Какво е новото при мен: (част 2)

Хайдееее, честитоооо!
cenuela, загубих се сред толкова бебоци напоследък, та не си спомням колко ти е голям Теодор. 

Все пак, носи дрешки, с които да си го облечете, ама ти и без това сигурно вече си купила поне няколко ката! Ако искаш и имаш възможност, занеси нещо на дечицата. Ние често носехме освен обичайните шоклади, зрънчовци и други, по някоя и друга щайга с плодове. Идея: ако имаш наблизо зеленчукова и плодова борса, отиваш по-раничко и пазаруваш на едро. Хем излиза по-евтино, хем това означава повече папо за дечурлигата.
Аз занесох и по един дребен подарък, по-скоро спомен, на няколко лели и директорката. Толкоз.

Като гражданка лична  , не съм запозната с някои табиети, но обърнах внимание, че семейството преди нас беше занесло и една голяма погача. Не знам, но може и да има някакъв смисъл, нещо като за здраве.

Ама ти не мисли толкова какво да носиш, гледай да взимаш! Взимай си скоро малчугана и се отдавайте на трепети!
Поздрави!

Честито, да Ви е жив и здрав, много да Ви радва - само щастие и усмивки на цялото семейство

Честито, cenuela , само щастливи моменти от тук нататък ти желаем цялото семейство.
Ние занесохме малки подаръчета за директорката и представителката на Закрила на детето - бяха много мили и човечни през цялото време, а за децата занесохме много вредни малки шоколадчета, защото директорката беше споделила че за плодове и зеленчуци имат спонсори, не се оплакват от липси на нищо необходимо, обаче децата били петименни за шоколадче. Занесохме и десет чифта детски пантофки различни размери, че единя път се беше наложило да чакаме над един час докато донесат Милен да се видим с обяснението "всички пантофи с неговия номер бяха заети"

Честито, cenuela. При нас имаше изпращане(по традиция в дома) и почерпката от наша страна беше, торта, погача, безалкохолни, шампанско, бонбони, ядки, банани и кроасани за децата. Служителите на дома бяха украсили стаята с балони, имаше музика, много снимки и така всичко беше около половин час и ни изпратиха по живо по здраво, че ни чакаше дълъг път.

Изчакай решението да влезе в сила, че да не се опита да се прави на много велик някой млад прокурор, а и управителя на здр. заведение подлежи на контрол срещу какъв акт е предал детето и на кого.

Нещо от типа на анцунг (горна и долна част) без особено фиксирани размери, че ако накупиш сега повече неща след това може да не са ти много удобни  като видиш как ти е по-удобно да обличаш детето.

Бодита са удобни, но са  за по-малки деца, за по-големите не е удобно да го разкопчаваш бодито навън.

Ако занесеш погача и детето не е бебе може да му е много драго да му дадеш лично да я разчупи и да си почерпи приятелчетата и персонала

каквото и да вземеш - все ще ти се радват
направете си много снимки
бъдете щастливи

cenuela, честито и от мен!

Каквото и да занесеш ще бъде хубаво. Освен да направиш снимки, води си и дневник- това е неговата история- един ден ще е забавно и полезно да я прочете. Както и да си мислиш- след време някои неща се забравят или се виждат по друг начин.
 
Теодор- дар от Бога! Все ми се набива това - дар е осиновяването - дар от Бога. Малко се отклонявам, но преди време в една тема търсех една дума за осиновяването- ДАР. Вижте и колко често я употребяваме в никовете си- ДарЗаМен, Дарена, и в имената на децата- Божидара, Теодор ...

cenuela  и от мен!

Честито на щастливите родители 

Ама този сладур май щъркела го донесе при вас наистина 

Много щастие ви пожелавам и да растете здрави,здрави и безгрижни 

Вчера се скарахме малко с моя синковец, защото в последно време наблюдавам, че се опитва да командва приятелите си и да се налага. Опитах се да му обясня, че така ще изгуби тези, които са около него, и изобщо не това е начина да накараш приятелите си да направят това, което ти искаш. Та в процеса на разговора, той вбесен, че не става на неговото ми се разкрещя, че тъй като не съм му истинската майка нямам право да му казвам кое е право и кое не. Попитах го като аз не съм му истинската майка, тази която той смята за истинска потърсила ли го, е интересува ли се от него притеснява ли се, трепери ли от нерви, и изобщо има ли идея какво става с него? При което той млъкна погледна ме и попита, а ако някой ден тя го потърси ние ще му разрешим ли да се срещна с нея? Моят отговор естествено беше ДА, защото този въпрос ми се задава не за първи път. Мъчи го всичко това но мисля, че с времето болката поне малко ще намалее.

ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ на всички мами които споделят наша безкраина радост .Малкия юнак е вече на 7 месеца и е на мама сланчицето.Приготовленията са в своя вихар.Всички  копуваме  каквото ни хареса и ще падне голямо пране и гладете.Изпитвам прекрасно чувство като се занимавам с преготовленията за бебока.Останаха броени дни и ще бадем заедно.За дома смятам да занеса торта,погача,безалкохолно,бонбони,памперси.Дано скоро всички чакащи семейства бадат ущасливени с едно детенце.  

Честито, cenuela и от мен.Да ти е жив и здрав синът.

Честито и от мен за малкото слънчице на мама

Малко се претесних защото излезнах болнични. Шефката ме попита от кога ще сам майченство ?Да не се застапят във формата която си води.Мисля че като вземем акта за раждане и впишем Теди в савета и от този момент ще се водя майченство.Благодаря ви че в този прекрасен момент сте с нас .

cenuela майчинството тече от излизането на новия акт за раждане - около месец му трябваше на нашия да стигне до София.
Болнични за какво, настинала или втресена от чакането?
Оздравявай хей!

Чудех се дали да пиша или не - ще си го напиша та да ми олекне.
Имаме един съсед - от година насам като ме види да правя някаква забележка на Милен /моля внимавай с пясъка, маменце, какво сме се учили за пипането на бебешките играчки, моля те седни на люлката и се дръж здраво/ той винаги ми казва на висок глас - "я не се дръж така с детето, че ще се обадя където трябва и ще ти го вземат веднага" - това става горе долу два-три пъти месечно. Първия път помислих че се майтапи малко по-грубо и преглътнах, след това просто съм се обръщала настрана и до колкото ми е възможно избягвам да се застоявам на кафето когато той е там, но и това не е решение на въпроса - аз и детето имаме право да ходим където поискаме. Вчера отново се изцепи така, но аз се озъбих - хайде какво чакаш - ако не знаеш къде е закрила да те водя - аз знам. А той отговори - да, и ще кажа че си му ударила два шамара и ще посоча и свидетели, да видиш как ще си го вземат веднага. А Милен беше на две крачки от нас! Привиках Руслан по спешност от работа, защото иначе трябваше да го сбия тоя пред очите на детето и те уж по мъжки се разбраха, ама де да видим. Ако имате виждане по въпроса, пишете - аз писах за да споделя и да ми олекне. Не ми олекна. Такива изроди ще направят на пух и прах цялата ми подготовка за правилно възприемане на осиновяването като нормален акт и ще ми наплашат детето. Обаче съм решила - ако след предупреждението на мъжа ми не си вземе бележка ще се оплача аз самата в закрила от системен тормоз и неправилно разкриване на тайната на осиновяването. Като ме настъпят по детето ставам зла!