Ноемврийски мъничета 2024 - тема 1

  • 16 485
  • 728
# 465
Ох, ние сега сме на гости и това с навличането е любимото на моята баба. Наду ми главата тия дни. Според нея детето все е голо. Тя се е изприщила от жега, но не! На детето му е студено. "Как тъй няма да му слагаш тарлъци", рече бабет, "като ти ходиш с чехли". Само дето забравя, че аз ползвам краката си за стъпване, пък детето го носим на ръце все още.
Свекърва ми пък много настоява да наливам детето с вода... Като цяло никой не слушам, и без това сме си само аз и мъжа ми. Гледаме я както си знаем, щом расте и е здрава, значи се справям и без някой да ми налива акъл 😃

И друго да се оплача, на нова година точно детето брутално се задави, и то в ръцете ми, докато я гушках. Както си беше спокойна, повърна на фонтан от носа и устата, и то два часа след като е яла. Почервеня цялата милата, яко рев, успяхме да овладеем ситуацията, но на мен сърцето ми отиде в петите, за първи път ми се случи да се задави така.
Виж целия пост
# 466
А, да, да, и тва с водата - вече наистина ще се скараме със свекърва ми с тая вода. Значи, подлага ме на ненужен натиск, няма да му дам вода, защото детето е изцяло на кърма и получава всичко, от което има нужда чрез нея. Не спира да го повтаря тва а водата и ше си изпроси кавгата. И без друго съм недоспала и ще го отнесе. Не стига това ами пристигна оня ден въоръжена с една банка глюкоза 😵💫полудях! Трябвало детето глюкоза да пие, че било се родило по-рано. Значи, детето се роди 3.300 и е незряло, не недоносено и няма нужда от глюкоза. Така ни инструктираха от МД. Ама не, дай да го тъпчем. Ей, ще я изгоня 🙄

Иначе и на мен Филип се задави брутално и го изтупах хубаво по гърба. Случи се пред сестра ми и ММ - те бяха в потрес и казаха, че ги било страх да гледат детето и не знаели какво да правят, ако се случело на тях. А няма да ви казвам как ми слезна на мен сърцето в петите и свят ми се зави. Сърцето щеше да ми пукне, ама нямам право дя умирам, че тая малка гнида има нужда от мама ❣

Ох, ние сега сме на гости и това с навличането е любимото на моята баба. Наду ми главата тия дни. Според нея детето все е голо. Тя се е изприщила от жега, но не! На детето му е студено. "Как тъй няма да му слагаш тарлъци", рече бабет, "като ти ходиш с чехли". Само дето забравя, че аз ползвам краката си за стъпване, пък детето го носим на ръце все още.
Свекърва ми пък много настоява да наливам детето с вода... Като цяло никой не слушам, и без това сме си само аз и мъжа ми. Гледаме я както си знаем, щом расте и е здрава, значи се справям и без някой да ми налива акъл 😃
Виж целия пост
# 467
Това с водата и навличането си е класика на старото поколение. Направо ужас, аз бих се побъркала някой само да ми пили по цял ден да съм правела доказано вредни неща за бебето.

Това с глюкозата ме разби, че и цяла банка даже... Глюкоза се дава на бебетата, които имат доказана хипогликемия, не на отдавна изписани от родилното бебоци, които си наддават. Моето се роди леко недоносено и с ниско тегло и хиляда пъти и мериха кръвната захар в болницата да видят дали ще и трябва глюкоза, но с ядене на АМ, коластра и кърма и се размина. Ей така да се дава на всяко бебе глюкоза е безумие.
Виж целия пост
# 468
Ох, комуникацията със старото поколение е трудна, добре че рядко общувам с моята свекърва и до сега е идвала два пъти за по час. С първото какви ли не съвети и потресени погледи получих за недаване на вода, захранване с парчета и какво ли не,дори за седенето по коремче - аз гордо и показвам как си вдига вече главата, тя милата угрижена, че съм измъчвала бебето. Всеки божи път се коментира, как не му е студено, защо е босо, защо е отворен еди кой си прозорец (а то примерно е вече пролет /лято)... Но за сега, да не казвам голяма дума, май си е взела поука и с второто дете още не съм чула почти никакви напътствия и възмущения, сигурно си ги пази за себе си Laughing
Виж целия пост
# 469
Един дол дренки са всичките от тяхното поколение 😅 Нашето дете има 4 чифта терлици и 3 плетени елечета - от всички прабаби. Общо взето ако ги питаш, нашето бебе е жадно, премръзнало и мръсно (трябвало да го къпем всеки ден видиш ли) . С времето установих, че най-много непоискани съвети получават бременните жени и младите майки.
А това с глюкозата е за някоя стенд ъп... Представям си как си избухнала 😅 после на младите майки нервите не им издържали. Е то как да издържим глупостите на родителите си...
За задавянето - не ми се е случвало още, направо ужасно звучи... Добре, че всичко е наред!
Виж целия пост
# 470
Вчера бяхме на гости при майката на мъжа ми. Бях оставила малката по боси крачета, защото беше доста топло и единственото, което чувам от нея беше "Дали да не и обуем чорапи, то сигурно и е студено... дай да я завием...". Постоянно повтарям как да я претоплим е много по-опасно, но говоря на стената. Моята майка поне ми спестява това, но със сигурност е досадно. Sweat Smile
Виж целия пост
# 471
Ох, съчувствам ви, ама много ме разсмяхте рано сутрин Joy

На мен ми е второ дете, с първото малко повече позволявах да ме “съветват”, и си докарвах големи главоболия, но сега вкъщи никой не стъпва, освен за по 2 часа, ако искаме да излезем двамата или ММ е на работа и трябва някой да стои с малкия за малко. И мен постоянно ме питат за водата, защо не давам. Казвам им, че съм пробвала много пъти и бебето не иска. Баба ми взе да обяснява, че трябвало да държа храненето да е под режим, не можело постоянно да го кърмя. Обаче тя не е чак толкова досадна и настоятелна и не ми пречат коментарите ѝ. Майка ми е най-млада под 50 г. и пак е най-трудно с нея общуването, ама ако започна да ѝ обръщам внимание трябва да се изпокараме и никога да не ми гледа децата. С времето се научих да си затварям очите и си правя каквото знам, а ако тя гледа децата все пак се понаучи да ме слуша като ме няма. На свекърва ми казвам, че искам да ми отделя готвена храна, ако има желание да ми помага. И за голямото дете помагат.

За задавянето - моето бебе е на кърма и от както се е родил се дави поне по 2 пъти на хранене. Веднъж даже посиня. В началото се стрясках, но стига да се закашля, всичко е наред. Ако забрави да диша, му духам в лицето и се сеща. Много е смешен след като се изкашля, започва да се оглежда и се мръщи, изплаква леко и пак се мята да суче. Чак сега на 9 седмици вече успява да се храни без да се задавя.
Виж целия пост
# 472
На свекърва ми казвам, че искам да ми отделя готвена храна, ако има желание да ми помага.

А, ето, това е истинска помощ. Редовното лафче на моята, като дойде у нас, е дай да я гушна пък ти сготви/изчисти/изпери. 😃
Виж целия пост
# 473
Охх много увлекателно разказвате, представих си всички ситуации 😀

