Да кажа аз, че керамичната купичка днес беше оцеляла. Облизана хубаво до чисто. Като отидох тази вечер да дам храна забелязах, че едната женската, която се навърташе, не смееше да доближи до купичката и страхливо се оглеждаше в посока към един ров по продължение на фасадата на магазина. Издълбан е от години. Явно с цел някаква хидроизолация. Там се натрупват есенни листа. Става нещо като легло за котетата. Там спят. И поглеждайки какво плаши женската едва-едва различавам някаква голяма козина в тъмното. То дошло и някакво куче. И милото направо заспало. Колко ли са изморени от постоянно скитане всички улични хайвани.
Чоплеше ме нещо като се качих в нас после. Дали пък не е болно. След 15 минути не издържах и слязох. Вече си беше отишло кучето. То като цяло около нашия блок сме по-скоро рай за котките. Но чат-пат се среща и по някое изморено заблудено куч. Купичката беше облизана пак. Може и гостенинът да се е намесил този път.
Не успях да измисля каква къщичка да купя. Надявам се утре да ми дойде някоя идея. Странно, че съм почти сама в грижата за тези топчици долу около магазина ни. А почти във всеки апартамент в нашия вход има животинче. Преди години една вечер се беше запалило нещо в избата и ни помолиха да излезем отвън всички. Тогава видях толкова животни долу, че чак се смаях. Предимно котки, дребни породи кучета и един заек. На нашата площадка само в 3 от 3 апартамента има по една котка. Пък странно не се проявява инициатива за бездомничетата. Само съседката ни от едната страна, хем че живее сама жената и въпреки, че има котарак лятото се беше обзавела и с второ малко коте. Но после намери къде да го задоми. Тя ги храни само. Много ме кефи като се надипли, наконти, напарфюмира (тя е една хубавица за годините си (около 52-53), вземе си едно кафенце и слиза долу да се занимава с тях.






