За и против небоядисаната прошарена коса

Ма не трябва да се боядисвате, бе, защо решавате, че трябвало било и обществото ви било виновно... За сравнение - според някои трябва да се ходи с "оформена" прическа, и вероятно тия някои са горе-долу същия дял като смятащите, че "трябва" да се боядисваш, за да изглеждаш добре. Не мога да преценя какъв дял, но и няма значение. Лично аз нито къдря, нито суша в разни форми, нито правя каквито и да било специални прически, на фризьор не ходя за друго освен подстригване, и то ако не се орежа сама надве-натри, нито пък боядисвам (имам няколко бели косъма, за по-нататък не знам как и дали ще ги боря, не го мисля), ходя, както съм станала от леглото или излязла от банята, само с малко гребен, малко, и един ластик. И пак съм на същата страна като Нарциса в спора, познай защо. Защото не е въпросът дали трябва, или не трябва, ами е ние, превъзхождащите ви, срещу вас, простите. Поне такова усещане остава.

Двойният стандарт по отношение на мъжете е само по отношение на привлекателността и е свързан с предпочитанията на всеки пол за външността и качествата на другия пол, а те са в много голяма степен биологично обусловени, сори. И мен не ме кефи, но това е положението. Не е виновно патриархалното общество, колкото и да го напъват да стане виновно. Никой не дискриминира жена извън оценката за чисто женската и привлекателност, понеже има прическата на Кристин Лагард, да речем. Просто част от хората ще я оценят като по-малко привлекателна и това е обусловено много повече биологично, отколкото социално.

А и доколкото е социално - поддържана, неподдържана, не знам каква, - пак смисълът да се чукат по канчето като изостанали тирани усещащите го по тоя начин е никакъв. Преди сто и толкова години, като са се сменяли модите от навити на главата на кок плитки тип Райна Княгиня към късо каре, примерно, сигурно и тогава са чукали по канчетата привържениците на старата мода като ретрогради, и кво - нищо, модите се менят, не са станали по-малко преходни от това.

Аз пък сега научавам, че в цялата тема спорът бил лично с мен и конкретно с моето неразбиране. А съм тръгнала да обяснявам мащабни абстрактни глупости като кво е туй нещо личен вкус и право да имаме такъв.

От цялата тема си извадих изводи, понеже бях от колебаещите се, че ще продължавам да се боядисвам активно поне още 20 години, пък после ще го мисля.

Аз от целия спор реших, че искам да си остана част от стадото и да си ходя с боядисано руно.

На някои много им отива да са с побелелите коси. На други им стои уморено, изхабено и занемарено.
И все пак - въпрос на лично желание е. Аз не бих си позволила да давам съвет за или против на друг човек. За себе си съм за редовното боядисване и запазването на цветовете в живота

Хайде, че от мен почна спора

През цялото време говоря за моя конкретен случай, моите лични разбирания, моето лично усещане за хубаво и грозно.
И 20 посивели да ми извадите - хубаво, но аз самата себе си не възприемам така. Принцесата, според мен, е пипана от фризьор и по мое мнение не е особено естествена, а има тук таме някое кичурче, за да стои косата така. И да, аз не съм принцеса, нямам стилисти и лични коафьори, които да се грижат да не плаша хората, с които ми се налага да работя.
Както казах, има огромно значение какво работи човек - на мен ми се налага да се срещам с много хора, от всякакви националности и трябва да вдъхвам доверие и усещане за стабилност и просперитет. В този случай, ако се появя с неподдържан по общоприетите критерии външен вид, то аз няма да мога да бъда добре приета. Поговорката от едно време - по дрехите посрещат, по ума изпращат, в съвремието ни директно означава, че по цялостната външност посрещат. И да, аз не съм артист, каквито много от вас показаха. В артистичните среди различното се приема по-добре, в консервативния бизнес - неподдържана дама бизнес партньор се приема по-различно. Това е базирано на моите лични наблюдения, а и чисто психологически - в бизнеса подсъзнателно се търси успешния бизнес партньор, а прошарената коса не спомага за такова приемане, поне при жените. Казаното се базира само и единствено на моя личен опит.
Като вадите като примери писателки, артистки, принцеси и други светски личности, не забравяйте, че част от тяхното позициониране е борби с някакви каузи. Аз с каузи не се занимавам, аз работя за печалбата на фирмата и съм длъжна за себе си да се съобразя с общоприетото. Имайте предвид, че посивелите коси доооста често са част от ПР акции, а не защото вярват в естественото. Често това е опит за рушене на стереотипи, в името на постигането на някакви други цели, пък нека ние да си вярваме, как те самите искат да са естествени. Когато си публична личност, няма искам - не искам, ПР и стилисти се грижат за посланието, което една такава външност носи със себе си.
Иначе - всеки за себе си може да избира какво да прави. Никой от обикновените хора, към които причислявам и себе си, не е опрял на никого пистолет в челото - боядисва ли се или не. Който иска - да си ходи побелял, посивял и както се харесва, така че да е в мир със себе си. А аз ще си продължа да се боядисвам, независимо от модите, защото аз така се харесвам.

Слънчезара,
не знаех, че е започнал от Вас, но аргументите са напълно валидни и разумни - разбира се, че професията и начинът на живот имат значение.
Същите принципи могат да се приложат към татуировки, дрескод, бижута, грим и т.н. елементи от външността, което също е несправедливо и неравнопоставено, но в крайна сметка професията е и въпрос на избор.

И тъй като в случая говорим за себе си - да, идвам от артистичния сектор и съм благодарна за възможността да се нося според собствените си разбирания за красиво и удобно, а не според тези на шефа или клиента. Като се наложи, и към косата ще го приложим

Това обаче все пак малко измества разговора: кога говорим за естетика, кога за предпочитания и кога - за необходимост.

Може би има тенове на лицето, които не биха изглеждали фрапиращо с посивяла коса. И ако всичко останало му е наред лицето и е изпънато и гладко като слънце, да кажем, че няма да е некъв ужас да си със сива коса. Но побеляло в комбинация със кожа с маслинов оттенък, бръчки и тъмни кръгове под очите ( щото нали айде като сме натурални, не би било редно и тях да прикриваме), дава хм...доста октровено послание за възрастта и амортизацията, което малко жени, колкото и да ги влече натюрът,  обичат да е тоолкова очебийно.

И пак опряхме до това да излъжеш огледалото, че си на 30 и нямаш тежка "амортизация" (извинявай, ма това е грозен сексистки евфемизъм).

А какви лелки има на 30!
Вярно, във форума всички сме от принцеси нагоре и младеем с едно-две десетилетия, но фактът е, че ги има. Не са малко. Пък на 40...

Не съм посочвала възраст.
Но ако имаш бръчки и жълто-кафяв тен с кръгове под очите, кусур ти са и бели косъми ( с мъжете е същото - само дето те поне като се подстрижат 1-ви номер, не е толкова фрапантно като дълговласи бели кичури), че огледалото съвсем да се гътне от честност и откровеност.
Аз не знам дали младея, но на моята кожа по би вървяло от онова боядисаното тонирано сиво. Като стана на 80, ако имам още коса за боядисване, ще се боядисам така.

Нямам бръчки и кръгове. Тенът ми е светъл. Позволяваш ли ми бели кичури?

Хайде, от мен да мине, да.
Майтапя се. Всеки да прави каквото си иска.
И все пак, има едни леко тониращи шампоани, които убиват жълтото. Може да се ползват, че да не изглежда зле посивялото.

Хаха, мерси. Не се борим за пълна "натуралност", добре е че има матиращи шампоани.
Принципен беше спорът

Параход, ако на близо 50 имаш няколко бели косъма, изобщо не ти е нужна тази дискусия. Аз преди над 10 години видях първия бял косъм и досега са малко.  Майка ми на 40 и няколко каза, че е забелязала първи бели няколко косъма, сега е на близо 70 и си е естествено кестенява с тук-таме бял косъм. Не се боядисва и честно казано няма нужда.
Не е сексизъм според мен и не е натиск, една хубава безsмонячнa боя прави косата лъскава и с по-хубава структура и от естествената. Защо да се отказвяме от това?

аз бих направила това - и като форма, и като цвят