Аз от бабите не мога да се оплача, честно казано, майка ми ме дразни с някакви неща, разбира се, но и много ми помага, та търся баланса и се опитвам да не се караме като идва 😀
Виж целия пост
# 474
Значи имам чувството, че всички имаме долу-горе една и съща свекърва, баба и майка 😀 баба ми оня ден печката гори яко, детето заспало се стопило направо - "бабе, наметни ѝ краката" 😀 свекито ми носи плетки вече не знам кой път, а знае , че няма къде да ги носим ама ДА ИМА 😀 и се наложи да ѝ кажа , че да ми помага означава, да донесе храна примерно, а не да дойде и да виси на главата на бебето и да ме прати аз да си готвя 😀 айде, те свекито и баба ми наборки, старо поколение..ама майка ми под 50 и тя - много е заета, изморена.. буквално ѝ се моля да дойде да поседи малко, а на сестра ми малкия от изгледа тя от родилното, е малко дразни и се вижда разликата, щом даже ММ се напрегна... нещо им става на тия бабки като се родят децата
Виж целия пост
# 475
Ох, разпознавам моменти от почти всички. Моите и двете баби живеят в провинцията, но не далече. Аз нямам много нужда, все пак е едно дете, а ММ работи от дома и то с ненормирано раб време, което и е плюс и минус. Той помага много - къпе го, храни през нощта докато съм с помпата, оригва. Отделно е много подреден и раздига, чат пат готви по нещо.
Майка ми идва по-често, жената се качва на автобуса, после транспорт тук, всеки път носи поне 1 кутия с ядене. Но на нея мога да й кажа като дойде - ето продукти сготви ми еди какво си. Може сама да гледа малкото, ако ние трябва да излезем. Но аз я оставям повече да му се радва и гледам аз нещо да свърша. Имаше коментари защо не го мия при всеки памперс и при напишканите, но свикна. Направи два намека как няма да имам кърма защото не ям и не пия вода (а аз съм удвоила количеството) видя ме избухнала в рев да не мога да се успокоя и спря.
На Бъдни вечер бяха и двете баби у дома, свекървата направи коментар, че рядко вижда бебето, реално 3 пъти, ама тя ми идва на гости, "само за кафе" ама от 11 до 4, та трябва и за обяд да мислим. И почна с намеците, давам ли вода (давам по 1 глътка след шишето), детето мрънкаше и го гледахме на видеофона, ако ми била майка щяла да ходи да го гушне. Аз й казах напротив - ако беше никога нямаше да го учиш на гушене, ще го нося ли в слинг. Не е проявила интерес да смени памперс. Тя се прави на много деликатна, не иска да ме притеснявя чак толкова, че не ми звънна в болницата да ме види как съм, но написа пост във Фейсбук. Много съм й взела страха на нея.
Отсега си мисля злорадо как ще се дразни като отидем два-три месеца лятото при майка, но тя е в къща с двор.
Виж целия пост
# 476
Мда, т’ва с виждането рядко ми излиза и на мен през г*за. Сякаш аз имам вина, че свекърва ми и свекър ми живеят на 90км от нас. И се опитват да наваксат времето от виждане до виждане, но насилват много нещата. И пак нищо не е това разстояние, но пък е доста, ако си искам спокойствието. Веднъж свекърва ми ме докара до рев, защото докато го кърмех влезна 100 пъти в стаята и вика, “ма още ли суче”?! И както спря малкия, ми го резна от ръцете и го завлече някъде по другите стаи. Сякаш ѝ преча ли, за майка ли се е взела на това дете не знам. Много ме натоварва. Опитвам се да мисля така, че да не се изчерпвам - тя е само две вечери на месец-два в нас и трябва да я изтърпя. Ноооо ми е доста обидно - сякаш съм дойна крава, преча ѝ, ма без мене не може. ММ разбира и е на мнение, че и без това ще си тръгне и да я изтърпим, защото не иска излишни скандали. И е прав. Опитвам се, но това е много деликатен и интимен момент с детето ми и поведението ѝ ме прави доста лабилна.

Ох, разпознавам моменти от почти всички. Моите и двете баби живеят в провинцията, но не далече. Аз нямам много нужда, все пак е едно дете, а ММ работи от дома и то с ненормирано раб време, което и е плюс и минус. Той помага много - къпе го, храни през нощта докато съм с помпата, оригва. Отделно е много подреден и раздига, чат пат готви по нещо.
Майка ми идва по-често, жената се качва на автобуса, после транспорт тук, всеки път носи поне 1 кутия с ядене. Но на нея мога да й кажа като дойде - ето продукти сготви ми еди какво си. Може сама да гледа малкото, ако ние трябва да излезем. Но аз я оставям повече да му се радва и гледам аз нещо да свърша. Имаше коментари защо не го мия при всеки памперс и при напишканите, но свикна. Направи два намека как няма да имам кърма защото не ям и не пия вода (а аз съм удвоила количеството) видя ме избухнала в рев да не мога да се успокоя и спря.
На Бъдни вечер бяха и двете баби у дома, свекървата направи коментар, че рядко вижда бебето, реално 3 пъти, ама тя ми идва на гости, "само за кафе" ама от 11 до 4, та трябва и за обяд да мислим. И почна с намеците, давам ли вода (давам по 1 глътка след шишето), детето мрънкаше и го гледахме на видеофона, ако ми била майка щяла да ходи да го гушне. Аз й казах напротив - ако беше никога нямаше да го учиш на гушене, ще го нося ли в слинг. Не е проявила интерес да смени памперс. Тя се прави на много деликатна, не иска да ме притеснявя чак толкова, че не ми звънна в болницата да ме види как съм, но написа пост във Фейсбук. Много съм й взела страха на нея.
Отсега си мисля злорадо как ще се дразни като отидем два-три месеца лятото при майка, но тя е в къща с двор.
Виж целия пост
# 477
Не си й взела страха, щом влиза (шегувам се). За мен това е недопустимо, да влиза докато си кърмиш бебето. Изобщо щом си се отделила в друга стая, каквото й да правиш не й е мястото там.
_ _ _
При нас големият смях беше като докараха бабата на ММ. За 3 часа 30 пъти повтори да му обуем търлъчки,нали е оплела. Той с хавлиен гащеризон, а е винаги като го събуя му парят крачетата. И тя не ме слуша, и пак повтаря. Аз нея я търпя, все пак е над 80 и не се усеща. Накрая той отиде и й вика: Ама виж колка са му малки стъпалата, тези са му за първи клас.

