От ЮНИ месец обещаваме, че ще кърмим на поискване и ще мием дупенца напишкани

  • 11 473
  • 280
# 90
Здравейте, момичета! Добре съм, работя...

Ще ми се да кажа, че ме нямаше напоследък, защото съм го ударила на празнуване  Laughing, ноо... не е съвсем вярно.
Все пак искам да честитя със закъснение 8 март на всички мами, защото за мен майката има наистина важна роля в създаването на света - защото децата са наши творения, в които влагаме и плътта си, и разума си, и чувствата и разбиранията си, стремим се да им предадем всичко най-добро, което имаме, да ги защитим от лошото, да им изградим навици и ценности, т.е. ние формираме хората, които създават съвременния свят. Затова смятам, че трябва да имаме празничен ден, че трябва да получаваме цветя и благодарности за това, което правим. 8 март - професионален празник на майките.  Wink

Вчера синът ми много ме разчувства - 17-годишното ми момче се измъкна рано от леглото, за разлика от обикновено, дойде да ме изпрати за работа, целуна ме, благодари ми за грижите ... може да ви е смешно, но обикновено това се чува от устата на дечица в детската градина, подготвени да го кажат от госпожата. Казано от голямо момче, вече звучи като осъзната благодарност. Май вече се вижда края на пубертета, щом почва да ми говори така. С две думи - радостна съм.  Laughing

Момичета, надявам се, че сте добре. Не се тревожете от сега за раждането, хубавите неща на този свят не стават лесно. Но не е задължително и да стават по най-болезнения начин. Моите раждания бяха от леките, но през цялото време се стараех да се отпусна, да поддържам оптимистична мисловна настройка. Смятам, че това помага.
Раждането е естествен процес, който завършва със щастлив край. Вашите деца ги чакат ожулени колена, възпалени ушички, болни гърла, сърбящо от шарка тяло, но все пак ще ги доведете на този свят, защото знаете, че ще понесат болките и неприятностите и радостите им ще са повече. Същото е и с раждането. Има време, преценете кой начин да изберете, но не се страхувайте прекалено много - раждането е един ден, но родителските грижи, тревоги и тегоби траят цял живот.

Е, наваксах си неписането няколко дни.  Laughing Лек петък и весел уикенд!   261uu

Виж целия пост
# 91
Привет, маманчета  Simple Smile
И от мен честит 8-ми със закъснение!   bouquet
(малко оф-топик: на 8-ми март все се сещам как на един 8-ми март преди доста години една наша учителка, която вече отдавна трябваше да бъде пенсионирана, влезе тържествено в клас с цел да ни дръпне една реч за важността на 8-ми март и започа така: "Скоро всички от вас ще станат майки, особено момичетата...." при което целият клас избухнахме в такъв смях, че положението беше просто неудържимо  Joy  )
Та така...  Laughing
Шоши, много ти благодаря за инфото, тази марка ще я отпиша веднага Wink (всъщност не ми беше позната, но я вкарах в черния списък Wink ) Мерси още веднъж, че се ангажираш с това.  Hug
Лилибонче, много трогателно ми се стори това, което синът ти е направил, много е хубаво, когато виждаш, че детето ти е свестен човек  Heart Eyes
Мом-ан, твоите мъже също явно много те обичкат  Simple Smile
Кетката, исках да те питам какво точно представлява това хавлиено шезлонгче, което се поставя във ваничката? не съм виждала, пък не мога да си го представя....  newsm78  Ако имаш някое фото, пусни, моля  Simple Smile
Исках още да питам мамите в Австрия и Германия дали познават тази марка колички: http://www.gesslein.de/  защото на мен очите ми останаха в тях....  Heart Eyes и много се замислям над точно такава количка. Особено над този модел: http://www.gesslein.de/future.htm
Разбира се, ще се радвам да чуя мнението и на останалите мами, само не зная дали в БГ се продават колички на тази марка.
Еличко, и мен започна да ме боли ниско долу корема, чувството е точно такова, каквото описваш ти... но го отдавам на увеличаването на килцата + растенето на бебо + всичките там промени в матката и засега не съм се притеснила.  Не зная, да кажат другите мами дали го има и при тях...
Желая на всички много приятна петъчна вечер и един слънчев уикенд  Hug
Виж целия пост
# 92
Bosileche, а на пипане усещаш ли нещо под корема? Някакво удебеляване? На мен първите ми симптоми за хернията бяха точно болките Sad Сега ме е страх да не ми излезе втора от другата страна ... Бях чела, че може там да се появят и разширени вени, но дали ще се виждат, дали не - незнам...

Лилибонче, направо ме трогна изцяло с поста си.. Някаква поетична нотка имаше във всичко  Heart Eyes
Виж целия пост
# 93

ПРИВЕТ МОМИЧЕТА  Hug! Честит празник за вчера   bouquet

Виждам, че сте повдигнали въпроса за раждането. Е, аз имам само 1 опит , за разлика от Краси и Лилибон   bouquet, до последно имах индикации за секцио, но докторът ми  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes ( ДА Е ЖИВИ И ЗДРАВ!!) настоя да раждам нормално. Заради тази негова настоятелност съм му страшно благодарна Hug, защото съм сигурна, че лично за него му е било 100 пъти по-добре да "извади" бебето за 50 минутки и да се прибере спокойно да поспи през нощта (раждането ми беше нощно).
И понеже изключително много държа на неговото мнение и компетентост,  плюх в пазвата и тръгнах смело да раждам. Бих казала, че раждането ми мина лекичко, биха ми упойка - спинална и от там насетне нямах никакви болезнени контракции. Настъпи проблем, когато бебето тръгна да излиза, но късата пъпна връв го спираше, а всяка контракция го придърпваше навътре. Извадиха форцепс, но пак невероятният ми доктор  успя да изтласка бебока и да излезе без никакви проблеми  Praynig Peace.
Та псах всичко това, да покажа, че съм изпитала и леката и тежката страна на нормалното раждане. сега съм категорична, че стига да може - задължително искам пак нормално да родя Flutter. Ако аз трябва да имам алтернативата -  твърдо за нормалното раждане!!

И искам нормално раждане, защото 8 часа след раждането вече бях на двора на болницата и пиех сокче с роднините ми  Blush.
Имах зверска епизиотомия ( бях подготвена за форцепса), но тя въобще не ме болеше.  Blush
Гушках си бебето, припках по коридорите още същия и още тогава се хвалех на всички : АКО ТОВА Е РАЖДАНЕТО - мога да раждам всеки ден, стига да има упойка".
В къщи и в последствие - нямах никакви проблеми да си въртя домакинството, да вдигам и бебето и по-тежки неща, а тази независимост е от голямо значение ( щото иначе и на една разходка сам човек не може да излезе)  Peace.

НЕ искам секцио, защото това си е коремна операция, напълно излишна ако е само въпрос на избор.
Наскоро моя близка роди второто си дете с второ секцио и едва я спасиха от лоши сраствания и некадърно свършена работа от първо секцио ( малиии  Praynig дано не стряскам майките, очакващи второ секцио).
НЕ искам секцио, защото възстановяването на матката и на другите слоеве в корема, които се режат, става бавно и никога "като ново".
Съществуват повече шансове от следоперативно възпаление ( имам близка с такъв проблем).
Имам и още доводи, но смятам, че на който му е интересно - ще чете из форума. Тук има страшно много теми на тази тематика.

А все пак свеки сам избира как да ражда дали да бъде нормално или не.

Аз бих допълнила, че е редно ЛЕКАР да решава едно раждане дали да е нормално или оперативно. В крайна сметка аз сама секцио не мога да си направя, защото не съм учила за доктор акушер-гинеколог. Може би ако тръгна да раждам у нас - криво -ляво ще родя, но резултата няма да е ясен. А в болницата пак акушерка ще ми помага, всъщност тя затова е учила ... И акушерката и гинекологът работят ежедневно това, което на мен ще ми се случи 2-3 пъти в живота ми, да родя. Мисля, че тези хора са не само отговорни за успешното протичане на всяко раждане, но и имат доста предимства пред моето мнение, а именно - те имат и опитът и знанията какво и как трябва и ще се случи... за разлика от мен.
Та в този ред на мисли, може да съм изчела 10 000 статии, теми, мнения и учебници относно раждането, но считам, че това е работа на специалиста да прецени какво трябва да се случи с мен и бебето. Всъщност уважавам професионализма във всяка професия и си мисля, че мненията трябва да се взимат професионално и с достатъчно сериозни аргументи.

