Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 68

Този пост е за тези, които не разбират, че „Yali capkini “ не е мелодрама, не е rom-com или нещо подобно...
 "Yali Capkini " е психодрама.  Една история, в която няма и няма да има нормални хора, с изключение на един психотерапевт, ако бъде въведен...
 Всички герои са травматизирани хора.  Абсолютно всичко... Ако някой е ядосан или предизвикан от поведението им, тогава си струва да помислите защо това се случва.
 Вашите емоции са ваша отговорност, а не на сценаристите, режисьора, актьорите... Този сериал се снима за това, което да ви предизвика, защото Гюлсерен е убедена, че нейните книги и сериалите по тях имат терапевтичен ефект.  И ако не бях чела рецензиите на нейните читатели в IG, може би щях да се усъмня в нейната идея.
 И все пак, това е сериал за отговорността на родителите към техните деца.  Можем да се сърдим на Орхан, Гюлгюн, Ифакат, за младите ще замълча... Всички те са продукт на семействата, в които са израснали.  Ако едно дете е лишено от право на глас от ранна възраст, тогава е глупаво да се очаква, че този глас ще се появи по-късно.  И ако се появи, то е само като протест и тогава родителите чуват нещо съвсем различно от това, което искат да чуят по свой адрес.  Ако се отнасяте към дете като към животно от детството, то рано или късно ще ви ухапе, а и не само вас.  Ако едно дете бъде натикано в далечния ъгъл, то или ще стане невидимо, или ще свети с неприятна за нас светлина... Никой от героите на този сериал не е получил родителска любов в необходимото количество, за да израснат хора със здрава (стабилна) психика.  Вижте героите и си направете изводи.  Всички сме родители, с редки изключения.
 Гюлсерен в едно от интервютата си, посветени на „Yali capkini “, каза, че това е поредица за това как възрастни (родители) провалят децата си, лишавайки ги от правото на избор.
 Не можете да направите правилния избор, ако сте били лишени от това право по рождение.