Връщане от чужбина към България?

  • 6 771
  • 195
# 30
Местенето на цели семейства, или дори само на двойка, е доста по-различно от това да се върне сам човек. Двойката или семейството си идват като една малка общност, имат себе си, а адаптацията се преживява много по-леко когато има с кого да споделяш.

Когато човек се премества сам, и то след толкова дълго отсъствие, на практика не се "връща", а отива на съвсем ново място. Родителите са остарели и с различен начин на живот, отколкото преди 15 години. Приятелите са се разпръснали, поели по своя път, ангажирани с деца и семейства. Ако авторката търси общуване, топлота, семеен уют и подобни - едва ли ще ги намери.

Съветите да се отвори и намери, каквото търси, там, където е, едва ли ще проработят. Щом в най-благодатните години - следване и ранна младост авторката не е успяла да си открие среда и да се впише в нея, не мисля, че тепърва ще успее, особено при тази силна неприязън, която е развила.

Моят съвет е да се премести на трето място - не там, където се чувства толкова зле, но не и в България, където нищо не е такова, каквото тя си мисли. Препоръчвам дори да излезе от Европа - Индонезия, Малайзия, Южна Африка - разчупват клишетата и дават един нов поглед за осмисляне на това "роботско ежедневие", което толкова мори авторката.
Виж целия пост
# 31
Стой си там.
Тук много бързо всички също ще ти се сторят намусени.
Виж целия пост
# 32
Защо да се правим, че не виждаме слона в стаята, и не си говорим по същество? Тук в България имаме едно нещо, наречено социален живот, което в чужбина липсва. Въпреки криза и инфлация хотели и заведения се пръскат. Дори и да няма половинка човек, ако си има приятелски кръг и социален живот, няма да се депресира. Много заминаха за чужбина с голямата кошница, но сигурно само един процент са милионери или имащи звездна кариера. Масата са обикновени служители и като се завърти живота от работа вкъщи, ако нямат партньор, става като описаното от авторката.

А иначе не препоръчвам прибиране сега. Работа имаше, и добър живот живеехме. Но се промениха рязко нещата последните 3 години, в много сериозна криза сме и нищо не отива на добре.
Виж целия пост
# 33
Аз мисля, че човек и тук може да изкарва пари, но въпросът е дали ще се разочарова от това, което вижда, усеща, чува и помирисва.

Хората, живели в чужбина и попътувалите също, свикват на нормалното шофиране, на по-чистия въздух, на хората, които като те настъпят ти се извиняват, а не казват “опа”, на продавачката, която поздравява, на ей, такива простички неща.

В България сме си кисели, груби също, често и невъзпитани. Разбира се, има хора и хора! Онзи ден един чичо плюеше на улицата и за малко да ме наплюе, понеже тротоара беше тесен. Като му направих забележка се оправда, че не ме е видял. Тоест не е проблем да плюе и храчи на улицата, а че не ме е видял!

Това наистина дразни човек, свикнал да живее на друго място. Парите в номинална стойност може да са повече, но вече всеки знае какви са разходите, които има за наем/ипотека и живот на дадено място.

Съгласна съм с еднорог88, че тук имаме социален живот, какъвто не всички европейци имат. Тук все сме в криза, ресторантите пълни, барове, дискотеки. Сега петък вечер няма една свободна маса в заведение, няма таксита, фризьорския салон, в който ходя няма свободен час до края на месеца.

Ако авторката очаква да е близка със старите си приятели това може да не е съвсем така, защото животът подхваща всички ни в един момент, но контакти лесно може да намери.

Въпросът е дали негативизмът в нея е недоволство от държавата или някаква генерална неудовлетвореност, която може да не се излекува с местене в България.
Виж целия пост
# 34
Имай предвид, че цените в България през последните 2-3 години скочиха наистина много. Въпреки че живея тук, чак аз се изненадвам всеки ден, когато вляза в супермаркета и само за 2-3 ежедневни хранителни продукта оставям мин. 20-25 лв. и то на промоция. Храната е скъпа, но и услугите вече наваксват и например за подстригване масово фризьорите взимат поне 50-60 лв. Имам познати чужденци, а и българи в чужбина, сред които все още го има вярването, че тук заплатите са ниски, но животът е много евтин и можеш да ядеш качествено и обилно до 10 лв. на ден, а услугите са направо без пари. Такова нещо вече не съществува. Заплатите също обаче наваксват, не чак толкова колкото цените се увеличават, но да кажем 3000 лв. вече са по-скоро ниска заплата за човек с опит в София.
Тук обаче го има според мен и факторът, че човек трябва да експериментира и да сменя средата от време на време. Щом си стигнала до момента да се чудиш, значи е време да промениш нещо.
Виж целия пост
# 35
Защо да се правим, че не виждаме слона в стаята, и не си говорим по същество? Тук в България имаме едно нещо, наречено социален живот, което в чужбина липсва. Въпреки криза и инфлация хотели и заведения се пръскат. Дори и да няма половинка човек, ако си има приятелски кръг и социален живот, няма да се депресира. Много заминаха за чужбина с голямата кошница, но сигурно само един процент са милионери или имащи звездна кариера. Масата са обикновени служители и като се завърти живота от работа вкъщи, ако нямат партньор, става като описаното от авторката.
Не знам защо толкова нашироко обобщавате. Хората си имат социален живот, понякога по-пълноценен, че и половинки си намират, чак няколко пъти ако не потръгне отначало в чужбина. Но има и такива, за които емигрантският живот е противопоказен. Те не са по-добри или по-лоши в случая, просто животът сред чужда култура не им изнася. После пишат по форуми за съвет какво да правят.
Виж целия пост
# 36
Защо да се правим, че не виждаме слона в стаята, и не си говорим по същество? Тук в България имаме едно нещо, наречено социален живот, което в чужбина липсва.

Разбира се, в чужбина не живеят хора, че да имат социален живот.
Виж целия пост
# 37
не съм останала с впечатлението, да са цъфнали нещата със заплатите в Бг
обобщава се, но на база сив сектор, и прехвалени IT-та
за социалния живот, дори няма да отварям дума...който си е бил необщителен, такъв си е и тук , и там...
Виж целия пост
# 38
Познавам доста завърнали се от чужбина. Не се сещам за някой, дето да не е съжалил после. Близо до роднини и приятели - доообре. И до там. Някои даже страдат по немските си приятели. Тукашните злобеели в повечко. Тъй че заради един набеден социален живот, да си зарежеш уреден живот и работа - доста дръзко и не е за всеки.
Виж целия пост
# 39
Защо да се правим, че не виждаме слона в стаята, и не си говорим по същество? Тук в България имаме едно нещо, наречено социален живот, което в чужбина липсва.

Разбира се, в чужбина не живеят хора, че да имат социален живот.

Твоята чужбина е друга бира. Там социален живот да искаш, доста по-живи са големите градове в сравнение дори със София.

Аз познавам доста завърнали се, просто не може да се обобщи. Всеки човек търси нещо различно и няма как да знаем авторката какво иска. Някои искат и на село да живеят и го правят. Може да не са хиляди, ама хора всякакви!
Виж целия пост
# 40
аз не познавам германец ( нали в Германия е авторката на темата), който да не обича живота
всъщност, и  англичанин такъв не познавам
...и португалецът обича ...

ние сме извън мегаполиса, и в малката, и в голямата община, що- годе се познаваме, ...и пак не мога да кажа, че има разлика- който иска и нощен живот, и барове намира ..
Виж целия пост
# 41
Аз живея на село, нищо, че е в покрайнините на един от най- бруталните откъм забавления градове в Испания. Социалният живот не зависи нито къде точно живееш, нито с какви хора работиш, зависи само и единствено от теб.
В началото не познавах никого, липсваха ми приятелите, аз съм изключително екстровертен човек. Постепенно се промених, приех ситуацията и сега имам отбран кръг приятели и колеги, има с кого да пия кафе, да отида на барбекю, да вилнея по баровете и пр.
Виж целия пост
# 42
като стигнеш един етап от живота, колко пък барове и вилнеене  ,да ти се щат Smile
Виж целия пост
# 43
Тарталета, до една степен съм съгласна. Аз също съм екстровертен човек и за мен е лесно да създам контакти. Обаче дори София, най-големият град в някои делнични дни е много празен и на Витошка. Като е топло някак повече живот има.

В случая авторката виждам, че е неудовлетворена, ама не от държавата.

Иначе нациите са си различни и манталитета също си има значение.


като стигнеш един етап от живота, колко пък барове и вилнеене  ,да ти се щат Smile

Ох, чакам да дойде тая възраст! 😁😁😁😁 при мъжа ми около 37-8 дойде, не знам дали при мен ще е преди 50! 😁😁😁
Виж целия пост
# 44
Че аз сега започнах да обикалям баровете, бе! На почти 50 съм. Намерих си една групичка, с която поне веднъж веднъж месечно си правим тур по баровете, пием и танцуваме. ММ идва да ме прибере по някое време. Децата ми пораснаха, намерила съм си компания, възползвам се. Между другото, тази ми компания са само мъже( има ли емоджи на изчервяващо се човече), ММ не иска да изриза с нас, само ни развозва преди и след "събитието".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия