В момента чета ... 92

"Чернобилска молитва" май е най-ужасняващата и брутална книга, която съм чела. Трудно я прочетох, после и мини-сериала гледах. Мен "Цинковите момчета" ме препънаха, не успях да ги довърша, но някой ден пак ще се върна на тях. И на останалите от петокнижието.

Започнах "Дъжд" на Кармен Мишу. Много хубав, плътен език, историята се лее.

Започнах Юси Адлер-Улсен, "Белязаната жена". Обаче ми върви странно и нещо ме дразни и не мога да определя какво
Тарти, ти дочете ли му серията? По едно време вървяхме заедно.

Мисля, че не, трябва да видя в ГР. Ама едва ли, то една ли, две ли поредици чета
Не съм, сега видях, точно тази ми е следваща в списъка и на мен. Скоро ще качвам книги в четеца, ще взема да завърша тази поредица.

Аз изчетох всичко от поредицата за отдел Q. Последната, която ми хареса беше "Жертва 2117". Следващата "Натриев хлорид" нещо хич не ми хареса. Не знам дали ще има още.

Предполагам, че няма да ти хареса изобщо, аз в момента буквално я мъча
Да, май "Натриев хлорид" е последната излязла

Поредицата е завършена, последната се очаква на български по някое време, но засега няма точна дата.

Семейни жени чета и ми харесва

Чета "Мария Стюарт" на Стефан Цвайг. Прекрасен познавач на човешката душа е този писател. Още 2 негови книги ме чакат после.

Приключих "Ледената река" (Ариел Лоуън)
Харесвам книги, които ме карат да търся повече информация за историческите персонажи, послужили за герои в тях.
В „Ледената река” главната героиня е действително живялата през 18 век акушерка и лечителка Марта Балард. Изключително интересна и образована за времето си жена, тя си води подробни дневници в продължение на близо 30 години. В тях описва подробно както своята дейност, така и живота в пограничните райони на северните щати от онова време.
„Ледената река” е инспирирана от действителни събития, описани в дневниците на Марта Балард. Хареса ми атмосферата на романа, описанието на всекидневния живот на хората от онази епоха, начините им на лекуване, трудностите , с които са се сблъсквали. Книгата е много женска, напомняше ми отчасти на „Женският кръг на лейди Тан”, но ѝ липсваше таланта на Лиза Сий..
Действието се развиваше мудно за моя вкус. Малко след началото разказът зацикля в постоянни повторения , което отчитам като минус за романа.
Като цяло ми хареса и не съжалявам, че я прочетох. Щеше да е по-добра, ако имаше повече динамика.
Крайната ми оценка е 3*

Най-накрая успях да изслушам "Корабът " на Лиляна Михайлова. Не ми хареса. Ще чуя и "Грехът на Малтица " .

Започнах "Чернобилска молитва ". Добре , че стана на въпрос за нея,че от доста време съм я набелязала. Родена съм след тази трагедия и съм чувала от близките ми само общи истории но в тази книга, всичко е от първо лице и усещам,че ще е много тежка.

Леле, не съм влизал цели 10-11 страници. В двете класации съм гласувал.
Не съм спирал да чета - по нещо сериозно и поне 2 кримки, но нямаше какво да напиша, за да е по"иновативно" за темата. За Бекет - по-долу в "скоби-текста". На 3-тата съм (няма да продължа веднага след нея). Препоръчвам!
Но поне в последните пропуснати страници на темата ни (наваксани преди малко) липсва авторка, която може да пробвате (за когото - не е).
Хелън Фийлдс. Юристка и кинаджийка (прод.компания с мъжа си), първа книга от 2017-а. Поредица за "френския шотландец" Люк Каланак - впрочем, явно страхотно чаровен във вид на създаден персонаж. Не е Хари Хуле определено.
Забелязвам, че май от половин година съм все из Шотландия и островите - ама хич не съжалявам. Нейните вече са 3. Аз (до момента, в който пиша) знаех за 2, читалището ми поднесе втората на хартия и си изтеглих първата. Но почнах от хартиената: Съвършена(та) плячка я свърших снощи. Впрочем, поредицата за Каланак е от цели 7 истории (последна от 2022), а едната от картинката е от Поредица „Кони Улуин“ - засега единствената (2021).
Хареса ми. Има някакво странно очарование, което нещо ни ми идва как да обясня. Не е шедьовър. Не ме подразни с нищо. Дебела и стана тъй, че я четох бавно - паралелно с други четива. Това, в което съм сигурен - има наистина някаква френска нотка. Има и един хумор, привидно скрит зад сарказъм или недоловимо намигване. Героят е готин (естествено, травмиран лично преди да се премести в Единбург), онази - която може и да е била, може и да стане гаджето му - също, но е различен характер. Самият сюжет е почерпан от "Дарк Нета" - тъмната мрежа, дето е паралелна с онази, която ежедневно отваряме в браузера на каквото сме свикнали. И, о, не пробвайте - мн.любопитни противозаконни неща се крият там, някои са да речем любопитни, но проблемът не е дали у нас Киберотдела на ДАНС ще ви разкрие, че сте свалили и инсталирали браузера "Тор", а че там - в мрака - докато се усетите, ако не знаете какво правите - може лесно да се окажете жертва.
Сюжетът обаче, някак е сложен - всъщност, като целия интернет, скрит в истински възможности за обикновения потребител. На моменти наистина съм чел бавно (в едни мнооого давнашни времена, когато често спираха Замундата и все съдеха и спираха Залива и Реактора, за мн.кратко време имах Тор заради торенти; и не, не е юзер френдли всичко). Сложно, но увлекателно. А самата история е абсолютно възможна и зловеща. Жертви има от всички страни. Е, по-скоро хепиенд е накрая, но не е захаросан. Пък и - как да го напиша тук - поне за някои, даже останали живи, не е и хепиенд. Написана е кинематографично тази книга - да се чудиш как с мъжа й не са я заснели още.
А в скобите в скрития текст: няколко изречения за вечния Хуле, наблюдения за С.Бекет и защо не мога да помогна за книгите на Юси А-У.

Happy Mijjj - оздравявай - нека всичко мине бързо и леко; ще прочетеш още 2 книги, които не са били в "програмата" ти!

EmBrother, аз първо бях чела книгите и после попаднах на филмите, но исках да изчета цялата поредица и тогава да си ги пускам. Обаче запънах на "Марко" и от тогава не ми вървят последните. Все едно са писани от друг човек. Ще ги помъча още малко де, все пак искам да си я завърша поредицата.
Миж, забравих - бързо възстановяване и да откриеш интересни книги за четене!

В момента чета четвърта книга от Принц на нощта - В огъня на Джанин Фрост - фен превод, плнеже предпочитам да чета на български. Втора и трета книга, които също бяха фен преводи бяха добри бих казала, но този превод изобщо не струва.. Много искам да си завърша поредицата и се надявам да не ми се развали цялото усещане за книгата, заради лошият превод. Някой друг чел ли я е?

Приключих с книгата за Полша.  Книгата не е толкова за Полша, колкото авторът си описва неговия живот и така между другото и за живота си в Полша разказва. . Пише и за Англия, за Германия и за Белгия. Много се говори за Брекзит, интересно ми беше като информация, но нямаше общо с  Полша общо взето. Самият автор предизвика също неприятни усещания у мен, на моменти изглежда като пропаднал пияница, който не може да издържи и ден без алкохол. Също така е и твърде циничен, на места на които трябва да се съобразява - като в манастир например. Непрекъснато ходи, заговаря и досажда на хората, отиде и се настани в напълно непознато семейство на Коледа. Да не говорим, че голяма част от историите му направо ми звучат абсурдно и се чудя дали са се случили. Може би, ако искате да разберете повече за Полша трябва да потърсите някакъв друг пътепис.

Продължавам с "Ноември".

Изслушах "Сайбиевата невеста". Честно казано, малко съм изненадана от високата оценка и възторжените коментари. Предвидима трагична история, еднопластови герои, липсваща логика за някои техни действия, някак плоско беше всичко, на моменти недостоверно. Диалозите и те елементарни, нереални чак на места. Разбирам, че това е първата книга на автора, което обяснява отчасти нещата. Вероятно на по-късен етап ще прочета/изслушам и "Последна молитва".

Продължавам с "Дъжд" на хартия - потопила съм се изцяло в историята, много майсторски разказва Мишу.