, работата, сметките, закуската, вечерята, проблемите с този или онзи, Нова година, Великден и после всичко отначало. Но на 60 си наясно, че най-хубавите ти години са били когато децата са ти били малки, а родителите - живи и здрави.
~ Рая Видинска
Виж целия пост
# 268
"Много, е важно да имате периоди в живота си, когато нямате нищо и сте нищо.
И сте долу, и сте тъмни, и сте прегърнали сто провала.
Много е важно това дъно, вярвайте ми.
Това дъно е сито.
От тези, дето не пропускат нито едно излишно нещо да остане около ви.
Ей така съм си отсял хората и аз.
И в живота, та ако щете и в творческия ви път.
Много е важно дъното, казвам ви.
С времето се научих да не му се сърдя. Знам, че идва нещо да ме учи.
Нещо за мене, нещо за другите, нещо трябва да видя. Нещо съм затворил очи, отклонил съм се от себе си, доближил съм се до грешното.
Уважавайте дъното си.
И го чувайте.
Просто го чувайте.
То ще ви разкаже повече, от всичките ви върхове накуп."

Ariadna
Виж целия пост
# 269
"... Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя - стига ми. И тъй - не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени - не си дърво - за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли - дай вино - дай и; каже ли - дай маслинка - дай и, не я насилвай, но не и ли даваш - въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая - с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими."
Автор | Стефан Цанев
"Мравки и богове"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия