Любители на котки - Тема 201

Не мога да кажа нищо за тази схема, ще споделя опита си, от преди много години. Така лекувах един котарак, доста по-дълго, отколкото беше предписано, но все се появяваха голи места. Мажех го с някаква маст, тогава още не бяха излезли ваксините. Накрая лекарката ми каза да престана да го мажа и да оставя кожата да си почине, и той се възстанови, порастна му козина навсякъде. Не знам, дали и вашият случай няма да се окаже подобен.

Всички са големи сладури, но тази Лина ми бръква в сърцето, все едно е моето. Не мога да осъзная защо.
И от тази сутрин - най скритото коте:

Щракам с пръсти и си мърдам ръката, много се впечатлява, чак почва да щрака и той с муцунка, както като гледа птица от прозореца.

Kaili, да ви е жива и здрава Бети и много радост да ви носи дъъъъъълги години! ❤️😻
milanda, а в нашите сърца как е бръкнала знаеш ли? Превзе ни таз малка маймунка, глезанка ни е тя! Колко чудеса сътворих за нея още преди да я вземем малка, блъхлива с глисти и прекарана инфекция, ама си беше наша от мига в който я видяхме и се започна с проектиране на мебели да са удобни за катерене - така и така беше плануван ремонт, взехме драскалки не една за всяка стая и още куп неща. 😂 Отстрани изглеждах не много по реда си в очите на майстора и близките ми, ама хич не ми пукаше де - щяхме да имаме Линка. 😁Сегаааа, сега тя си е нашето любовче, сякаш с кака сме имали нужда точно от нея и така да ни е хубаво в малкото ни женско царство! В началото като виждах как се върна усмивката на кака, само защото я имаме Линка, не мога да опиша какви емоции бушуваха в мен, затварях се в банята да си поплача от кеф! Да ги гледам двечките заедно е безценно! Всяка магария ѝ прощавам, защото това което внесе в къщи е уникално, дори в най - смелите си мечти и надежди не вярвах, че ще е толкова хубаво с Линош! Не съм предполагала, че след кученца, които съм гледала, ще заобичам толкова много котенце, ама... Тя си е нашето чудо и дай Боже ни е жива и здрава дълги години!
Покатерена на плота, търси вниманието ми докато се стягам за работа! Мамин разкош! ❤️

А на мен пък ми пълниш сърцето с начина по който говориш за нея.

Котето с гъбичките... Трябва да се направи посявка на материала и да се установи видът гъбички и така да се избере правилното антимикотично лекарство. Да не се окаже, че въобще не са гъбички?
И най-важното: подсилвай имунитета на котето! Цъвтежът на гъбичките зависи от него.
През зимата е много странно котка с микоза. Като сменят кожухчетата със зимни, обикновено инфектираните участъци се изчистват от самосебе си.

Аз пък да се оплача какво ни се случи снощи. Връщахме се от София през Асеновград- Хасковски минерални бани и в 3 сутринта насред нищото, на пътя, насред полето, се хвърли пред колата едно куче. Забихме рязко спирачка, но се чу "туп". На пътя обаче нямаше и следа от кръв или тяло и куче. Върнахме се още два пъти, понеже не можах да си обясня нещата. С фенерчето гледах да не е отскочило наранено встрани от пътя и нищо не видях! Такава тъмнилка и студ, буквално насред нищото. Изкарахме си акъла с детето. Какво търсеше там това куче... Какво беше това чудо... Дано да е добре хайванчето...

Еех amy_nka, и вие сте се стреснали❤. Добре ли сте с детето?
Гледай какви странни неща се случват наистина😳. Къде ще изчезне това животно? Появило се внезапно и изчезнало също толкова необяснимо.

Ехе, то съвсем младо котенце Бети. Да е жива и здрава.
А осиновеното Арчи съм сигурна, че ще създаде много силна връзка с това момче. Някакси за себе си съм решила, че ако човек вземе животинката си в тежък момент от живота си, някак помежду им се изгражда особено силна привързаност. Човекът винаги ще възприема косматата топка като най-верния си другар.

Мира, бях забравила, че твоята Късметка е набор на Пиратчето Ришко.

Много се радвам, че Арчо си намери дом. Дали ще го оставят с това име?
Ей ги на моите буболечки. Сърдити са, че им дръпнах щората и вече не ги напича слънце.

Здравейте, отдавна не съм се разписвала тук и идвам с един въпрос към вас.

Котето, което взех от улицата през лятото, вече започва да бъде готова за кастрация. Обаче различните лекари казват различни неща - на места казват, че трябва да е преди първото разгонване, други след; някои изискват кръвни изследвания, други не.

Някой има ли някакво наблюдение над тази тема и дали имате препоръки за добро място, където да кастрираме котето в София?

Много благодаря предварително на всички отзовали се!

Добавям и данък:


Тъмната мадама се реди за кастрация

Преди първо разгонване препоръчват в чужбина твърдо, разбира се, ако се изпусне, след него. Цура беше записана за кастрация, но успя да се разгони преди нея, така че я презаписах за след това. С всяко разгонване се увеличават рисковете от рак на млечните жлези. Кръвни изследвания е добре да се направят, за всеки случай. На моите им пускаха в деня на кастрация - нося рано сутрин, изследват, ако всичко е ОК, оперират, късен следобед взимам котето.


