Декемврийски Бебета - 2023 (ТЕМА 3)

Обичаме да живеем на ръба 😂... Аз няма да пропусна море заради тодлър... Обожавам си ходенето на море. Впрочем и на екскурзия в чужбина го водихме преди няколко месеца, там беше топ с него, издържа геройски полети и всичко.

Да ви кажа, стига да е здрава, нямаме драми на морето. Ходим на плаж преди обяд и след 16-17 часа. Къпем я в море/басейн. Хапва до нас в детско столче в ресторанта. Спи си следобедния сън. Излизаме на вечерни разходки. Не е по-различно от ежедневието в София, с изключение на плажа. Миналата година беше на 10 месеца и изкарахме чудни 5 дни в Обзор. Тогава даже беше още по-послушна. Само разболяването прецака работата сега. Много й хареса да плува с пояс в морето. На пясъка се занимаваше с кофички, лопатки и хвърляше пясък около нас и върху нас.

Така завиждам, нашето море беше ад.Въобще не искаше да влиза в морето или ако успее да влезе стои 5 минути и изпада в истерия.Не понасяше пясъка ,защото й се лепеше за крачетата Не искаше да си играе с кофички и лопатки, поясът въобще не й хареса и с него също не искаше да седи в морето.В басейна не искаше да влиза , само го наблюдаваше отстрани и се тъпчеше със сладолед
Абе въобще... а даже си резервирахме и за догодина, защото и двамата с баща й бяхме сигурни ,че ще й хареса (обожава водата) .. то не беше почивка, то не беше чудо

Ние изкарахме 5 дни на морето миналия месец. Надуваемите работи не го впечатлиха (басейн и пояс). Най-много си игра с две малки кофички и пресипваше вода от едната в другата. Носих му играчки за стаята, колички, конструктори. Не ги погледна, забавляваше се да бяга из стаята и да дъпра нощни лампи, телевизора, защото всичко беше поставено на много ниско. "Задължителните" неща в багажа ни бяха памперс бански, слънцезащитен лосион, лосион за след слънце, шапки, хавлия пончо, няколко чифта сандали, маратонки, кроксове за плажа и банята. Всичките ни налични тениски и шорти, но се оказа че не беше нужно чак толкова дрехи да взимам. Два чифта блузи и дълги панталони, в случай че захладнее вечерта. И никъде не ходя без цикатридина крем, защото често сме с ожулени колене или лакти.

Оле на нас дрехите не ни стигнаха пък... Понеже реши че вече сам ще се храни след всяко хранене дрехите бяха леш и в един момент просто му слагах вече изцапани дрехи 🤦🏼♀😂

Здравейте декемврийчета!

Първо искам да пожелая на всички пострадали бързо възстановяване, много мъчно ми стана като прочетох през какво сте минали. Надявам се най-лошото да е зад гърба ви!

Рая вече е на 1год. и 7 месеца, ходи, не говори, малко е мудна и повече наблюдава другите какво правят. Някак различна е, не е страхлива, дори да и викат или удрят децата изобщо не трепва, гледа ги в очите и анализира. Водя я на гомнастика 2 пъти седмично в Литъл джим и понякога се забавлява, друг път просто си седи. Спокойно дете е, всичко разбира и понякога сама си прибира играчките.
Едното море мина - не и хареса нито пясъка, нито водата, само играчките наоколо, като ел.колички. Ние обаче добре си прекарахме.
Септември сме на Синеморец, надявам се този път да и хареса повече.
Не ни приеха в детска градина, харесала съм си вече една частна. Плана ми е на пролет или на есен догодина да я пусна. Имам въпрос - в частните детски градина приема по всяко време на годината ли е или е въпрос на политика на заведението. Изобщо не ми се връща на работа, не сме притиснати финансово и мисля и третата година да си остана. Карам курс по английски, започнах март и ще приключим септември, много съм доволна. Не очаквах толкова да ми хареса. Иска ми се сменя работата тотално (инженер съм и работя тази сфера от 15 год.).
Времето лети супер бързо, Рая скоро ще стане на 2, аз съм на 43, а ми се иска да си имаме още едно малко чудовище .

Следя темата и ви мисля! Хубаво лято!

Теди, мисля, че частните ясли и градини приемат по всяко време стига да имат място.
Малката тръгна в такава сега август, има още три деца "новобранци", та си плачат сутрин заедно.

С ръка на сърцето признавам, че на моменти завиждам на хората със спокойни деца. Нашето е в горната скала на палавост - не сяда за минута, постоянно търси хора и деца, катери се, мята се и коленете са и в рани. Та от тази гледна точка лично аз нямах търпение да тръгне на ясла, честно си казвам, че не издържах. Но ние нямаме и никакъв съпорт от баби/дядовци - буквално за 2 часа няма на кого да я оставим.

И ние сме така - няма на кого да я оставим дори за малко, и аз изнемогвам вече. 🥲 През октомври ще тръгне и нашето момиче на частна ясла на половин ден. Отсега ми е мъчно, но и нямам търпение да имам няколко часа отдих на ден. Успокоявам се с мисълта, че и за нея ще е интересно, и много се надявам да ѝ хареса. Морето пък го пропускаме тази година, за съжаление.

Теди, поздравления за курса!  Аз от толкова отдавна се каня да започна такъв курс и все още не съм. Аз съм и на мнение, че човек е млад, докато се чувства такъв, докато се променя и променя работни места, интереси, защо не градове 🙂 Децата са различни, едни са по-буйни, други по-спокойни. Почти съм сигурна, че всеки иска това, което няма 🙂 На плажа Ник често си показваше играчките на непознати хора, а от вълните не се страхуваше. Аз го оставях да седи по-напред и в някакъв момент тръгваше сам към вълната. Аз оставях да го намокри до косата и като искаше, имаше опцията да тръгне обратно към пясъка, както и правеше, и после тръгваше обратно към вълните. В ресторанта се усмихваше и поздравяваше всички келнери и гости, но и неведнъж крещеше и хвърляше храна, докато не му дадем точно хляб, банан или грозде 🙄
Теди, аз съм на 40 и неведнъж се замислях сериозно за още едно сладко "чудовище" 🙂 Но в момента ще изчакам да видя как ще потръгне с яслата, да събере имунитет, за да не ме заразява при евентуална бременност. Дай Боже, бих се радвала, нищо, че мъжът ми е на друго мнение 😅 Нали той изкара тази година 9 месеца майчинство... и има още няколко седмици и вече няма търпение да се върне на работа. На мен ми се иска обаче моето дете да има някой близък на неговата възраст без значение братче или сестриче🙂

Момичета, не отлагайте много след 40 ако искате второ сладкишче. Че аз родих Ема на 44, сега съм на 45 и от 4 месеца нямам цикъл. Преди това пак го нямаше 3 месеца. А преди бременността ми беше редовен и даже на 23-25 дни. Другата седмица съм на лекар, да видим менопаузата ли ме зове. А толкова много искам още едно, но годините ме притискат и нямам време кога да ми се случи. А вече явно няма и начин. Надявах се след толкова години инвитро да стане някое естествено чудо, ама нямам късмет.
Е, естествено не значи, че и при вас ще се случи, но просто си имайте едно наум.

И аз забелязах някои отклонения в цикъла - скъсяване - точно 23-25 дни, какъвто никога не съм имала. АГ каза, че засега всичко изглежда добре, пусна ми хормонално изследване, но ми каза и че с възрастта цикълът идва на по-кратки интервали.
Ще трябва да почна да чета по темата за перименопауза, поне да съм подготвена. За протокола - на 43 съм.

Иначе аз друго дете съм категорично не. Много си обичам детето, но установих със сигурност, че бременност и майчинство не са моята чаша чай.

Аз също за момента не се виждам с второ дете. Имам нужда да се върна на работа, която харесвам и съм сигурна, че след това няма да искам скоро да съм бременна. Но пък и не мога много да отглагам, на 36 съм, но с нисък АМН, вероятно от операция и една стимулация за инвитро. Та, затова за момента обмисляме поне да замразим ембриони, пък, когато решим, ще направим трансфер. На моменти се чувствам егоистично, като си помисля, че едно дете ми е напълно достатъчно.

Даяна също е от децата, които не се спират. Въпреки, че я оставяме вече по-често на баба и дядо, пак имаме нужда от почивка или по-скоро социален живот.

Иначе, все повече започва да повтаря и бърбори. Страшно бързо запомня нови думи и, определено, трябва да внимаваме какво казваме.

И аз съм на 45 вече. Не мисля, че ще се реша на второ. Монито да ми е жива и здрава е страшно будна и страшно подвижна и възрастта си има значение ..... чисто физически мисля, че се уморявам повече от жена на 30..... ще гледам да се съхраня за Монката поне да отгледам. Мъчно ми е защото искахме две деца а и имаме още едно останало ембрионче .... ще предстоят тежки решения .... а по повод няма как без цикъл ..... ами има как стига да си отворен към идеята за донорска яйцеклетка моя цикъл също започна да си прави каквото си иска. Предполагам е време за менопаузата ама ми е все едно щом вече имам Монито. Единствено като дискомфорт ми е горещите вълни които така се прокрадват към момента.

Мами успех желая на всички които искат още едно детенце ❤️

Аз за сега съм щастлива с малкия, имаме си рутина и вече сме си свикнали двамата и нямам желание да раждам още едно детенце, то нямам и партнър но не ми ни трябва. Но, то никога не се знае какво носи бъдещето на 33 съм имам време още 😅 Сега искам да си одглеждам детето и да минем повече време заедно, зъщото почвам с работа на пълно работно време от декември и много ще ми липсва времето с него.

Една хубава вест и от мен, конечно Матео се отпусна и проходи от тяколко дни. Голям кеф да се разхожда на всякъде 😀

Здравейте и от мен ! И аз свикнах да живея сама с детето. Честно казано, дори и да се появи мъж в живота ми ще ми е много трудно да живея пак с някой!  🤣
На 30 години съм и бих искала да имам още едно дете,естествено ако намеря подходящ мъж.
Аз обмислях да започна работа догодина и да си ползвам платения отпуск, но се оказа,че така ще трябва юни -юли да започна работа, точно когато се излиза в лятна ваканция. Не ми се иска когато всички почиват, аз да работя и точно лятото,когато е време за почивка. Та понеже смених града,съответно ще трябва да сменя и работата и много вероятно още тази учебна година да започна, а Драги на ясла. Купих си апартамент ,който в момента строят и до 2 години ще е готов и ще ми трябват пари за да погасям кредита. Ако успеят да ме настанят тук на работа прекратявам майчинството. От време на време имам и поръчки от къщния бизнес, който започнах. Та хем работя,хем се гледаме. Драги на 03.09. Ще стане на 1г.9м. не иска да говори, не обича много да играе с деца. По - самостоятелно дете си е и предимно с колички си играе. Бяхме на море за 3 дни, на него всичко му хареса, но на мен не тъй като за мен не беше почивка. 🤣 За хубаво или за лошо го свикнах всичко да ни е по режим и общо взето не оставаше време за мен да си почина.  Сега живот и здраве заминаве на арбанаси в един затворен комплекс с басейни, детски кътове и се надявам малко от малко да почина , тъй като и подготвям кръщенето му , което ще е на 14.09. Общо взето това е при нас. Приятна почивка на всички, които ще ходят някъде . Здравички бъдете ! 🙏