В момента чета ... 92

Колибри имат и издание, което включва двете книги, с черно-бели илюстрации. И това и изданието с илюстрациите на Бенжамен Лакомб на мен лично не ми харесват. Особено това на Бенжамен Лакомб е направо стряскащо. Мен ме плаши, а не мога да си представя, как ще подейства на дете. И не ми допада, че името на втората част - "Алиса в огледалния свят" е "Отвъд огледалото и какво Алиса видя там". От дете съм свикнала с първото заглавие, въпреки че оригиналното е второто.
Изданието на Миранда с илюстрациите на Марайа е най-красиво.

И да не е спам - тъкмо завърших "Въздействие" на Джейн Остин. Първа среща с писателката и последна. По наивно, скучно и тягостно нещо не бях чела,  а съм човек, който обожава класическата литература.

Аз не мога да се включа с коментари по темата детски книги, защото моите момчета вече са големи Разчитам на снахата да казва какво е подходящо за племениците ми и чакам мои внуци един ден, за да започна пак да се интересувам живо

Сега чета "Треската" на Алма Катсу и за разлика от предните две нейни ("Обладателят" и "Дълбините") тази доста ме увлече. Харесва ми, че във всяка нейна книга  има реален исторически момент, около който се върти и историята. И фентъзи елемента изобщо не ме дразни, даже според мен помага да е по- интересно поднесен основния сюжет.  Онзи ден гледах "Стани богат" и имаше въпрос точно по историческия момент от "Треската" и се изкефих, че успях да позная

Благодаря за чудесните идеи. Набелязах и още няколко:
https://www.ozone.bg/product/istoriite-na-shekspir-za-detsa/
https://www.ozone.bg/product/snezhnata-sestra/
и ще помисля. Надявам се да ми остане време да отскоча до някоя по-голяма книжарница и да ги видя на живо.
Не държа на Алиса, искаше ми се да е класическа книжка с красиви илюстрации.
Една от любимите ми книжки като дете беше "Цветята на малката Ида" , но не откривам хубаво нейно издание, подходящо за подарък.

Има деца които са много очаровани от точно тази Алиса.
На Гюзелев вече само антикварна.

ДюДю, прекрасни подаръци си подбрала.

Балона, нали? И аз го гледах това предаване и познах

И от мен препоръка за книга за деца (и не само): "Пет пиеси, разказани от актьор" от Ицко Финци с илюстрации от дъщеря му Матилда, когато е била на шест години. Пиесите са Хамлет, Макбет, Крал Лир и Бурята от Шекспир и Вишнева градина от Чехов.

Оуууу, "Треската" е страхотна. ❤ Много ми хареса.

Happy Mijjj, точно И си казах, че ако сега бях като този от филма "Беднякът милионер" щях да припечеля някой и друг лев

"Да си родител, означава чисто и просто да им хващаш дирите, да се надяваш децата ти да не стигнат толкова напред, та да не успееш да предвидиш следващото им движение."
"Детската усмивка представлява татуировка: неизличимо произведение на изкуството. "
"Хората всъщност никога нямат деца, а ги получава. И понякога не е за толкова дълго, колкото сме очаквали или сме се надявали. Но все пак е по-добре отколкото изобщо да не сме ги имали."

Когато човек става родител, това никога не идва с упътване кой какво или как да направи. Няма карта за полезен и правилен път, учим се от грешките си и чертаем нови карти и пътища. Понякога си мисля, че като родител пристъпвам в минно поле и никога не знам къде ще взривя поредната или последната бомба, с която всичко ще приключи. Дните са изпълнени ту с борба за надмощие, ту с отстъпление, ту с неизмерна обич и разбиране. И никога не знам как ще свърши всичко това, защото за това няма училище, учебници  или наръчник. И само времето ще покаже дали е било правилно или просто е провал.
Как обаче постъпваш в резултат на криза или в момент, в който някое от децата ти е застрашено? Мобилизираш ли се, оставяш всичко и кризата излиза на преден план или се опитваш да преживееш ден за ден и да оцелееш? Има ли някакъв начин, по който можеш да решиш дали да си онзи пръст на съдбата или просто да се носиш по течението? Как решаваш кой да живее и кой да умре и как избираш кое е правилно? Има ли начин, в който ако на вратата ти потропа рака и протегне костеливи ръце към някое от децата ти, да избереш кое е добро - дали само за един или за всички? Ако знаеш, че можеш да спасиш едното дете, но да нараниш другото, как вземаш правилния избор?
"Споделен живот" на Джоди Пико поставя толкова много въпроси, че буквално до края не можеш да вземеш страна или да решиш как ще постъпиш ако си в такава ситуация. Кога забравяш, че си майка на едно дете, а на другото не си? Кога решаваш, че едното има приоритет пред другото? И как решаваш кое има тежест повече в случая? Как причиняваш болка на едно, а на друго даряваш минути, часове, дни, седмици, месеци живот? И кое има предимство пред всичко останало?
Мисля, че това е книга, която всеки един от нас би следвало да прочете и да има предвид, когато има деца. Защото както тя самата пише в книгата, те са ни дадени за малко - дали за кратко, дали за по-дълго, но ние не ги притежаваме, не можем да ги защитим от всичко. И понякога не виждаме цялата картина, съсредоточени в опитите да оцелеем в сегашно време...
Признавам си, че това е книга, която ме разтърси, разплака, накара ме да се замисля за много от нещата около мен и вероятно ще я мисля още дълго. За мен тази книга ще е моята твърда 5ца.

Прочетох "Тихи години" на Морнщайнова . Да си призная честно не ме грабна, както с "Хана". Да перото й е впечатляващо но тук самата история ми беше много позната някак. Напомни ми едновременно на "Бащата на другия " и "Време за жени " ..

Препоръка за детски книжки - с автор Мая Дългъчева - просто прекрасна! И също историите за Петсън и Финдъс, любими и до ден днешен!
В момента чета "Жило и мед" Хани Мюнцер. Книжката не е лоша, но отново е на тема 2-ра СВойна.

Книжките на Евгения Войнова също са много харесвани : )).

За 2 дни "глътнах" "Любимо дете" на Роми Хаусман. Много силен трилър, държи и не пуска.
Книгата купих точно преди година, след като гледах мини сериала по Нетфликс. Изчаках да го позабравя, и тогава я прочетох. В понеделник ще я занеса на приятелка.
Силно препоръчвам.

Аз не можах да се насиля да дочета "Глад" на Алма Катсу. Действието ми е мудно, диалозите са скучни и изпълнени с недомлъвки. Дори свръхестествения мотив, който ме накара да я започна не ми е вълнуващ. Мразя да оставям недочетени книги, затова се надявам някой ден да ме обхване вдъхновението(или скуката) и да я завърша. Зарязвам я някъде доста след средата и мисля да я включа в Малинките. Дайте идея коя да започна - "Момичетата от пансиона", "Кестеновия човек" или "Куклата" на Ирса.