Пубертетски подробности

Олимпия, Ялта, Ескалибур... горе долу, това е!
Изчерпала болестите във фалшивите бележки за отсъствия, съм прибягвала до диагноза ВЪШКИ  Даваха седмица 

Моят пубертет започна в 7ми клас - честно казано срамувам се от това, което съм била тогава, макар да е имало много по-зле от мен (а за днешните пубери да не говорим). Тогава на мода бяха огромните платформи. Та аз ходех с едно мноооогоооо тясно панталонче, такива обувки (ама бяха с лепенки и на всеки 2 крачки лепенките се отлепяха, та най-накрая реших проблема като си залепвах с лепило всеки ден преди да изляза), някаква блузка, подплънки в сутиена, и намазана като клоун с грим. Имах си подобни приятелки, бягахме редовно от у-ще, киснехме в близкото кафене и примирахме от кеф, всеки път щом кварталните батковци (минали отдавна 20те и започнали туко-що 30те) ни обръщаха внимание...
Тази фаза беше сравнително кратка, смених у-щето и станах по-тиха от тревата. Бях натрупала много негативни спомени в 7ми клас, много преглътнати обиди и кофти случки...Та, просто реших да го давам по-спокойно. Е, ходех на купони, но никога ме съм се напивала; имало си е нормалните натискания с други пуберчета (от мъжки пол, разбира се. Уточнявам,защото се нагледах на експерименти по тези купони). Бях отлична ученичка в гимназията, имах си сериозно гадже. Но после пак попаднах на странна компания (половината събрана от чата), с които се събирахме в подлезите на НДК. Имам и хубави спомени оттогава - с едни улични музиканти редовно припявахме, продавахме бонбони на една сергия. Имаше и доста странни птици, някои от които не искам да коментирам, че още ме е яд. Родителите ми бяха твърдо против тази компания, ама аз не - бягах от нас, само за да съм с тези хора, баща ми ме търсил по НДК-то, развика ми се веднъж насред подлеза и ми забрани повече да ги виждам. Е, аз не го послушах, разбира се. Опитвах се да обясня на родителите си, че налагайки ми така строго мнението си, аз ще продължа да се бунтувам, опитах се да им кажа, че хич не съм проблемно дете - нито съм се напивала, нито съм използвала наркотици, никога не съм опитвала трева, не съм ходила по дискотеки. Прибирах си се всяка вечер към 9,30 най-късно. Но те така и не ме разбраха. Не знам защо толкова се бяха шашнали, при положение, че са минавали през много "по-страшни" неща с брат ми. Както и да е - и тази компания отиде някъде в миналото, но чатърските ми запознанства продължиха. Все попадах на някакви отчаяни от живота образи, на които се стараех да помагам, а те ме заплашваха, че ще се самоубиват, ако ги оставя.
И през това минах. И общо взето така приключи пубертета за мен. Иначе и аз много дневници изписах, пълни с депресарски истории.
Бих казала, че сравнително бързо пораснах. На няколко пъти различни хора (по-възрастни от мен) са ми казвали, че съм "стара душа". Може и така да е.
(Това май повече подхожда на темата "Намери си другарче, новаците сА с предимство"   )

Бях добро дете  срамежливо до някое време , прибирах се рано и, не пушех, не пиех , не бягах от часовете - будала с две думи. Но на 14 изглеждах като на 18 , висока  , слаба - еххх, младост  и батковциииииииииии

хаха, от гъзарите си ти! вражески пубер

Ей сега, веднага си вирнах носа нагоре, та чак ударих тавана 

С такива като теб не дружах много - гримирани, с токчета, с прически, ходещи по модерни заведения! че и чистички се движехте, да сте живи и здрави! аз се бунтувах, ама не беше много ясно от какво! родителите ми умираха, като ме видеха раздърпана и за да не ги стресирам, се преобличах в приятелката си... цирк!

Леле, какво се сетих! ходех с един батко - много сладък, сигурно съм била 8 клас, той 11. Решавам да се изтупам като гъзар и аз, та да не го плаша много. Пола, електриково син шлифер - не ми се смейте много!!! и ще си бръсна краката, на сухо! бях като зебра на червени и по-светли ивици! той как ли ми се е смял после не знам! с лакирането на нокти и до ден днешен нямам особен успех - тогава съвсем! той продължи да излиза с мен, поради което взех да се запитвам - суетата има ли смисъл изобщо?

Имах малко, но качествени пъпки.
Не се обаждах на нашите къде отивам и кога ще се прибера в резултат на което ме посрещаха с овации в къщи. Носех се с развлечени дрехи, рокерски ботуши през лятото. Чудех се в кого по-напред да се влюбя, че все не влизаха в критериите ми  .
В 11 и 12 клас се напреварвахме кой повече неизвинени ще направи.
Завърших средното с няколко пиянски вечери.
"Гъзарите" присъстваха и в моя речник...

В 10-ти клас имах над 300 извинени...
леле, пълен изрод съм била! а и няколко пъти съм бягала от къщи. Веднъж отидох на пазар за краставици и се обадих на нашите от Бургас повече няма да пиша, да не давам лош пример на младото поколение

Само бях чувала, че по нашия край краставиците били уникален сорт
Пътувах на стоп с една съученичка. Глупава постъпка. Превоза приключи така : аз и тя багяме като полудели  в района на Дюни...

Като характер бях слънце-учех,слушах мама и тате и на 16 години се влюбих безвъзвратно.Като визия имах ниска самооценка,но бях хубава и то доста.Винаги участвах в постановки,рецитали,бях мажоретка,имах много ухажори,но си обичах моето момче.Пишех стихове и есета,които пазя и до днес.Бях добро дете.

Някаква висша сила се е грижела за мен! да не ти обяснявам с какъв превоз и къде съм стигала... никакви проблеми не сме имали! дори веднъж една "добра" мутра ни докара и ни остави половината си багажник с компоти - така, да пийнем витаминки! толкова неща имам да изпиша - цял роман!

Имах малко пъпки,един дневник,отлични оценки и се влюбвах поне по 3 пъти на ден  и се цапотех с тонове грим  ,сега като се замисля имах и ниско самочувствие защото никой не ми казваше че съм хубава и тн.  (за разлика от сега )   
После вече се справих с тези си терзания

Не е точно така. Слушах рейв и ходес едни бели ръкавички, заради лазера в Олимпия, а в Ялта влизахме с мойта дружка в погото 

Пиши Ламке! Ти си нъмбър уан!
Веднъж отидохме на море с дружките ми нелегално в един автобус ( е, шофьора ни беше познат де) и спахме( силно казано) на пода.После на връщане се прибрахме в ремаркето на камаз натоварен с бали сено и бригада работници загорели не само от слънцето. Към 17 годишна съм била. Леле, леле с кой акъл?! Господ е бил с нас
Нашите не знаят и един миликрон от простотиите, дето съм ги правила.И по- добре

Ламя-Тинейджър.
 
Ламч, нали не забравяш, че някой може да ти подслушва мислите в момента.