Мда, т’ва с виждането рядко ми излиза и на мен през г*за. Сякаш аз имам вина, че свекърва ми и свекър ми живеят на 90км от нас. И се опитват да наваксат времето от виждане до виждане, но насилват много нещата. И пак нищо не е това разстояние, но пък е доста, ако си искам спокойствието. Веднъж свекърва ми ме докара до рев, защото докато го кърмех влезна 100 пъти в стаята и вика, “ма още ли суче”?! И както спря малкия, ми го резна от ръцете и го завлече някъде по другите стаи. Сякаш ѝ преча ли, за майка ли се е взела на това дете не знам. Много ме натоварва. Опитвам се да мисля така, че да не се изчерпвам - тя е само две вечери на месец-два в нас и трябва да я изтърпя. Ноооо ми е доста обидно - сякаш съм дойна крава, преча ѝ, ма без мене не може. ММ разбира и е на мнение, че и без това ще си тръгне и да я изтърпим, защото не иска излишни скандали. И е прав. Опитвам се, но това е много деликатен и интимен момент с детето ми и поведението ѝ ме прави доста лабилна.

Ох, разпознавам моменти от почти всички. Моите и двете баби живеят в провинцията, но не далече. Аз нямам много нужда, все пак е едно дете, а ММ работи от дома и то с ненормирано раб време, което и е плюс и минус. Той помага много - къпе го, храни през нощта докато съм с помпата, оригва. Отделно е много подреден и раздига, чат пат готви по нещо.
Майка ми идва по-често, жената се качва на автобуса, после транспорт тук, всеки път носи поне 1 кутия с ядене. Но на нея мога да й кажа като дойде - ето продукти сготви ми еди какво си. Може сама да гледа малкото, ако ние трябва да излезем. Но аз я оставям повече да му се радва и гледам аз нещо да свърша. Имаше коментари защо не го мия при всеки памперс и при напишканите, но свикна. Направи два намека как няма да имам кърма защото не ям и не пия вода (а аз съм удвоила количеството) видя ме избухнала в рев да не мога да се успокоя и спря.
На Бъдни вечер бяха и двете баби у дома, свекървата направи коментар, че рядко вижда бебето, реално 3 пъти, ама тя ми идва на гости, "само за кафе" ама от 11 до 4, та трябва и за обяд да мислим. И почна с намеците, давам ли вода (давам по 1 глътка след шишето), детето мрънкаше и го гледахме на видеофона, ако ми била майка щяла да ходи да го гушне. Аз й казах напротив - ако беше никога нямаше да го учиш на гушене, ще го нося ли в слинг. Не е проявила интерес да смени памперс. Тя се прави на много деликатна, не иска да ме притеснявя чак толкова, че не ми звънна в болницата да ме види как съм, но написа пост във Фейсбук. Много съм й взела страха на нея.
Отсега си мисля злорадо как ще се дразни като отидем два-три месеца лятото при майка, но тя е в къща с двор.
Виж целия пост
# 478
Понякога даже седи пред мене на стол и чака да свърша с кърменето, не се шегувам. Чудя се дали ще успея да се преборя със себе си и да не ѝ се отям и да се развилнея в името на мира или ще изплискам канчето и ще я накажа и обрека на изолация в ъгъла.