Котки спят на етажи.

Котката на горния етаж е лидера,предполагам?

Имам приятел с куче и съм влюбена в кучето. Средна порода, някакъв птичар се води. Тя е като прахосмукачка - все е гладна. Когато купувам за моите котки и на нея нещо й взимам. Салам ми забрани баща й щото ставали коремни проблеми.
Яде от тия миризливите пръчки, едно подобно на канелони и твърдо, солети, кренвирши, фалшиви кокали.


Днес й взех кокал тип четка за зъби. Така вкусно изглежда че и на мен ми се дояжда.



Днес не дойдоха на обичайното място и кокала остана в мен.


Знам че лакомства за котки са малко като видове. Няма и такива тип кокал.
И реших да го покажа на моите котки. Кокорчо го души, бута го, гони го. Опитва се да го захапе. Къде е тръгнал с тия кучешки и кътници само - не знам ... Феликс дойде да провери какво правим. Души, го, бута се в него, и тя се опита да отхапе. Започна да се търка в него и го прибрах.


Дали да не го счупя с нож или чук и да им дам по една половина?
Притеснява ме това че храните за кучета и котки са различни. А Кокорчо - ако успее да отчупи и глътне парче - ще излезе ли?


Имахме случай с него и пиле на грил. Вече почти не ям. Успял да изрови костите от боклука и ги хапнал както няма зъби.
Майка ми ми казва - снощи и тая сутрин не акал. На втория ден след като сме говорили кой какво е правил тя го води на лекар. Снимат му корема и виждат тънка кост от пилето. Ако до три дни няма голям подарък - ще режем корема. На втория ден го получихме и ни се размина операцията. Сега пиле на грил е специална операция - кокалите ги слагам в кутия от салата и ги хвърлям.


Да им деля ли тоя кокал че и на двамата им е интересно какво е това нещо?

Би трябвало да бъде долната по старшинство, но онази отгоре е толкова нахална и напълно лишена от чувство за лично пространство, че вече не е ясно кой кой е ) По принцип и двете харесват голямото легло отгоре, защото дава и гледка през прозореца. Но докато Минка (която е отгоре на снимката) няма против да дели и се опитва да се присламчи към Цура (долу), Цура няма никакво желание - ако Минка е вече горе, не се качва; ако спи и Минка дойде, е 70% шанс, че ще стане и ще си тръгне. И втората го знае, така че редовно го експлоатира. Обичат да спят там, където преди това е спала другата, така че сигурно Минка скоро ще започне да иска да спи на долното легло. Има и трето най-долу, също оборудвано с меко одеяло, но там не им е предпочитано място.

Честит рожден ден на Бети макар и на патерица! Да е жива и здрава, дълги години да радва стопаните си!

Поми, не съм запозната точно какъв е кокала, но ако кучето го яде като храна, няма проблем и котка да хапне. Кучешката храна не е "отровна" за котки, а просто е непълноценна. Не бива котка да се храни постоянно с кучешка храна, но да хапне инцидентно не е проблем. Прост пример - Арчи дояждаше на кучето храната (ако е останала такава ) и му няма нищо, нали?

Много е опасно с кокалите. И за кучета е опасно. Виждала съм рентгенова снимка на куче, задръстено от кокали. И ако за домашните има кой да реагира при проблем, то за бедните уличничета не ми се мисли колко от тях са си отишли заради кокали. Ровенето в боклуците няма как да се избегне, но тези "милостиви" хора, които дават кокали на бездомните животинки не се ли замислят поне малко?

Барбара, и аз знам, че е добре да се кастрира преди първо разгонване. На колко месеца стана? И аз от сега мисля Гери. Но засега е малка. Чудя се към колко месеца да я заведа. Боги беше на около 6 месеца, но за нея беше опасно да се чака, защото я прибрахме с брат ѝ и ме беше страх да не стане някоя беля. Преслава пък беше слаботелесна и докато я чаках да направи 2 кг., взе че се разгони.

Иначе и двете ги кастрирах в Джулайвет в Слатина. Разрезите бяха малки, с резорбируеми конци, без яки, бързо се възстановиха. Сутрин ги оставях, в края на работния ден ги взимах. Питат дали искаме кръвни изследвания, макар да ги препоръчват. За Боги бях доста затруднена и ги спестих. Правят се в същия ден преди да оперират. Гери също ще я водя там.

Хубаво е тук при вас, кой ни помни, кой ни се радва
Късметка сега е в шах, ММ се прибра тази сутрин от двуседмична командировка и принципно (доскоро пътуваше по кораби) като се върне първите дни трудно делят неговата половина от кревата защото тя за 4-5 месеца свиква Сега обаче шах, аз утре сутрин заминавам за четири дни, да видим де ще спя като се прибера
Иначе знае, той събира куфара, тя слага вътре единствената си любима играчка и някоя коркова тапа за разкош: