Любители на котки - Тема 201

Като сме се разкрачили

*Оле бутчетата й излгеждат огромни ...

Здравейте, предстои ни да си вземем котенце в къщи. Живея сама с момиченце на 4 годинки, което обожава котки (аз също). Изключително сме развълнувани и нямаме търпение.
Знам, че трябва да помисля за един куп неща, но основното ми е котешката тоалетна. Имаме удобен килер, в който ще позиционирам тоалетната(защото банята ни е малка и няма място дори да се обърнеш). В крайна сметка май се спрях на този вариант: такъв шкаф и вътре с отворена тоалетна:


Може ли да споделите мнение дали е удачен вариант това? Харесва ми , че естетически ще стои добре, защото килера стои отворен и като преминаваш се вижда.

Втори въпрос - необходими ли са ми според вас камери, за да наблюдавам котенцето поне в началото, а и като цяло да виждам какво се случва?
-------------
Видях в Алиекспре сет за приучаване към човешката тоалетна. Има ли сред вас успели да научат котката да си ходи там?

medissa, на съвсем малко коте ще му трябва време да се ориентира в такава тоалетна, но в един момент ще се получи. Със сигурност известно време трябва да има лесен достъп и по-късно "легенът" да се затвори. Дали е удачно зависи от самото коте. Някои клякат хубаво и този вариант е добър. Други обаче не клякат и пишкат по стените. Дъщеря ми беше пригодила обикновен шкаф със същата идея. Целият подпухна от урината и го изхвърлиха. В момента пак са със стандартна затворена тоалетна.

Дали може да се научи да ползва човешка тоалетна пак зависи от котето. Има няколко опита в темата. Някои успяха, други - не.

За камерата си е ваше решение. Ако ще се чувствате по-спокойни, сложете. Ние имахме преди години. Включвахме я само, когато ходехме на почивки. Обаче дъщеря ми много се сърдеше, че освен котето, наблюдаваме и нея. В един момент камерата се развали. Не си е признала, но все си мисля, че има пръст в развалянето. В последните години все се каним пак да купим, но не се наканваме.

Решение за шкафа е може би затворена тоалетна, просто скрита в шкафа, за да не се набива на очи. Това със съвета отначало да е отворена и достъпна ще ми е от полза, защото котето е малко.

И на мен много ми допада идеята котешката тоалетна да е скрита в такъв шкаф, но не знам голям котарак дали би се приучил да ходи там, след като до сега е ходил в отворена. Струва ми се, че по-малко бентонит ще се разнася из коридора а и по- красиво е с този шкаф.

Котенцето до сега каква тоалетна е ползвало?Ако е отглеждано от други хора,не забравяйте да вземете малко пясък от старата му тоалетна.Мая не е пишкала никъде другаде освен в котешката тоалетна,но разнасях торбичка с напишкан пясък даже и по самолети. Не спира да беснее и дивее,скача,играе ,няколко пъти успя да си махне яката..Страх ме е да не се отворят шевовете,но просто няма как да я накарам да стои мирна..

При тези стърчащи конци,в момента в който махне яката и веднага зъбите и са там..Продължавам да давам АБ и мелоксикам.

Гледам яката на Майчето и се сещам, че бях шила такава яка на малката ми дъщеря, когато беше бебе.
Конците на Рафаела изпопадаха сами, тя също беше много активна след операцията. Веднъж скочи от пода върху шкаф, висок повече от 2 метра. За Нала не си спомням, а след кастрацията беше у нас вече. Дъртоза...

Здравейте, някой преминал през идиопатичен цистит при женска котка? Ще съм благодарна да сподели опит!
Иначе на нас ни се стовари на главата незнайно от къде и как и съм много притеснена. Моята е на 3 години, кастрирана. Първо на 17-ти, неделя сутринта забелязах често ровене в тоалетната, при обичайно пишкане рано сутрин и късно вечер. На следващите дни понеделник и вторник нямаше проблем, но в сряда сутринта отново неистово ровене и пишване по малко. Заведох я при кварталният вет, изписа и АБ и като че се закрепи, но един ден пропуснах и отново се влоши. Тази сутрин не издържах и я заведох в ОВК, варненки я знаят, най голямата. Направиха и ехо, като че изглеждаха нормални нещата, затова предположи бактерия, но за целта трябва стерилна урина и изследване, което може да стане поне 5 дни след АБ ( последно ще и дам на 30-ти ), биха и спазмалгон, казаха ми ако и утре има позиви на често пишване да и дам четвърт нош па, изписа и червена боровинка за близане, пробиотик и на хилс - храната за стрес цистит.
Иначе животното се храни и играе, но това ровене ме побърква и я виждам как жално гледа , а на мен ми се къса сърцето че не мога да я облекча, та дълга борба ни чака.

Вкъщи дойде дебела гостенка (или кастриран гостенин, нямаше как да разгледам детайлите, но нямаше лешници). От известно време преминава, веднъж я намерих в кухнята да седи, като у дома си и си би камшика бързичко. Днес влезе, мяукаше на прозореца и й отворих, повъртя се и накрая отворих задната врата и я изгоних, преди моите да я усетят и да стане въргал. Сравнено с нея, Минка е слабичка. Сигурно си има къща, но е сладка. Обича да я галят. Не пожела да яде от на моите храната, пък и не изглежда да има нужда от ядене в следващите три седмици, огромна е.

        

Кети имаше цистит, бях в САЩ тогава и майка ми я водеше на ветеринар всеки ден, там буквално с брезенти ръкавици са я изстисквали. А тя от кротка котка е ставала тигър. Даваха ѝ АБ и болкоуспокояващо. Накрая я оставих на стационар, за да не я разнася майка ми всеки ден. И всеки ден звънях на вета да питам как е. За около седмица се оправи, аз набързо ди събрах партакешите и се изметох от САЩ и без това се чудех как по- бързо да ди отида, но без да обидя мъжа ми и родата. Давах ѝ някакви хапчета, но тя вече ме слушаше и започна да си ходи в тоалетната, ядеше Уринари храна около 2 месеца. Според лекарите  е имала песъчинки, защото на улицата е пила вода от локвите. Направо кристали са излизали от нея, сигурно много я е боляло. Но повече никога не се разболя. А от тогава в сухата храна им слагаме и уринари .

Нашият момък за малко да стигне до операция, но в последния момент започна да пишка сам, без катетър. Скоро пак за един ден беше дежурен в тоалетната.
Момичетата тук ме светнаха за Цистон и сега сме стабилно запасени винаги. Казвала съм, всяка сутрин Сина получава дозата си цистон, стрит и разбъркан в супичката му. Помага, наистина.

Здравейте и извинете, че ще нахлуя с 200 в темата. Веднъж писах преди 4 год, когато се сдобихме с коте. Не съм ви следила после, но сега имам сравнително спешен въпрос. Котакът сдъвка и глътна набързо едно конче тази сутрин (изкуствена материя, отрязано беше). Идея нямам как стана и защо. Докато го види ММ и се опитам да бръкна в устата, вече преглъщаше. Нито се задави, нито закашля и си изглежда съвсем ОК от тогава, яде нормално. Разпитах в близкия вет. кабинет казаха естествено да го следя за промяна в обичайното поведение и ако не видя резултат в тоалетната да го заведем за ехографски преглед. Но общо взето Чакайте и наблюдавайте. Питах не е ли идея да направим рентген, за да се види къде и как е позиционирано. Казаха - не било успешно. Често не се виждало на рентген. Притеснено ми е просто да чакаме. Някой с подобен опит, идеи? Препоръки за лекари?
(От 2 дена лекуваме едното оче с кортикостероидна маз по 3п./ден и без това си е стресиран, та сега стана съвсем зле...)

Мм си има дартс у дома и на Сина му е много интересно. Мята се по стреличките. Ей тук му даваме да ги подуши

Бях при съседите, Чери ми чу гласа и ме чака , за да се приберем. Не се доближава много до съседният двор, но достатъчно, за да ме чуе и да ме чака . Когато го викам и бяга към мен, после пред, мен, до мен . Толкова верен, душичката ми той .
Една вечер си мислех, че и Чери и Лео са вън и излязох да ги викам. Лео сънен излезе от хола да го видя, а Чери до 2 минути доприпка.

Кардю, една стреличка може ли да прежалите?
Малко ми е трудно да си изразя мисълта ...
Стрелата е с остър връх и мятащи се пластмасови крайчета.  Ако има как една стрела да се забие в нещо на пода, острото да е скрито. Червените меки краища стават за биене с лапа, за бутане, за ядене.
Не съм сигурна че е добра идея заради острото.


Аз пък се чудя, ако майка ми не ме изхвърли, да окача нещо на лампата и да си го бутат. Но ако падне лампата ...


Мислех да купувам кола с дистанционно, но според майка ми няма да й обърнат внимание.


Не ме е срам да прося и събирам кашони - дали за криене или дъвчене. Обаче им е скучно.

Имаха драскалка за нокти вертикална. Имат едно като плувен пояс но по средата е затворено и плуват рибки. Не му обръщат внимание.

Обичат въдица с мишка но трябва някой да я управлява. Всички топчета, мишки, коркови тапи,  червения накрайник от кутия с вино са скрити отдавна.



Сега игрите са две. Но и те се сближиха и се копират.
Едната е Нареди секцията! Като пускам прахосмукачка събирам всичките им играчки в един от кашоните. Като свърша с нея ги качвам на секцията. Обикновено тя вече ме чака там. Казвам ключовите думи: Това е моята къща, моята стая, моята секция! Сега ще си я украся! Казвам ги уж твърдо и доволно. Отговора е примигване/смях и след малко всичко е бутнато с лапа и е долу.
Нямам време, сили и нерви да местя легла. Кой знае колко играчки са скрити там.


Другата ни игра е Сламка. Пластмасови за пиене на мляко с нес например. ЕС ги забранява но още се намират по левчетата.
Единия вариант е човек да им бута сламката като са на високо. Става и за лапи и за зъби. Другия е да се закачи/закрепи на някой кашон. Тогава и сами се опитват да я свалят.


Имаме и пистолет за сапунени балони. И двамата се опитват да ги хващат и се чудят къде изчезва мехурчето.


Маслина на пода също обичат ... Гонят я, търкат се в нея.



Търся бюджетни но интересни играчки за две котки в апартамент. Скучно им е сами по цял ден а аз като се прибера съм уморена.