А това за тарлъците и аз го изживявам - като прати снимка ММ първата дума е “де са татлъците”. Отделно като го къпеме, тя ми изземва ролята, но по-кофтито е, че бичи климатика на 27 градуса, а в стаята и без друго е 23-24 перманентно топло, защото комшиите ни греят от всички страни 🙄 Детето почервенява, казвам ви, аз също и трябва да тичам да си сменя бельото…

Не си й взела страха, щом влиза (шегувам се). За мен това е недопустимо, да влиза докато си кърмиш бебето. Изобщо щом си се отделила в друга стая, каквото й да правиш не й е мястото там.
_ _ _
При нас големият смях беше като докараха бабата на ММ. За 3 часа 30 пъти повтори да му обуем търлъчки,нали е оплела. Той с хавлиен гащеризон, а е винаги като го събуя му парят крачетата. И тя не ме слуша, и пак повтаря. Аз нея я търпя, все пак е над 80 и не се усеща. Накрая той отиде и й вика: Ама виж колка са му малки стъпалата, тези са му за първи клас.

Мда, т’ва с виждането рядко ми излиза и на мен през г*за. Сякаш аз имам вина, че свекърва ми и свекър ми живеят на 90км от нас. И се опитват да наваксат времето от виждане до виждане, но насилват много нещата. И пак нищо не е това разстояние, но пък е доста, ако си искам спокойствието. Веднъж свекърва ми ме докара до рев, защото докато го кърмех влезна 100 пъти в стаята и вика, “ма още ли суче”?! И както спря малкия, ми го резна от ръцете и го завлече някъде по другите стаи. Сякаш ѝ преча ли, за майка ли се е взела на това дете не знам. Много ме натоварва. Опитвам се да мисля така, че да не се изчерпвам - тя е само две вечери на месец-два в нас и трябва да я изтърпя. Ноооо ми е доста обидно - сякаш съм дойна крава, преча ѝ, ма без мене не може. ММ разбира и е на мнение, че и без това ще си тръгне и да я изтърпим, защото не иска излишни скандали. И е прав. Опитвам се, но това е много деликатен и интимен момент с детето ми и поведението ѝ ме прави доста лабилна.

Ох, разпознавам моменти от почти всички. Моите и двете баби живеят в провинцията, но не далече. Аз нямам много нужда, все пак е едно дете, а ММ работи от дома и то с ненормирано раб време, което и е плюс и минус. Той помага много - къпе го, храни през нощта докато съм с помпата, оригва. Отделно е много подреден и раздига, чат пат готви по нещо.
Майка ми идва по-често, жената се качва на автобуса, после транспорт тук, всеки път носи поне 1 кутия с ядене. Но на нея мога да й кажа като дойде - ето продукти сготви ми еди какво си. Може сама да гледа малкото, ако ние трябва да излезем. Но аз я оставям повече да му се радва и гледам аз нещо да свърша. Имаше коментари защо не го мия при всеки памперс и при напишканите, но свикна. Направи два намека как няма да имам кърма защото не ям и не пия вода (а аз съм удвоила количеството) видя ме избухнала в рев да не мога да се успокоя и спря.
На Бъдни вечер бяха и двете баби у дома, свекървата направи коментар, че рядко вижда бебето, реално 3 пъти, ама тя ми идва на гости, "само за кафе" ама от 11 до 4, та трябва и за обяд да мислим. И почна с намеците, давам ли вода (давам по 1 глътка след шишето), детето мрънкаше и го гледахме на видеофона, ако ми била майка щяла да ходи да го гушне. Аз й казах напротив - ако беше никога нямаше да го учиш на гушене, ще го нося ли в слинг. Не е проявила интерес да смени памперс. Тя се прави на много деликатна, не иска да ме притеснявя чак толкова, че не ми звънна в болницата да ме види как съм, но написа пост във Фейсбук. Много съм й взела страха на нея.
Отсега си мисля злорадо как ще се дразни като отидем два-три месеца лятото при майка, но тя е в къща с двор.
Виж целия пост
# 479
Ах тези баби, да са ни живи и здрави Joy

Момичета, вашите бебчета как са през нощта. Будят ли се за хранене ?

Нашата от 2-3 дни яде към 20-21:00 часа, докато заспи става към 22-22:30 и става към 5-6 часа сутринта. Размърдва се уж когато се пада да има хранене през нощта, но някак си се унася и си заспива, а ние не я вдигаме да яде. Нормални ли са тези паузи според вас или е дошъл момента, в който самата тя си нагажда някакъв режим и няма нужда от храна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия