Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 12

"Родителите са кокали на които децата им си острят зъбите" – Майкъл Дъглас.

“Станах свой собствен подслон,когато светът се усещаше като буря.”

"Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме"   Васил Левски

"Човек не винаги може да прави добро на всички,

но е по силите му да не причинява зло на никого."
                                                                                                          Неизвестен автор

Моят човек с афоризмите е Ларошфуко, но тези долните са ми като темел на моите мисли.

Докато дишам, надявам се.

Сламата продава времето, но и времето продава сламата.

„На този свят винаги има разплата. Има двама генерални прокурора: единият е този, който стои до вашите врати и наказва за провинения срещу обществото, а другият – самата природа. На нея именно са й известни всичките пороци, измъкващи се от закона.“

Дени Дидро

В този живот не сме длъжни никому. Отговаряме пред някои хора, отговаряме за други. Но никога не сме длъжни да поемаме товара на нечий друг живот върху плещите си.

Иянла Ванзант

“Понякога това, което предизвиква завист, не са парите ти, колата ти или притежанията ти, защото завистниците може да имат всичко това и дори повече. Това, което предизвиква истинска завист е твоята същност, твоята енергия, това в което си добър, а завистникът не е, също и твоят успех със семейството, талантите ти, осанката ти, контактите ти... Начинът, по който се справяш с ценностите си през живота, са тези неща, които те карат да блестиш, като никой друг. А това може да убие всеки завистлив човек от злоба, а ти... дори не можеш да си представиш какво би дал той, за да получи тази светлина, която идва от твоето същество. Защото той знае, че никога няма да може да я копира или купи.”

Научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
че бягаш, когато докоснеш страха си...

Научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава...

Научих, че полетът може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахия вопъл на тъжни зеници...

Научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш.

Мариана Трандева

"Няма да Ви върнем парите,сър. Ако Ви ги върнем,ще фалираме. А фалираме ли,няма да Ви ги върнем" – от "Залезът",който е продължение на "Параграф 22" на Хелър.

„Колко живота има във Вселената? Един.“

Ричард Бах

" Всеки може да подхранва мита за себе си ако разполга с достатъчно тор.
Така че, ако тревата изглежда по- зелена от другата страна на оградата, това вероятно се дължи на факта, че в градината на съседа е пълно с лайна.

Из " Тревожни хора" на  Бакман

"Щастието не е нито в нас, нито извън нас. То е в съюза между нас и Бог."

Блез Паскал

Липсата на граници често се бърка с доброта.
С търпение.
С любов.
Докато не осъзнаеш, че си добър към всички, освен към себе си.
Да разтягаш търпимостта си до безкрай несъмнено е в полза на другите.
Но доколко е в твоя?
Обикновено хората нямат проблем с поставянето на граници.
Те имат проблем с вината,
която идва след тях.
Вината, че си казал „не“.
Че си поискал пространство.
Че си спрял да обясняваш.
Но границите не отблъскват правилните хора.
Те просто изваждат наяве онези, които са свикнали да злоупотребяват с търпението, добротата и щедростта ти.
Границите не казват „не те искам“.
Казват „уважавай ме“.
Ако някой се обижда от границите ти, най-често е свикнал да нямаш такива.
Рядко е ядосан на самите тях.
По-често е защото вече не може да постъпва с теб както реши, очаквайки, че ще приемеш всичко.
И това е болезнено.
Особено за хора,
които са свикнали да те имат
без условия.
Границите не разрушават отношения.
А илюзиите за такива.
Ако една връзка съществува само при липса на граници от твоя страна и изявени такива от другата – това не е любов
,а е удобство.
Но не за теб, разбира се.
Личните граници са форма на самоуважение, защото спират изтощението,
преди да се превърне в горчивина.
Да поставиш граници означава,
че си поел отговорност за вътрешния си свят.
Те не правят отношенията по-студени.
Правят ги по-честни.
Личните граници са моментът,
в който спираш да се доказваш
и започваш да се уважаваш.
Не всички ще го приемат добре.
Дълго време мислим, че границите са нещо, което поставяме срещу другите.
Докато не разберем,
че всъщност ги поставяме заради себе си.
За да спрем да се разпиляваме.
Да се доказваме напразно.
Да се губим в чужди очаквания.
Границите не се договарят до изтощение.
Те просто се поставят.
И в това няма нищо грубо.
Ако човекът те уважава,
няма да има нужда от дълги обяснения и убеждаване, за да ги приеме.
Самоуважението не е егоизъм.
Да кажеш „не“ не е отказ от любов.
Понякога е първата ѝ форма.
от нета

Благодаря за споделеното, g.hristova! Това трябва да се запомни.