Връщане от чужбина към България?

да бе, липсват...

авторката ни дете, ни коте, ни приятел
вие, до нероден Петко, стигнахте...

Точно така и това се опитват повечето тук да обяснят на авторката.

Най-голямата обида за някои от емигрантите е да им споделиш, че мислиш да се връщаш.

Затова и е абсурдно да се питат такива неща.

Хората си се борят с тяхните си вятърни мелници, не се замислят, че и ти си човек.

Ако не ти е добре някъде, няма какво да се натискаш там.
Това важи и за тези, дето твърдят колко им е добре, ама реално е им е.

dany1, как се мери чуждото добре ли е, не е ли?

Точно това казвам, че няма как. Съответно тези, дето обясняват как за другия ще бъде, няма как да познават, а говорят каквото им се иска да чуят.

Наистина , всички си имаме един вътрешен компас, който измерва къде и колко ни е добре и си е индивидуален само за нас. Затова и някои от съветите бяха авторката да опита някъде другаде ако може да си го позволи финансово за да се зададе нова рота на вътрешния й компас. Има много примери на завърнали се успешно и за такива, които са се върнали обратно в чужбина след като ги е ударила различна от очакваната реалност.

хващам се за последните думи - „ различна от очакваната реалност“

най-голямата грешка , както на връщащи се, така и на емигриращи , са очакванията

След като за 15 години, включващи студентство и младини, не си успяла да създадеш приятелски кръг, едва ли някъде на ново място ще стане лесно. Промяната идва първо отвътре.
За връщането в България - опитай се да го организираш конкретно и ще видиш дали си заслужава - работа, жилище, кола... Може да си заделиш определена сума за евентуално връщане. По-добре опитай, отколкото после само да се упрекваш и съжаляваш.

Аз живея в чужбина с периодични връщания в България и нищо общо няма усещането ми в България, където след толкова години все ми пее сърцето и се чувствам просто супер и животът ми в чужбина, ъдето трябва да подтискам част от себе си, за да функционирам. И аз планирам връщане поне за някакъв период от време. В Германия не, че ми е самотно, а ми е тежко и начина на живот и на мен не ми харесва. И, да, наистина е много по-изолиран, хората са много по-малко социални, ценят неща, които на мен са ми все тая -- спокоен живот и работа от 9 до 5...Има и неща, които ми харесват, чисто професионално, както и разните спортни клубове, но всичко останало е мн умряла история, за мен лично.  Тъпо ми е, че се омъжих за мъж, с когото се разбираме и обичаме, но е немец. Истината е, обаче, че чисто физически харесвам северни мъже, нищо, че начинът им на живот изобщо не ми харесва.
Това, което най-много ме шокира е, че в Германия винаги съм с 2-3 кг по-тежка, отколкото в България, на различни кантари. Натежава ми душата от толкова правила и регулации...

Иначе аз и в България и в Германия мога да правя толкова, че да издържам себе си и децата си, но не и да се замогна сериозно, та финансово ми е все тая. Когато съм в България ми липсват някакви неща, но доста малко. При мен всичко се почна с това, че и аз исках сериозно да подходя към професията си и се забих тук, без да съм имала изобщо желание или потребност да емигрирам и от там идва непоносимостта ми и липсата ми на интеграция вече толкова години. В Южна Германия все се ядваше, живеех в мноооого красиво градче, най-красивия регион на Германия за мен. Но сега на север съм загубила всякаква мотивация за интеграция ) и планирам сериозно да си бия камшика с децата. Бих живяла в Швейцария, години наред живеех на границата и редовно ходих до Цюрих и супер ми пасва. Но Германия не е моето, особено на север. Е, не знам защо не харесвам швейцарци, но в Швейцария има и мн немци.

Не знам защо така категорично се заявява, че ако нямала била приятелски кръг в Германия, нямало да има в България. В България хората са много по-общителни и човек много лесно завръзва контакти. В Германия--също, но не и с местни, а само с други изгладнели за приятелство и контакти чужденци. На мен до ден днешен сигурно 80% от познатите ми са ауслендъри. Семейството на мъжа ми е много голямо, все млади хора, кесят дома и общуват с 2-3 приятеля от детинство, роднини и гаджетата си/жените си. Абсолютно умряла история. В България редовно общувам със съседите си, близки сме, споделяме си, тук не съм обменила и една дума. Да не се лъжем, самите немци си знаят колко са общителни и си го отчитат като характеристика. Мъжът ми се гордее с това, че на час изръмжава по 2 думи, колкото да не е без хич. Моите познати са или от спортния ми ферайн(основно немци) или от работа/учение (чужденци+една германка). Сега и разни майки и татковци от градини/училища, това пак са повече немци. Много познати в Германия имах като пушач, между другото. В България отида на една сауна или нещо, веднага завръзвам лаф с някого, уговаряме се за преходи в планината и какво ли не. Просто хората в България са по-отворени към съпреживяване. Аз не търся някакви мегаверни приятели да са готови да умрат за мен, а забавно човешко общуване и контакти. За мен огромен фактор е, че съм мн близка със семейството си в България и копнея да съм с тях. 

Много добър анализ, MariyaHris 🙂
Немците са един колективен механизъм, всеки функционира закачен за другите.
А славянската душа е необятно нещо, като море, оттам идва и това да ти стяга обувката в немските ширини.

Все пак на север има и някои по-грийн зони, но пък е студено.
И в южната част немците са недоверчиви, както ми каза една германка "трябват ни двайсет години познанство/приятелство, за да допуснем някого до себе си".
Ферайните също. Гледат дали си постоянен в участието си, да не се размотаваш от един в друг или трети. В Бг никой не му пука за това дали ходиш всяка седмица в същия, дали сменяш хобитата си и клубовете.

И все пак хубавото е, че имаш чудесно семейство в Бг, а и немците се заразяват от хубава храна, топлото време, море, слънце, така че твоят човек можеш да го позапалиш и после няма да му се иска да се връща в немско..

За децата имам повече съмнение. Ако са родени и израсли в чужбина, в България някой път им идва в повече простотията. И тогава всички плюсове на тази чудесна страна, те са готови да не приемат, щом вървят в едно с простащината и липса на възпитание.
Ето ти пример от последното ни пътуване: качваме се по стълбичката на самолета, един голям мъж, размер горила, с вид на това което наричаха някога мутра, решава да настигне жена си, която е преди нас. Какъв смисъл има това, едно на ръка. Никакъв, така или иначе са 4-5 стъпала още, и ще влезе и той в самолета. Няма логика. Нямаше може ли, ако обичате, мога ли да мина.. Не. Просто хвана с 2 пръста ръката на дъщеря ми в лакътя и я премести наляво като перце, без да каже нищо.. И стигна до жена си.
Това в Германия едва ли ще се случи.

Живея като авторката 15 години в чужбина - 12 в Белгия и 3 в Испания. Имам семейство и деца, колеги българи и се предполага, че не съм самотна. И въпреки това, от 15 години чувствам носталгия и самота, не от липсата на хора около мен, а от липсата на родителите и приятелите ми в Бг. Никой, който не е живял в северните страни с местните "студени" хора, няма да разбере това чувство. Второ, на запад имаш добра работа, получаваш уж добра заплата, но след като покриеш всичките си разходи и данъци, почти не ти остава нищо. Познавам хора в Бг, които успяват да живеят доста добре, да пътуват, да влагат пари в имоти и да спестяват. Т.е. да живеят по-нашироко, отколкото ние емигрантите. Защото цените на хранителните продукти може тук в Европа да са малко по-ниски от тези в Бг, но всичко останало е в пъти по-скъпо - ток, вода, телефони, бензин, данъци, наеми, общински и комунални такси, услуги и т.н. А сравнявайки заплатите на някои професии в големите градове в Бг, бъдете сигурни, че в Европа са по-ниски... Това е проверено лично от мен. Трето, обвинявате авторката, че не може да намери среда сред местните. Не съм живяла в Германия, но съм пътувала много до там, немците са много студени хора, приличат на войници, на които са им промити мозъците. Като нищо ще ви направят забележка, че говорите и се смеете високо в барчето или във влака, ще ви повтарят как при тях нещата се вършат по друг начин и никога няма да се сприятеляват с вас. Има разбира се изключения, но много малък процент. В Белгия между другото е същото. Не на последно място е климата - дъжд, облаци, студ, вятър през цялата година. Депресията ти е постоянен приятел. Няма лято, няма пролет... Как човек да издържа без слънце и светлина, не всеки е способен на това. Така че, всеки качва на кантара плюсовете и минусите и преценява за себе си. Познавам много българи, които след дълги години в чужбина се върнаха в Бг и са доволни. Има група във фейсбук  за завръщащите се в родината, там може човек да зададе въпрос и да прочете много мнения за и против...

Аз бих се върнала и бих се вкарала в управлението на някаква немска компания която работи в БГ или друга чуждестранна фирма  - примерно Кауфланд. Чувам че плащали добре ( много добре даже , доста съизмеримо с заплатите в чужбина) и ти имайки чуждестранна диплома би трябвало да дръпнеш.
И аз съм от 15 години в чужбина - никъде не е като вкъщи, зареждам се в БГ, искам да се върна там и да си живея да правя нещо интересно, но проблема с Бг е, че е толкова уредено, че няма какво да дам от себе си там. Имат си всичко по много и хубаво. Пълно е с висококачествено всичко на ниски цени.
Тук обаче има дефицит на такива като мен и явно тук им трябвам. Не съм депресирана тук - хората не са топли, не са моите хора и тн, но не са и лоши, има почва за развитие. Ако ти е гаден града няма как да го промениш, прецени си - не си вързана за нищо там.

явно, не вашето място там
има и непригодни за "пресаждане" хора
аз съм от 23 години извън Бг, никога не съм се чувствала като "заредена" като се връщам

България сега няма нищо общо с България преди 23г.
Нещата се обърнаха на 180 градуса и сега грубо 50% от професиите изкарват повече пари и живеят по-спокойно и безстресово от аналозите в западните държави.
Единствено по-добре в чужбина остават общите професии. А и за тях вече има заплати по 2000лв чисто в София.
За емигрант е много непонятно, защото цялата обратна връзка от България идва от пенсионери в малките градове и села. А и винаги си го има типичното балканско/средиземноморско мрънкане.
Но те нямат поглед на актуалния пазар на труда и изобщо живота в София, Пловдив, и отчасти Варна.

Нещата повече от всякога опират до това, на теб лично дали много ти се иска да си емигрирал, с цената на всичко (разбирай, повече лишения). Но икономическият аспект е почти изцяло отпаднал.

е, то има и различни емигрантства
аз не съм избягала по икономически причини, примерно
или, не са били водещи, да кажем
изобщо не се заблуждавам, че в Бг бих взимала повече, в този момент, и не ми е връзката с пенсионери от селата
от Варна съм
но, за някои е непонятно, как не всеки иска да си организира живота от нулата наново- къща, бизнес, работа...деца, учение, курсове, планове...