Живот и раздяла с нарцисист

Здравейте,
ще започна от това, че съм отраснала в семейство с много властна майка и с нарцистични наклонности.
Бях мило, страхливо, отстъпчиво, чувствително и много емоционално дете. Ранима до болка.
С мъжа ми сме от почти 30 години заедно. Омъжих се за него след шамар от майка ми, с цел да ни раздели. Не знам дали не е било по-добре да го стори...Имаме самостоятелен син на 26 години, който живее отделно.
Когато се запознахме, бяхме студенти и двамата и той беше срамежлив, без самочувствие и сякаш раним и емоционален, като мен. За това и го харесах. С ОКР тревожно разстройство, което в последствие премина огледално и към мен, макар и в не голяма степен / прекалено миене на ръцете /.
За него се наложи да започне да пие антидепресанти, които взима и до днес. От както ги пие стана много различен с времето - тревогата се замени с един цинизъм, ниското самочувствие с арогантност, насълзените очи с емоционална агресия навън. Поне аз така си ги обяднявах, че причината са лекарствата и самото ОКР.
Но сега като чета и го наблюдавам, как се храни от моята болка, когато ме обижда и наранява с думи, как сълзите ми не го трогват изобщо, как не мога да споделям и да получа разбирането му за преживяно...май не е само лекарството и болестта.
Той сякаш няма емпатия. Поне от 20 години го моля да не ми говори за други жени и какво иска да прави с тях / сексуални намеци /, но той се радва, че уж го ревнувам. И беше така в началото, но после остана огромната тъга и унижение, че не ме уважава като жена и партньор, щом не спира да го прави.
Дори е признавал, че моята болка от негови думи, е като мехлем за душата му...
Странното е, че аз го чувствам като мое дете, обичам го като такова и се грижа за него с емпатия.
Но едновременно с това се чувствам и винаги съм се чувствала сама в отношенията ни / освен, че и той много работи и физичестки дори е рядко до мен /.
Не знам дали е нарцисист или емоционален насилник.
Не знам и дали, ако се отдалеча от него, ако го напусна, ще съм по-добре и ще се справя с живота.
Вече съм на 52 години и съм много объркана.
А уж чета много и давам добри съвети на околните.
А за себе се не зная...