През тези две трудни за мен години след като си отиде тати, точно кормуването и любовта ме държаха духом. Имах големи резерви към този мъж, защото след голямото разочарование с бащата на Елица, не вярвах, че ще мога да се доверя отново. Но той беше много търпелив и ме чакаше толкова време. И като си отиде тати, просто не можете да си представите каква голяма подкрепа и опора ми беше, а самият той погреба и двамата си родители предишната година...
Може би общата болка ни сближи, не знам, но съм благодарна и щастлива, че е до мен и се надявам да бъде и занапред.
А инструкторката ми е невероятен човек, просто нямам думи да я опиша, сближихме се много покрай този курс, който доста се проточи във времето, но тя и за момент не се отказа от мен и постоянно вярваше, дори когато аз самата не вярвах в себе си. Както днес... Но ето, когато нещо е писано, се случва, независимо от обстоятелствата... Спирам се, че много дълго стана, благодаря ви от сърце, че вярвахте и вие и ме окуражавахте толкова много!
Избутах и днес, остава ми утре като по-натоварен ден и най-после идва петъкът.
Стиснати палци и за другите, които казаха, че им е натоварена работната седмица, само още малко остана!

Наминавай по-често.


. Радвам се, че ти се случват хубави неща. Заслужаваш ги
.