Кучето не е лошо,но просто не обича малки деца.Не смятам,че дресировка ще оправи нещата.Не съм го имала за плюшена играчка,много внимание му е обръщано.Той от малък не харесва малки деца,дори на улицата не давам да го пипат…защото е възмножно да го ухапе!Да нямам деца,защото кучето е такова ли?Аз обожавам животни,от бебе съм живяла с кучета.Но мъжа ми не е длъжен да ги обичам.Разбира се,че нямаше да бъда с него,ако го тормозеше и имаше насилние.Насилие ням,просто няма и любов към животното.Не сме всички еднакви.
Вече цяла година се пробвам да оправя нещата,не съм го хвърлила на улицата и смятам да го задържа.Но ако това нещо продължи,както казват другите..детето ще започне,да ходи,да проявява интерес.И тогава кучето го нападне,въпреки всичките ми усилия,ще се наложи да го дам.
Виж целия пост
Вече цяла година се пробвам да оправя нещата,не съм го хвърлила на улицата и смятам да го задържа.Но ако това нещо продължи,както казват другите..детето ще започне,да ходи,да проявява интерес.И тогава кучето го нападне,въпреки всичките ми усилия,ще се наложи да го дам.
Тактично си затваряш очите сега. Развода няма да закъснее. Този дето сега не ти помага за кучето, след време и за децата няма да ти помага. 
Недай си боже пък да пострадаш и да не можеш да гледаш деца и куче... Такива индивиди са опасни за човечеството. Ти си живяла от малка с кучета, а той не може да търпи едно куче. Съжалявам, че си направила същата грешка като мен. Но неволята учи. Затваряй си очите докато можеш. Язък за кученцето, което гледаш от 16-годишна... 