В момента чета ... 92

Грета Ей, предполагам, че и в оригиналния текст няма никакви запетайки и нашият е построен по същия начин.

Започнах да свиквам, но някои изречения се налага да ги чета по два пъти, за да схвана смисъла.

Завърших деветата книга от поредицата за Хари Хули "Фантом" на Несбьо. Както винаги не разочарова. Засега фаворитът от поредицата ми е "Червеношийката" (честно казано не мисля, че ще има по-добра от нея), но и тази заема едно от челните места. Това е книга за старите ценностите и без значение, как се променя светът, Хули не може да реагира по друг начин, ако иска да запази вътрешната си цялост. Както във всичките книги на Несбьо сюжетът е заплетен и те кара да гадаеш, докато изпитваш емоционална привързаност към действието. По някакъв странен начин ме привлича цялата ноар обстановка на книгите му.
Нямам търпение за следващата, но предпочитам да разнообразявам с различни жанрове, защото не ми се иска да влезна в монотонност.

Продължавам с "Дядо Прас" на Тери Пратчед и "Внучката" на Бернхард Шлинк. И за двете нямам търпение!

Аз много харесах "Спасителя", обаче не си спомням до коя книга стигнах на Хари Хуле (дали не беше точно "Фантом") и сега не знам ако започна пак, дали няма да ми трябва да знам какво е било в предната книга, че беше толкова отдавна и не си спомням доста неща. Имам спомен, че като цяло може и самостоятелно да се четат, но все пак се колебая.

Последната, която прочетох, беше миналата година. Спокойно могат да се четат през голям интервал от време. Не ми е направило впечатление, да трябва да се връщам към нещо от предишни книги.

Снощи започнах един голям фентъзи пропуск, а именно "Хобит". Стигнала съм до 1/3 на книгата. Четейки се сещам за части от филма (който не харесвам особено). Много е приятен изказът на Толкин и въпреки многото описания не ми доскучава.

Повечето от филма е пълна измислица. Това е кратка книга, в която няма материал за толкова протяжна адаптация.

Спаркс, дано да ти хареса! За мен е една от любимите ми фентъзи романи. Някъде бях чела, че я е писал за децата си. Не знам дали е така, но за мен книжката е изпълнена с обич към добрата история, добрите приятели, красивата природа, взаимопомощта , доброто хапване и споделеното добро настроение. Все положителни неща, които много почитам и изповядвам и които по моето скромно мнение е хубаво да бъдат предадени нататък.

Аз завърших Историята на Мая - Лусинда Райли Определено историята на Изабела ми хареса доста повече от тази на Мая.
Вече съм си подготвила и следващата книга от поредицата  - Историята на Али

Леле хора от няколко дни ми прави впечатление , че никой не е писал в темата за номинациите . Четете ли момичетаа ? Аз искам да се възползвам до края за да добавя още 2 книги въпреки , че нямат шанс .

Прочетох "Дълбоко под кожата" (Лиз Нюджънт). Хареса ми, макар и да е не толкова въздействаща като "Странната Дали Даймънд" и "Малки жестокости" , да кажем
***
Абсолютно съм влюбена в романите на Лиз Нюджънт! Чела съм всички, издадени до момента на български (без „Загадката Оливър“) и всички те са ми влезли „дълбоко под кожата“ по някакъв начин! Харесвам буквално всичко в тях – и наглед леката им четивност, и характерния, по снайперистки точен, поглед, с който авторката разкрива най-мрачните кътчета от психиката на героите си-винаги социопати с тежки съдби, произливащи от дисфунционални семейства, и атмосферата, която изгражда, и стила ѝ на писане, всичко!

И в най-новата си книга („Дълбоко под кожата”) Лиз Нюджънт не изневерява на любимата си тематика.
Действието започва през 70-те години на миналия век.
Мястото е Ирландия , по-точно отдалеченият и слабо населен ирландски остров Инишкран, запокитен насред нищото на океана. Хората, обитаващи това сурово и неприветливо място, са също сурови, особняци, със свои собствени възгледи и морал, със своя собствена ценностна система. Именно тук се ражда главната героиня на романа - Дилия. Дилия О’Флеърти в Ирландия. Дилия Ръсел в Лондон. После Кордилия на Лазурния бряг... Кралицата на Инишкран, както я нарича баща ѝ, обсебен от нея и благоговеещ пред красота ѝ.

Дилия се развива като образ на типичен социопат, като човек, който е воден във всичко от чисто егоцентрични подбуди, за когото другите съществуват и имат значение само дотолкова, доколкото мога да осигурят условията за неговото съществуване.
Жена-хамелион и перфектен манипулатор , тя по змийски успява да се измъкне от всяка една ситуация или поне така си мисли, докато миналото , от което бяга, в крайна сметка след поредица от жестоки и драматични събития не я застига...

Романът ми хареса, но го усетих една идея по-слаб от „Странната Сали Даймънд”, да кажем.
Накрая имаше едно политкоректно обстоятелство, което, ок, въпреки че изглеждаше логично и разумно, а не пришито, както напоследък става, ме подразни и затова оценката , която давам, е 4*
Препоръчвам!

Сега продължавам с "Черен лед" (Ирса Сигурдардотир)

Happy Mijjj, чакам с нетърпение отзива ти за Черен лед. В момента чета "Изкупление" на същия автор. Засегната в книгата тема е доста актуална, въпреки че сцените с насилието са изключително брутални и трудни за смилане. В Сторител слушам Алексис Зорбас - любима.

Продължавам да мъча "Опасно влияние" на Майк Оумър - рунд 3. Непорочността на сектите vs. разврата на социалните мрежи и инфлуенсърите. Никоя тема не ми е интересна и нещата никак не вървят. Мислех поне, че ще се заинтригувам от професията на героинята Аби - парламентьорка, защото винаги ми е била любопитна, но и там не.
Още две книги има в поредицата, ако и те са така хич не искам и да ги видя.

Чета 4321 на П.Остър, допада ми, нищо не съм чела от него.

Щуката и други си пазя за почивката

Завърших "Ноември" на Морнщайнова. Започна много обещаващо, на моменти буквално оставах смразена и ужасена, и само си повтарях "добре, че всичко това си остана в миналото". Представя отлично животът в страх, постоянно дебнене и донесения, липсата на свободи, права, избор. Но краят ми се стори като пришит и някак недостоверен, като скалъпен. Въпреки това, книгата ми хареса, поставя много въпроси. Не само какво би било, ако събитията през 89-та се бяха развили различно, а и други чисто човешки: за трудните решения, за избора как да постъпим, за отношенията между деца и родители. Оценката ми е 3.5 от 5. Остава ми "Тихи години" на същата авторка, дано там редакторската работа е на по-високо ниво, защото и в "Хана", и в "Ноември" има доста пропуски.

Успоредно с нея слушам "Сайбиевата невеста". Кратичка е, но слушам по малко основно вечер преди лягане. Не е лоша, без да е нещо впечатляващо. Хубав език, традиционна история, приятна книга засега.

Днес взех "Дъжд" на Кармен Мишу и "Поща за госпожа Бромли". "Щуката" чака ред, не знам с коя от всички да продължа.

Прочетох „Конклав“. Започнах я с подозрението, че ще е по-мудна за четене, по-суха... предвид тематиката.
За моя много приятна изненада книгата се чете с лекота, увлича и държи в напрежение до края. А и е много подходящо четиво за наближаващите празници, особено за хората, на които им е писнало от захаросаните коледни книги и филми.
Интересно ми беше да се запозная с живота във Ватикана, както и подробностите около избора на нов папа. И при това поднесени много дозирано, без излишни и отегчаващи подробности.
Препоръчвам я.