В началото ми беше много трудно да я нарека "майко", но като видях как й светват очите - ясно ми беше. С времето нещата стават мноооого по-лесни, сега дори не се замислям как ги наричам със свекър ми.
А тя се държи прекрасно с мен - още в началото ми каза, че аз съм дъщерята, която си е мечтала да има (има двама синове) и това ме развълнува.
Не смятам, че думата "майко" е някакво "предателство" към майка ми - ясно е, че няма да обичам друга като нея. Но жената, която е родила и отгледала мъжа, когото обичам, също заслужава добра дума, нали!
Ние двете работим близо една до друга и редовно се чуваме от работата и излизаме да пием кафе някъде.
Детето им оставяме сравнително рядко, но това е защото живеем на двата края на града и моите родители са по-близо. Иначе нямам проблеми - гледали са го, ако ги помолим.
И даже веднъж случайно разбрах, че ме е похвалила на колежките си как добре си гледам детето .
Така че - да е жива и здрава свекърва ми, пожелавам на всички като моята!