Пубертетски подробности

Бях  много дива ....с една дума бунтарка!
Не бях лесна...в 8 клас се сбих с една голяма и дебела кака от 11 клас.Носих очила и тя ме нарече "очиларка"пред моите еднокласници.
Скочих/понеже бях доста по-ниска/ и я фраснах по-носа....  текна кръв и тя се разписка.
Стана една....А моите еднокланици се пукнаха от смях. След това станах "любимка" на класа. Издигнах им се в очите че се осмелих да скоча на по-голяма от мен.
Да ама имах строго мъмрене от директорака...и скандали в къщи.

Освен това си  бях и клоун....съc силно развито чувство за хумор.
Много смях падаше около мен. ..Имитирах разни звуци на животни...моите съученици много ме караха да го правя...+ и явно съм правила ужасни гримаси по време на имитирането, понеже  повечето бяха налягали от смях. 
Сетих се за един друг  слачай ...бяхме на бригада /от музикалното училище/да берем яблки.По пътя за в къщи ни бяха качили на един камион...връщаха ни към училището.Там беше сборния пункт и  оттам всеки си тръгваше за в къщи .Да ама камиона минаваше близо до нас,...и си викам ..."за к'во ся да ме карат чак до даскалото,като ей го тук сам на 50 метра от нас..!".
....Избутах едноклсаниците си и се придвижих и взех да блъскам по капака на кабината.. ....белким шофьора спре,та  да слезна......Да ама той не спира. Тогава аз се засилих...и докато се усетят моите едноклсаници... скочих от камиона в движение.Приземих се почи на колене ,и имах натъртвания по тялото които доста бавно отминахa...но слава Богу нямах нищо счупено по мен.
Толкоз ми е бил акъла тогава...Лелелееее...като се сетя ....Естественно че имах порицание в у-ще,на това отгоре ядох бой от баща  ми,маика ми се скъса от рев    че така можело да се пребия...Абе луда работа! Кротнах се като завърших музикалното....А там какви лудории сме правили.Няма да ми стигнат  и 10 страници....Ама айде друг път за това...
 

Мтакам... моят пубертет не е свършил май...
Уча в Езикова гимназия, пада яко зубрене, имам строги родители. Когато съм вкъщи, съм задължително във форума. Обичам да се разхождам по тъмно, но не ми позволяват. Вечерен час - 9.    С някои изключения ....  Нямам несподелени любови и такива простотии. Не се задълбочавам в нещата. Карам я на повърхността. Никога няма да седна да проливам сълзи и да изографисвам любовните си излияния в стихове. А за приятелите... Не се задълбочавам отново "Вечно приятелство" и такива глупости не присъстват в речника ми. Сегашните ми приятели са много готини и много си се кефим заедно. Харесвам ги и това е най-важното. Дневник естествено нямам.    Не мога да си представя да описвам ежедневието си всеки ден... и да го спипа майка ми примерно...    Гримирам се, често. Слагам един черен молив и едно червило. Даже фон дьо тен не ползвам. Имам, но не ме кефи. Отвреме на време ми излизат пъпки, но не ме притесняват. И съм една от тези в класа, които имат най-малкото пъпки. На дискотека много рядко ходя, защото ми писна. На кафета обичам да ходя, а още повече на кръчми.    Не пуша, мразя цигарите. Пийвам, но в ограничени количества. 
Имам доста добро чувство за хумор и разсмивам народа около мен. Винаги щом си поставя за цел да се сприятеля с някого - успявам и става така, че губя интерес. Понякога съм много инато магаре. Не е лесен животът с мен. 
Често получавам нервни кризи в неделя вечерта. Живея в малък град и вече се депресирам от това, че няма къде да се ходи. Понякога стигам до рев...  Обикновено се успокоявам като нарисувам 1-2 рисунки.  Освен това съм изключително непостоянна и интересите ми се менят всеки ден. Когато порастна със сигурност ще сменям местожителството си постоянно, защото така ми харесва и защото обичам новото и тръпката в неговото начало.
Понякога разсъждавам много трезво, но понякога някои неща надделяват над разума ми. 
Понякога се чувствам умна, понякога тъпа. Понякога красива, а друг път грозна. Понякога се разплаквам и за най-малката простотия, но не плача пред хора... по принцип.