antoniast, пиша ти всичко това, не за да те "поучавам"  Naughty  bouquet.
Идеята ми е да не се водиш от разкази тип "градски легенди", страховити истории, изпъстрени с много фантазия и разни литературни прийоми за разкрасяване и увеличаване на силата на случилото се.
Просто те насърчавам, съвсем приятелски и добронамерено, да обсъдиш начина на раждане с твоя акушер-гинеколог, до поговорите за алтернативите и вие самите да вземете най-доброто решение. Но наистина, най-важното е да намериш най-доброто за себе си, за бебето и за твоето бъдеще   bouquet


 ivet_a, за опасностите от упойката съм чела какви ли не фантасмагории  Mr. Green. Статистиката сочи друго  Peace - на няколко хиляди жени, се случва 1 малшанс за дребен проблем. ЗА сериозни проблеми, за инвалидизиране и други такива - известни случаи от близкото минало мисля, че няма  Flutter.
 А анестезиолозите в родилните домове са станали такива виртуози, че за миг не се замислям дали може нещо лошо да се случи  Blush. Анестезиоложката ме бодна в момент на контракция, когато не трябваше да мърдам въобще  Shocked, но не се стърпях от болка. Е, мога да се похваля, че сама се подложих на излишен риск, но пък нищо лошо не ми се случи bowuu, т.е. доброволно опитах да си навлеча неприятности и "последствия", но не стана  Mr. Green.


Кетката май питаше за стерилизатор. Ние в къщи сме със 17 л. микровълнова фурна ( най-малките) и си взех стерилизатор на CHICCO - цената бе ~20 лв( преди 2 години). Много е компактен и практичен- събира бая шишета и биберони, а е доста евтин спрямо АВЕНТ.  Peace
Виж целия пост
# 94
Lioness  имаш от мен едно БРАВО за поста ти - много добре си се обосновала!!!!!!
Искам да добавя, че първото нещо,което ме попита доктора,който ми води бременността този път беше: "Какви ти бяха предишните раждания ?!!", когато му казах нормални - той видимо си отдъхна и каза,че вероятнотността всичко да е ОК с мен е много висока въпреки възрастта ми и резус фактора .

Защото докторите очакват усложнения обикновено при жени претърпели секцио. Naughty Naughty
Виж целия пост
# 95
Съгласете се, че всяко едно раждана било нормално или секцио си има своите приемущества инедостатъци. Thinking Вярно и на мен ще ми бъде за първи път живи и здрави ЮНИ месец, но не при всеки минава така леко нормалното раждане както при Lioness/поне така изглежда от описаното/. Има някои майки се мъчат много и дори не им предлагат упойка/според мен това си зависи и от лекаря/.Но пък от друга страна съм напълно съгласна с нея, че ни бива ние бъдещите майки да избираме дали да раждаме нормално или секцио и че това си е работа на докторите , за това са учили Naughty
Виж целия пост
# 96
Здравейте бременелки,
Как сте пред we-едно?
Лилибон страхотно е това което е направил синът ти. Щастлива майка си  bouquet
Лионес благодаря за описанието на раждането, аз сам си доста стресната независимо какво ще е раждането (ми признавам си че не обичам болници, не че някой ги обича).

Да ви се оплача Sad откриха ми анемия + повишена концентрация на захар с риск за гестационен диабет. Това което прочетох и за двете е опасно за бебето Cry Елз ти беше писала че си нормализирала хемоглобина с подходяща храна. Мове ли да мо кажеш каква? Момичета ще сам ви благодарна за инфо (аз почти не ям сладко, освен много плодове).


целувки и приятна вечер  bouquet
Виж целия пост
# 97
Здравейте сладки коремчета!  Heart Eyes Тази нощ за пръв път сънувах кошмар по повод на раждането и цял ден се чувствам много напрегната. Не спрях да мисля за това, което ще се случи. Представете си изненадата ми, когато отворих форума и прочетох, че всички сте на тази вълна. Много добре ми подействаха думите на Лилибон и на Лъвичката.  newsm51 Аз имах доста трудно и стресиращо раждане, но това в никакъв случай няма да ме откаже от още поне едно детенце. Но да ви призная много ме е страх. И то не от болките, от продължителността на раждането, от липсата на упойка. Раждах в продължение на 14ч. Родих с непълно разкритие, без напъни, с епизотомия, тъй като тоновете на бебето рязко падаха. Не съм сигурна колко време след като излезе малката не проплака и шока, който изживях е нещото, което ме плаши най-много. Аз не чух нито честито, нито имате момиченце. Единствените думи на всички около мен бяха: спокойно, розово е, ще проплаче... Слава на Бога, така и стана.  Praynig Наистина бебето беше два дена в рискова стая, но се възстанови и сега ми е живо, здраво и изключително борбено дете. Оказа се, че проблема е бил неправилно предлежание – главично, но не и насочено към родовите пътища, а със забита главичка някъде в костта(през цялата бременност ме водиха с рисков тас). Всяка контракция е изкривявала главичката и е пречупвала вратлето, от тук губенето на тоновете и липсата на разкритие, тъй като не е натискала където трябва.Голямо чудене беше – къса пъпна връв ли е проблема, или е омотана и други такива. Едва ли го обяснявам добре. Не съм специалист, не мога да възпроизведа думите на доктора, а и от тогава мина доста време. Благодарна съм му, че направи всичко възможно да ми спести форцепса. А и възрастната акушерка, чийто думи още звучат в ушите ми: ако искаш живо бебе, кажи, че имаш напъни, нямаш време за секцио и това в момента, в който викаха анестезиолога и ме подготвяха да ме преместят в друга зала, е нещо което никога няма да забравя и колкото и грубо да ви се стори, е нещо, за което съм й много благодарна. Не искам да плаша никого. Раждането не е страшно, болките се изтърпяват(аз не съм имала упойка). А и всяко раждане е различно. Това, че моето бебе е било калпазанче  Wink (рядко се случва), че имах лошия късмет да раждам в едно от най-старите родилни отделения(беше в момент на местене в нова сграда и нямаше никаква техника)  #Cussing out , това, че раждах при доктор, който не беше следил бременността ми и т.н. са неща, които много допринесоха за това. Сега съм сигурна, че ще е различно. Знам, че и всички вие ще родите безпроблемно. Сигурна съм в това. И можете да бъдете убедени – няма нищо по-прекрасно да гушнете своето бебче след това. От сърце ви желая да изкарате оставащите прекрасни месеци от бременността си с много оптимизъм и заредени само от положителни емоции. Моля ви да не ме съдите, че разказвам за раждането си. Наистина не искам да плаша никого. Просто наистина ме е страх и пишейки това наистина осъзнавам, че няма нищо по-естествено от раждането, че всичките тези емоции и страхове отминават и края ще бъде прекрасен – Бебе, нашето бебенце...  Simple Smile
Виж целия пост
# 98
Хайде и аз да се включа по темата за ражданията, но на кратко, защото Lilibon и Lioness са изказали абсолютно моето мнеиние по въпроса. Първо - ако вярвате на лекаря си, оставете го той да прецени как трябва да раждате. Това не е въпрос на лично усещане, а на строга лекарска преценка. И аз като Лъвичката бях насочена за секцио до последно (бях доста тясна), но слава богу, лекарят ме прегледа една седмица преди раждането и отсече: нормално ще е! Родих за два часа и 45 мин. откак са ме вкарали в предродилна зала и само за около час от пукването на мехура и поставянето на системата. Самото раждане мина бързо и АБСОЛЮТНО безболезнено. Боляха контракциите, да, боляха много, но нищо по-страшно от менструални болки. Мисля, че всяка жена е способна да ги изтърпи. И нещо, което ме смая, когато ме вкараха в родилно: беше адски тихо! А имаше поне по една жена във всяка зала. Никоя не врещеше, не се дереше, даже си говореха най-спокойно с акушерките.
Момичета, природата си знае работата. Както и да родим, важното е да си гушнем здравите бебенца накрая! Слушайте чичо доктор и това е. Надявам се и аз да съм допринесла за успокоението на по-плашливите мами!
Lilibon, твойто син е страшна работа!! Дано всички млади мъже са толкова нежни и чувствителни към майките си! Това означава първо, че си възпитала добре, и второ, че един ден ще бъде добър и отговорен баща и съпруг. Аз като мъжка майка се надявам, че и аз ще възпитам сина си да спазва семейните ценности и да уважава родителите си.
Босилекче, не знам къде съм си тикнала шезлонгчето, иначе щях да го снимам. Мисля, че във всички бебешки магазини се продават. Просто влез и попитай за хавлиени шезлонгчета за къпане, струват по 5-6 лв сигурно, вече не помня.
Хайде, че аз уж готвя спаначена супа, добре, че сестра ми ми е на гости, та помага. Mr. Green
Виж целия пост
# 99
Аз видях лично с очите си когато лежах преди три седмици в Тина Киркова за задържаде как двете момичета от стаята ми тръгнаха да раждат и какво изживяха!Чесно казано доста се наплаших.Да съгласна съм с вас че най вече доктора решава как да се ражда.При въпроса зададен от мен към докторката ми "ти как би родила?" тя ми отговори естесвено "Секцио" От друга страна аз нося очила и очите определено не са ми в много добро състояние.
Хайде приятни събота и неделя Ви желая  bouquetМного целувки по коремчетата Hug
Виж целия пост
# 100
Здравейте момичета ! Днес бях при докито,като легнах на кушетката да ме гледа на видозона той каза че съм в контракция.Аз осъзнах ,че често ми се стяга така.Сега лежа и само се пипам по коремчето и то пак се стяга.Обадих се на приятелка с опит и тя ме посъветва да спра да се пипам ,че това също водело до свиване на матката.
Бебето върви 10 дни на пред и доки каза,че можело да се наложи да ме резне ако дойдем много едри.
Лека вечер и бъдете здрави !
Виж целия пост
# 101
Здравейте сладки коремчета!  Heart Eyes
Аз първо да се изфукам, че вчера и днес с Gery-Baby направихме страхотен удар по софийските бебешки магазини - изплакнахме очи и видяхме огромни количества неща, които НЕ стават, както и някои разкошни неща, които, в общия случай, не са за всеки джоб  Sad .  Не е истина доколко пазара е залят с боклуци!  Sick В крайна сметка за една седмица обиколихме Щъркел, Стефи, Малечко, Пакостник и А-Я  и в момента имаме доста добра представа не само какво се предлага на бг пазара, но и къде. Ако мога да обобщя: да видиш в нета не е същото като да отидеш и да пипнеш /!!!/ което сигурно ви е ясно и без да ви го казвам, но има и друг проблем - да намериш къде да пипнеш!! Оказва се, че много малко артикули са на разположение на място за разглеждане.  ooooh! Искрено ви пожелавам да намерите време за тези обиколки сега, докато коремите ни не са натежали съвсем, защото освен всичко друго, си е хем уморително, хем изнервящо, хем объркващо.... ох ядосвам се страшно, извинете ме  #2gunfire Как не се намери един шоурум, та да отидеш, да видиш всичко накуп, да си избереш и да се свърши!!  #Cussing out
 
