Любители на котки - Тема 201

Да, важно е накрая да "хванат" плячката. Мишето тича по въдицата, скача, препуска диво, но когато й писне, захваща плюшените топчета в края й и отнася въдицата настрани. Носи я точно като плячка.
Нормално е котето да е игриво и дивичко, то си е дете. Лъчко ни хапеше и дереше до кръв, истински хищник. Като поотрасна се кротна и играеше "възпитано".

Здравей, аз бих приела храната-подарък, ако все още не е подарена.

Пълни са с енергия малките котета. Точно като малките деца. Ще улегне.
И едно пиратче от днес.

И нашият котарак беше голям дивак като бебе. Кротна се, особено след кастрацията.
Сега пак ни ловува, дере и хапе, ама не е като преди по цял ден, ами примерно вечер за час. И не всяка, разбира се, в повечето случаи ловува топче. А най-много обича да се заиграва с бобче
Сутрин ни изпраща:


Бебе:

Сегашните са по-кротки, но Маца беше бая енергична, взета много рано, т.е. с много ранен контакт с хора и не толкова с котки. Рязко ѝ се наместиха чакрите, като започна да излиза на двора. И сегашните госпожици, малко по стените ходеха преди, в момента, в който започнат да излизат навън, стават по-нормални

МАлкото Хели, 5м, като и премина "стрес периода" , дори и все още куцаща, такава стрела е, скача, бие се с Мими, Мими бяга от нея Дере ме вече с тези тънки ноктенца Та да, явно си е нормално да си дивеят

*Добре че китениците са ни здрави, много се заиграва и с тях



*ще видим кога ще се кротне.

С мен Лео е много нежен. Приел е мъжът ми и ръцете му за дъвчеща играчка. И нападенията над другите три котки. Памук успява да го респектира, но горкият Чери и горката Точка са най-потърпевшите от това че му се играе. Иначе спят четиримата, гушкат се. Обаче това диване,  нощем става уж да се премести по- близо и директно захапва Чери. Да дори в съня си, пазя горкият котарак. Дребното слуша само и единствено мен. Голямо диване, но пък с мен е гальовно и не мога да му се сърдя дълго. Но е диване!

Хели в началото, когато я изолирахме, само мъркаше и молеше за гушкане и галкане. Сега като се запозна с Мими. Диване стана . Галкане само от време на време. Аз искам да я галкам, тя тръгва да си играе, ама по грубия начин с ръката ми.  Добре, че захапката е още нежна или просто няма толкова сила, но тези малки, остри като кърфици ноктенца ... дере всички ни.

С Мими си играят/бият се от сутринта, спят през деня малко и от одеве пак започнаха. Кофти е когато при гонка минават през масата или през теб ...

Мими гризе само мен, защото идва само при мен да се гали. При друг не ще. Незнам защо. Затова само мен нагризва накрая на галенето ...

Аз пък да ви кажа днес оборудвах котките пред блока с голяма двойна керамична купичка, за да им слагаме там храна. Тя малко като за кучета по-скоро, но все пак уличничетата едва ли ще придирят толкова. Чудно ми е кога ли ще я махне някой. Под целия блок отдолу се простира много голям хранителен магазин. Не мога да разбера какво все току им пречат тарелките на някой от магазина та ги хвърлят. Затова реших да взема голяма тежичка керамична. Белкем на някой му дойде на акъл, че е по-спретнато да храним уличните животинки така вместо директно на плочките.

Като се замисля откакто живеем тук (десетина години) колко различни котета имаше и как вече ги няма... Явно зимата и уличният живот не са леки за хайваните. Наскоро се зачетох в някаква публикация във Фейсбук за котките и зимата. Колко бързо премръзват. Сега напоследък са се завъдили две - едното младеж, другото огромно оранжево, което е толкова дебелушко, че даже не разпознавам пола му само от общия вид.
Та искам утре да им купя някаква къщичка. Не съм от сръчните и не мога да направя такава самоделна. Според вас какво може да се приспособи за идващите студове? Продават ли се някакви такива къщички за навън?

Ако има кой да ти помогне, ето някои сравнително бюджетни варианти. Най-добре е да се ползват стари автомобилни гуми, има ги в изобилие, дебели са, изолиращи вода и студ, и предполагат лесна работа с тях/лепило, свински опашки, пирони, скоби и т.н./

Защо ме търсиш?, има доста варианти, но повечето читави са над 100 лв. Дори финансите да не са фактор, има голяма опасност да я откраднат. Ако е самоделно направена, пак няма гаранция, че някой няма да я разруши.
Аз храня един Ваньо, много приказлив и смешен. Късичък и тантурест. Има видим проблем с очичките, но не ми разрешава достатъчна близост, за да  взема мерки.

Flash, мярнах из интернет пространството подобна идея като на втората снимка - къщичка направена от тези прозрачните кутии за съхранение. Примерно Юск имат такива големи. Обаче имам чувството, че ако не е хубава външно ще ми я хвърлят. Големи чистници явно има сред персонала на този магазин.
Харесах иначе това. Може лесно да се облече с найлон отгоре, пробивайки само една дупка, през която да се примуши това дето стърчи. И останалия найлон да се подгъне отвсяка страна около къщичката. И отдолу включително. Мислех си също за някаква закрита тоалетна. И вътре да ѝ сложа нещо мекичко.

Аз и друго не разбирам. Защо за толкова много хора е срамно да направиш някаква къщурка и да я сложиш. Всеки ги гали като влиза в магазина, но никой никога не прави нищо за тях. И те така една зима са един комплект животинки, две, но на третата примерно гледаш няколко вече ги няма.

Това с гумата е много яко и надеждно. Но няма от къде да намеря гуми. Нито има кой да ми помогне за направата. Мъжът ми и той е от тия дето само им се радва ама отдалече.

Ну заяц, разкошен е този уличен Ваньо. Душинка.

Защо ме търсиш, дано не съм черногледа, но купичката ще изчезне бързо, защото някой ще я прибере за домашна употреба. Съседка сложи хубава метална купа на майката на Рижко и просъществува до първата нощ. Някой я прибра за кучето си.

Доня, до характер е. Наско е бил пълен дивак. През май възрастната жена, която гледа майка му в двора е починала. Майката става бездомна котка (преди това е била дворна). В един момент са забелязали, че има котенца. Като е застудяло внучка ѝ се сетила за котенцата и решила да ги задоми. Но са били толкова диви, че не е можела да ги доближи. Започнала да ги храни с надеждата да ѝ се доверят. Едва през януари успя да ги хване. Наско го взехме на Атанасов ден и беше около 6-7 месечен. В началото се плашеше от всичко, особено от телевизора. Не смеехме да го пуснем. Сега е невероятно гальовен котарак. Киро и Боги също ги прибрахме от улицата на подобна възраст. Никой не ги е галил и гушкал. Дъщеря ми ги откри през декември. През януари ги прибрахме. И двамата са мили, кротки и гушливи, като Киро, за който дори капан взехме, е чак досаден с гальовността си. За Рижко пък направо няма какво да коментирам. Взет на 7 години от улицата. Толкова социална котка трудно може да се намери. Винаги е легнал до нас. Само някой да го погледне и започва да мърка. Много цени живота, който има... 

Гери не хапе. Драска само по невнимание. Просто е много палава и игрива. Знам, че някога ще стане нормална котка.

Утро, точно така е с лазерчето. С дълъг стаж си във форума. Може би си спомняш Тед Кат. Нейната котка се беше депресирала. Но все пак не всички котки са толкова чувствителни. Много котки играят с такива играчки и им няма нищо. А и човек като знае за проблема, при първи признаци за някакви странични ефекти, ще спре да го използва. Иначе майка ти едва ли ще разиграва котето. Дъщеря ми 2-3 поредни дни разиграва нашата с една връзка и започна да има кротки моменти. Играта е важна!

Размислихте ме с тези откраднати купички и слязох да нагледам какво става. Хм, населението се беше увеличило с някаква бяла дебеланка. Огромното оранжево го няма. Чудя се как са такива дебелички като са улични.

Обаче купичката не е подходяща. То си е за кучета явно. Твърде е дълбока и в ъглите не бяха успяли да изядат пастетчето. Утре ще измисля друга.

То май всички купички с ушички и други кривини са само красиви, но не и практични. Аз им бях взела с точки от Зооплюс едни като котешки главички. Пастетът се завира в ушите и там си остава. Прибрала съм ги и ги ползвам изключително рядко.