Професия: Вечно наказана 

ам..аз съм на 21 
честно казано винаги съм била една и съща - луда глава..
майка ми и до ден днешен изтръпва милата..е сега си избирам нов мотор..пистов естествено
миналата вечер паднах 3 пъти за по-малко от 10 мин.
няма да коментирам как изглеждаха дънките ми след това,но .. нямах нужната екипировка под ръка а..не устоях на изкушението да се кача. добре че бях сама и никой не се возеше с мен 
нови дънки бяха 
та..сега съм и обещала на мамчето,че ще дам луди пари, но ще си взема хубава екипировка..кожена..както подобава..по-добре тази кожа да остане по шосето,отколкото моята 
та..така е..незнам преодоляла ли съм го изобщо този пубертет 
рокерски събори, метали , вериги..всичко е на ниво.. със стил!!
та скоро май няма да се променя 
         

Ох и аз не бях цвете но майка ми винаги ми е казвала две момиченца да имаш и да видиш какво е 
та сега съм на 30 и наистина имам две прекрасни девойки и сега разбирам какво е да приказваш, приказваш, приказваш и да продължаваш да приказваш а девойката да те гледа с празен поглед !Тя е на 11 и сега навлиза в пубера но сме се видели в чудо с нея  глас в пустиня , една меланхолия на моменти я гони , а друг път и се плаче , разсеяна е , отговаря , чуждо мнение не търпи , абе с две думи зора започва  ! Казваха ми хората малки деца , малки проблеми на аз не че какво им е трудното на големите нали стават самостоятелни , безсънните нощи остават в миналото , но това са бели кахъри!
Надяваме се обаче да порасне здрав и разумен човек (и малката), въпреки трудния период ! И разбира се да не е чак толкова луда глава  като мен и баща си!!!
Бог да ги пази!

Никакви пъпки през пубертета,
 най-рошавите прически,
 бях убедена, че съм надрастнала връстниците си /не се смейте!/,
всички по-малки бяха глупави,
всички по-възрастни още по-глупави,
никакви излишни драми  ,
съзерцавах се с любов необяснима в огледалото
отговарях наум на въпреки естествено....
ядът ми се забелязваше от всички, само в този случай хващаше дикиш,
с месеци ядях едно и също.....
и колко ли още

Така и не разбрах какво е да ти излязат пъпки . До седми клас бях отличничката на класа , но това не пречеше и да съм най - дивата в този клас .
Никога не са ме обявявали за зубър , а и честно казано в гимназията едва ли някой е предполагал , че имам толкова висок успех .
Бях много дива ... в девети клас имах 360 извинени и последно предупреждение за изключване - не ме изключиха , заради успеха ми .
Ходех на сто вида курсове - английски , френски , състезателни танци , народни танци , плуване , степ аеробика и още няколко ... естествено не едновременно !
С момченцата нямах проблеми ... хващах окото . 
Имах страшно много приятелки и бяхме в доста голяма компания - абе бяха много весели години . Имам страхотни спомени и съм благодарна , че родителите ми са ми имали доверие и на са ме ограничавали .
Майка ми нямаше нищо против да ходя по купони , рядко се карах с нея - бяхме си като приятелки . Всичко , която научих за живота дължа на нея . Подкрепяшаме за всичко и винаги беше на моя страна .
А когато беше периода с неходене на училище , пак ме защити и не ми каза и дума - каза ми , ти си умно момиче , сама си прецени .
Баща ми беше съвсем друга история - постави ми ултиматум - на края на годината по всички предмети да нямам по ниска оценка от 5 - представете как се постига , като не си бил половината година в клас . Но се справих !

Moже да се каже, че все още съм в пубертета, ама съм към края  Някъде към 7 клас бях доста задръстено лапе.Бях отличничка,доброто дете вкъщи, имах и много обожатели, но тогава не ми беше до момчета.В гимназията нещата се промениха.На една хижа още в началото на годината се сприятелих с най-готините хора  тогава се и понапих за първи път  Общо взето от тогава започна всичко:Ходенето по купони,запознаване с нови хора/предимно батковци/кафенца,цигари,алкохолец...всичко друго но не и даскалО.Нашите обаче не подозираха, щото ми имаха голямо доверие и ме имаха за същото добро дете.След 8ми клас, ваканцията беше върха.Всякви глупости съм правела.По цял ден в градския парк се събирах с рапари и падаше голям купон.Лъгала съм нашите, че щ правим купон в някоя прияелка и че ще спя там, а всъщност правехме купон в един апартамент без мебели, 80% от хората бяха момчета  и за капак останах да спя там, на цимента завита с едно одеало/силно казано/.Веднъж се прибрах вкъщи цялата в рани, защото бях паднала в една дупка 
След известно време майка ми разбра за цигарите и обещах"повече да не правя така".Все още съм отличничка хахаха, но тази година се започна с отсъствията.Все си правя по някакви едноседмични ваканцийки с моите дружки, ама вече реших да се спрЪ малко.
Пъпки имам, но не са мнооого.Само преди да ми дойде Общо взето това.Сега съм в добри отношения с наще.Позволяват ми много неща и много рядко ми абраняват нещо.Вечерен час нямам, но си знам мярката и се прибирам на време.Само по специални поводи се прибирам по-късничко.
В училище се разбирам със всички, освен с даскалите.Мен и компанийката, с която се водя не ни харесват особено, ама няма как.  

Ох, леле, няма да започвам темата. Много, много тежък период 

Фантазьорка. Нямах кьорава пъпка. Обаче една година носих цайси. После си сложих лещи и изведнъж се превърнах в готино гадже.
Карах скейт (не особено умело), обличах се ексцентрично, четях много - май нищо не се е променило. 

Имах си пъпки В изобилие. Не бях смотла. Обаче май по - добре да бях. Така си мисля днес 

Аз имах две фази - първата не изтрая повече от година. По нейно време бях най-нещастния пубер с пъпки и си мислех, че никой не ме харесва (естествено, ревях по нощите, драскайки в тефтери любовни излияния и правих жалки опити да си срежа вените), после лека-полека схванах, че май тук-там се прилъгват разни момчетии да ме задирят... и се превърнах в хулигано-калпазанка. Което включваше изсулени дрехи, каране на скейт с момчетата, скачане с бънджи, пушене, пиене, луди купони и слушане на пънк. Сега останаха само от време на време купоните и пънка, понякога изтрещяло шофиране на кола и един-два пъти каране на мотор.
Май още не съм си израстнала пубертета... Е, малко по-отговорна и разумна съм вече, пък.
А нашите горките, незнам как ме изтърпяха...

Сега, като се зачетох из темата, се сетих за някои от многото ми простотии - как веднъж избягах от къщи баш на Коледа, и чудейки се къде да се скрия, накрая измислих - под масата в една от любимите ми кръчми, където компания ми правеше една халба бира. След което нашите естествено първо там дойдоха да ме издирват. Е, не ме откриха, аз сама се прибрах след 2 часа, като се сетих за коледните подаръци. 
Ох и още много имам, ама по-добре да не пиша, че ще вземе някой тинейджър да ме прочете...

Бях ужасно слаба, с  много големи гърди, без никакви пъпки.
Момчетата се скъсваха да ме обарват в междучасията.

Бях лошо и непокорно дете, и създавах изключително много ядове на нашите.
Имах вечерен час, заради което ненавиждах баща ми.
Често влизах в ролята на партизанин самоволно или пък баща ми ме гонеше от нас.
Стигало се е дотам, татко, доброволно ме заведе в детска педагогическа стая, с молба да ме пратят в ТВУ.
Моторите ми бяха страст /и аз като баща ми/, пушех, пиех алкохол и много се биех.
Така я карах, докато станах в 10 клас, оттам нататък кротнах.

не мога да кажа, че майка ми и баща ми са имали проблеми с мен - разбирахме се някак си, все пак по -голяма сестра имам и бяха  минали веднъж по пътя... аз вървях по отъпкана пътека вече  бяхме диви, ходехме по дискотеки, барове... извинявахме си отсъствията в междучасията, не сме били тъпачки обаче... бяхме будни и ни интересуваха много неща, но бяхме диви...
п.п.
не съм имала пъпки да кажа, понеже всеки пише за тях 

оле не знам май при мен не е идвал не съм имала пъпки,не бях затворена даже напротив устата все много ми знаеше не съм създавала грижи на нашите