... какво точно представлява това хавлиено шезлонгче, което се поставя във ваничката?
bosilek, ето снимка: http://www.pakostnik.com/bg/productdetails.php?id=2014 - в общи линии нищо особено не е.. /то и за 6 лв какво да е/, но ми изглежда достатъчно удобно, а определено се отказах от анатомичната ваничка, щото не ми се купува нова само след 6 месеца. Остава да намеря неанатомична с дупка - това се оказва ГОЛЯМ проблем, направо не е за вярване.  Joy

Като ви гледам как сте подели темата за раждането, човек би казал, че сме в деветия  Wink Ще си призная, че ме е шубе, и то не само от раждането... притеснявам се за възстановяването, за това, дали ще бъда добра майка, дали ще имам кърма, дали няма да бъда грозна и дебела, дали ще имам нерви, дали мога да го възпитам мъдро... ох..  ooooh! Та излиза, че най ме е шубе да порасна  hahaha  #Crazy newsm78 
Понякога си поглеждам корема и се чудя това от къде ми дойде до главата!! Много си го обичам гъдьото, ама.. това не ме прави по-уверена в себе си.. единствената ми утеха в такива моменти е мисълта, че ИСКАМ да дам най-доброто от себе си и току-виж това се окаже точно онова, от което дечко ще има нужда и сега и завинаги. Ех, нищо в тоя живот не се постига лесно..
Но стига съм ви досаждала..
Каква стана тя? Нищо не се разбрахме за среща?!?! Аз предлагам ако утре е слънчице, 11ч в Южния парк при въртележките от страната на Петко Тодоров. Има ли желаещи??
Желая на всички страхотен слънчев уикенд и коремчетата и мъжленцата да ви сгряват /редовно!! Naughty/ душичките!!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 102

Относно срещата в Южния парк - аз утре вероятно няма да мога, но в неделя пък вероятно ще мога. Единствено ме притесняват дъждовните прогнози за един от двата дни  Rolling Eyes.

 
но не при всеки минава така леко нормалното раждане както при Lioness/поне така изглежда от описаното/.

 Я аз малко да ви развеселя  Hug. Това е моят разказ за първото ми раждане, написан 10 дни след Събитието.

Ето ме мен и разказът за раждането на Оги.
Искам първо да уточня, че моят разказ ще е повече от половината израз на невероятно уважение, почит и ОГРОМНИ БЛАГОДАРНОСТИ към едни доктор – д-р Георги Стаменов, и едва след това разказ.
Всичко започна с контракциите, а те – от сутринта на 19.07. Обадих се на доктора и той пожела да ме види почти веднага (въпреки тежкия график и записаните часове от преди 10 дни). Влязох в частния кабинет и на секундата бях на магарето с 2 см разкритие и добри контракции. Докторът пожела да ме види и в следобедните часове и след едно главозамайващо шматкане по МЕТРО и къде ли не – бях отново на магарето. За съжаление – този път нямаше развитие нито със сантиметрите, нито с контракциите и с доктора се разбрахме да се чуваме по телефона. И след 5-6 то чуване просто се разбрахме да отиваме към болницата – „Св. София” – час 23.20 ч. Очертаваше се и за двамата една безсънна и напрегната нощ – за него първото раждане, което ще води в тази болница или с други думи – стартът на едно ново поприще сред нови колеги, а за мен – можете да си представите – раждането на очаквано и много обичано момченце, моят син.
В болница „Св. София” пристигнахме заедно с доктора в 23:40 часа. Влязохме в Приемно отделение и докато оформяха документите ми за постъпване, докторът ме прегледа отново...доста неприятен преглед, целящ по-бързото развитие на раждането. След няколкото поставени подписа, направената ми клизма, в чисто нова премяна – една very fashion нощница – се запътихме към предродилта зала (става въпрос за 2-3 крачки и отсрещната врата). В една стаичка с 2 легла и монитор за тоновете заехме с доктора стратегически позиции – аз на леглото с 2 датчика, отчитащи тоновете на бебето и контракциите ми, докторът, седнал на един стол пред мен и следящ състоянието ми. Междувременно се представи и на дежурния екип, защото както отбелязах, това му бе първото раждане в Първа АГ болница „Св. София”. Естествено, оттук нататък протоколно внимание ми обръщаше само една акушерка (оказа се, в последствие, че е страхотен професионалист) . Но това е без значение, защото докторът беше плътно до мен. Стоеше неотлъчно, вперил поглед ту в мен, ту в мониторът и с жив интерес следеше всяка контракция, тоновете на бебчо и естествено – как се чувствах аз. И може би няма да повярвате, но съпреживяваше всяка мъчителна болка с мен, галеше ме по косата и по челото в миговете, когато не знаех на кой свят съм. А аз се чувствах ... като истинска родилка – вече 5 см разкритие, система Окситоцин, силни контракции на 3 мин. и...гърчеща се от болка. След мъченията и зверската болка твърдо настоях за упойка, за която докторът не възрази. Междувременно ми спука околоплодния мехур с един шиш – доста безболезнена манипулация. Водите ми бяха чисти. Контракциите продължиха, родилната зала беше свободна и за кратко бях преместена там. Дойде анестезиоложката, а моя доктор поръча спинална анестезия – вече бях с около 6-7 см разкритие. Свих се на кълбо, но в този момент дойде следващата непоносима контракция и отнесох малко караници от акушерката. ЗА секунди усетих топлина в краката, приятно отпускане и никаква болка. Тестваха ми неподвижността с командата”Вдигни си краката” – ама нямаше как – само пръстите можех да местя.. Започна се едно треперене – цялата треперех и кожата ме сърбеше навсякъде. Драпах се като да не се бях къпала от миналата година, но нямах никъде никаква болка. И от тук насетне не усетих нито контракция, нито преглед за разкритие нито ниииищо. Може и глуповато да звучи, но с доктора му ударихме страхотен лаф. А той отново беше неотлъчно до мен, отново следеше всеки звук от мониторите, всяка контракция, как съм аз... Трябва да призная, че тази обгриженост ми действаше невероятно успокояващо, без болки и с това внимание и перфектно отношение можех да раждам часове наред, защото нищо не ме притесняваше. А часът вече беше към 2 без нещо на 20.07. Една бърза проверка на разкритието ми показа, че скоро предстои вълнуващия момент – срещата с моя мъничък син – 9 см разкритие. Акушерката дойде и ми даде пълни наставления как трябва да дишам, кога трябва да се напъвам, как и ако се напъвам без да трябва – как мога да си направя поразии на шийката. Аз обещах да съм най-старателна, но с ръка на сърцето си признавам, че от пъпа надолу нямах никаква, ама никаква чувствителност. Всеки напън си беше жива импровизация.
Часът на истината дойде – към 2:05 с пълно разкритие, доктор, акушерка и не знам там още кой до мен се започнаха напъните...Първият ми беше успешен, главата на бебето се показа малко, но........следващите напъни не постигнаха нищо. А времето летеше ... Наложи се намесата на доктора ми – да се просне върху корема ми и със здрав захват на срещуположния за него край на родилното магаре – да ми притиска корема и бебето съответно навън. Но това можеше да се случва само по време на контракция...Акушерката поиска и тя да опита, защото нещата не се получаваха....Времето вече ни притискаше безкрайно много, летеше бързо, а с родовата дейност – нищо успешно. Опитът на акушерката беше също неуспешен – бебенцето ми не се помръдна нито милиметър....А аз напъвах с всичка сила, но какво от това ....Наистина стана страшно, когато започнаха да се губят тоновете на малкия Оги. В този миг край мен вече беше невероятно стълпотворение – мисля, че целия екип на нощната смяна бяха се скупчили около мен. Някой от хората просто гледаха, други даваха наставления, моят доктор правеше най-сърцатите опити бебчо да излезе по естествено начин, а тоновете вече се губеха. Истински хаос. И страх. В следващия момент, отнасяйки страхотното каране на акушерката, че не напъвам и нищо не правя, а аз вече обезумяла от страх или по-скоро не знаех какво става и къде се намирам, чух думата ФОРЦЕПС. Дойде главният дежурен доктор, щипките също ги видях. Чух и репликата „Правя епизиотомия”, след което ме клъцнаха, но нищо не усетих. Акушерката само каза „Идва контракция, а дано бебето излезе с нея!”, но главния дежурен вече беше хванал форцепса.. Тогава моят доктор намери сили в тази тежка и направо безизходна ситуация да поиска секунда преди големите метални щипки да захванат главичката на малкото ми момче, да направи последен опит с натискането на корема ми. Този миг никога няма да го забравя. Този прекрасен и истински професионалист пое огромния риск, „опълчи се” на шефа на екипа само и само да даде още един шанс малкото човече да излезе нормално. Пое невероятна отговорност И постигна така желания от всички резултат!!! Със сетните си най-най-най-старателни усилия, приложил може би дългогодишния си опит в родилните зали, този толкова сърцат професионалист и чудесен, чедесен човек успя да изтласка бебенцето ми. Няма да забравя думите – „Ето, идваа!” Погледнах и видях едно розово-синьо телце, отпуснато като парцалена кукла. Форцепсът остана неизползван, бебето проплака в съседната зала, където бързо го пренесоха, а аз все още не знаех къде се намирам – много уплашена, доста щастлива, слушайки малкото ми бебе как оглася родилната зала в „Св. София” с хубав гърлен рев. Ако можех, в този момент щях да скоча и да запрегръщам моя доктор за щастливия изход на раждането! А той с невероятната си чаровна усмивка ми каза „Честито, мами!” думи, които също няма да забравя! ВЕЛИКИ МОМЕНТИ!!!
Дойде време за раждането на плацентата – беше цяла и проблеми с нея нямаше. Причината за трудното раждане бе това, че бебето имаше много къса пъпна връв. После се започна едно везане на епизиотомията - някъде около 30 мин, но отново под въздействието на спиналната упойка - нищо не разбрах. Е, в последствие, се разбира къде са шевовете, но всичко минава. Важното беше, че едно малко човече, което сега вече се усмихва несъзнателно, рита с мънички крачета, реве, папка и се променя с всеки час е на бял свят, жив и здрав.
Този разказ винаги ще ми напомня миговете на болка, страх, ужас и щастие.
Но в сърцето ми ще нося безграничната си любов към сина ми и вечната благодарност, признателност, уважение и даже жертвоготовност за невероятният професионалист, човек, приятел – д-р ГЕОРГИ СТАМЕНОВ.
Виж целия пост
# 103
Добро утро, момичета? Как сте днес?

Кетката, готви се да те засипваме с въпроси за това какво, къде може да се купи! Както разбирам, ти си като сестра ми - успява всичко да обиколи, всичко да види, направо е професионалист в пазаруването. Мен мнооого ме мързи да обикалям по магазини, затова като търся нещо си я хващам под ръчичка и тя ме влачи насам-натам. Жалко, че не съм от София, много би ме улеснила информацията ти.  Simple Smile

Пропуснах да ви разкажа - на 8 март сутринта ходих на лекцията на списание "9 месеца" във Варна. Провежда се в пицария "Палазо" до Фестивалния комплекс. Имаше 30-на майчета, повечето в по-напреднала бременност от нас, та се нагледах на коремчета с различни диаметри, на последната бременска мода  Simple Smile и се поразприказвах с някои за коя болница са се насочили, откъде си пазаруват - въобще нашите си бременски стандартни теми.

Лекциите бяха две - първата за следродилната депресия. Водеше я една много приятна психоложка, която обясни следното: по време на раждането се отделя много адреналин, вихрят се бурни емоции, затова е нормално следващите 2-3  дни родилката да се чувства емоционално изчерпана. В този момент може да се пита - ама аз защо не се радвам, защо се разплаквам без причина, защо съм в някаква тиха тъга? Отговорът е - ами защото химията на тялото има нужда от малко време, за да се възстанови след бурния преразход. Естествено, тези дни съвпадат с престоя в болницата, когато човек е далеч от подкрепата на близките си, затова е още по-раним и му се струва, че  персоналът не му обръща достатъчно внимание, че няма да се справи. Тази следродилна тъга нормално отминавала до десетина дни след раждането. Ако продължала повече, ако майката нямала желание и сили да се занимава с бебето (ако се чувства добре физически, разбира се), тогава можело да се говори за следродилна депресия и човек трябвало да потърси лекар.

Втората лекция се водеше от представителка на фирма за бебешко адаптирано мляко. Много добро впечатление ми направи, че през цялото време жената настояваше, че майчиното мляко е най-доброто, обясняваше предимствата на кърменето и не го обръщаше на рекламна кампания. И двете лекторки имаха дар-слово и изглеждаха много приятни жени.

Всички мами си тръгнаха с подаръци от спонсори, така че чеизът на бебчо се увеличи с едно лигавче, дрънкалка-влакче и календар на сп."9 месеца" с 12 сладки бебешки муцунки на всяка  страница. Всъщност, най-приятното за мен беше, че отървах 2 часа от работа, поседях си на спокойно място и послушах и поговорих по теми, които ме вълнуват. Следващата лекция е на 22 март от 9.30 пак в "Палазо", само не мога да се сетя, какво ще е заглавието - а, май беше "технология на кърменето" - практически указания как да се кърми. Него ще го пропусна, но като разбера за следващите, ще ви информирам своевременно.  Hug

Лек ден, мамита!
Виж целия пост
# 104
Ха добро утро и от мен!
Lilibon, първите дни след раждането на сина ми се чувствах точно, както са го описали лекторките - реввах само като го видех. Не знам защо имах натрапчивото усещане, че Стефан е адски беззащитен и едва ли не страда, затова трябва непрекъснато да го държа в ръце и да му казвам, че аз съм мама, че много много  го обичам и че никога няма да го изоставя. В интерес на истината, "беззащитното" човече спеше като пън и едвам го събуждах за хранене, така че бързо ми мина. Не пожелавам на никоя майка да изпитва следродилна депресия. Не знам какво е, обаче какви ужасии съм чувала.... ooooh!
Lioness, от разказа ти, който много ме трогна, ми стана ясно, че раждането ти никак не е било от леките, наистина, моето е било песен в сравнение със страховете, които си изпитала, радвам се, че всичко е приключило по най-добрия начин и те поздравявам, че дори след такова раждане, което би уплашило не една мама, пак се насочваш към нормално раждане!
Мен в интерес на истината никак ама никак не ме е страх! Може би точно защото първото раждане мина страшно бързо наистина и не бих казала чак страшно болезнено. А нали второто протичало по-лесно и от първото, та затова. Единствено се притеснявам "да не родя вкъщи", както ме стресна моята док, защото двете ми раждания са много близки по време. Но не вярвам, честно казано. Проблемът е, че смятам да пътувам на 55 км от родния си град, за да родя, та затова съм решила да искам да ме вкарат в болницата по-раничко и да си чакам на спокойствие.
Хайде лек ден от мен (тук е ужасно мрачно и доста хладно Sad) и приятна среща, ако се организирате!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия