Момичета, имам един много неприятен психологически проблем, който колкото повече наближават нещата все повече ме притеснява. :/ Иска ми се да го споделя , ако някой е изпадал в такова положение или има съвет. Преди около 10 години, след много неприятни семейни събития развих много силно паническо разстройство , със силно изразени паник атаки - учестен пулс, изпотяване, вдигане на кръвно в следствие на приток на адреналин. Бавно и славно , с доста усилия нещата се оправиха , но резултираха в една много неприятна фобия - мерене на кръвно в лекарски кабинети, болница особенно с електронен апарат за кръвно. Като го видя изобщо като уред и паля с 200 за няколко секунди. Все едно ставам друг човек. :/ В нормална среда, с механичните си апарати нямам никакъв проблем. Онзи ден съм на тонове, седя си , лежа си...гледам пулса ми 70-80 , идва сестрата да ми мери кръвното с едно електронно апаратче - пулса ми стана 120 за 10 секунди. И е супер гадно, че като се опитам за обясня, ме гледат повечето хора все едно съм полезно изкопаемо. По- лесно е да се онясни фобия от игли, кръв, тесни простраства... Но това е супер неразбираемо. И сега акто се замисля, че в болницата ще се наложи да ми мерят кръвното доста пъти и то като гледам...само кардиолозите останаха да си позлват механичните апарати, лошо ми става. Не знам как ще се обяснявам...:///
Виж целия пост
Декември е тукс трепет и вълнение, семейството ни има ново попълнение. Декемврийчета ❤ тема 7
- Публикувана: 5 дек. 2024, 08:07 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2024, 11:18 ч.
# 241
11 дек. 2024, 16:03 ч.
Благодаря на всички за милите думи! 
Вчера определено не ми беше ден, не знам защо, но и вечерта ревах...тъй като доктора ми каза 1-2 дни след термина да вляза в болницата просто да следят тоновете на бебка, е да де, ама мен ме удари хормона явно, та вечерта ревах, мрънках на ММ как не искам да ходя, как ако пренося ще трябва да стоя една седмица там, че после и като родя още 3 дни, как ще ми липсва, как ще ми липсват котките, абе като цяло изглеждах като голяма лигла, ама явно вече наистина изпуших тотално. Та малко го натоварих сигурно...той ме успокоява, обяснява ми как няма нищо страшно, че отивам за бебчето и после колко ще ни е хубаво, е да де, ама то като те хванат лудите, колкото и умно да ти говори някой файда няма.
Нямам признаци и днес никакви, исках да поизчистя, ама не ми се получи, главно лежах. Искам си вече бебето, защото наистина се усещам, че психически почнах да поддавам, а не съм такъв човек по принцип.
Nezabravka_ , чакаме включване! Дано всичко е минало гладко и вече се гушкате с бебчето!
Аз още не съм стерилизирала шишетата, защото не виждам смисъл...като настъпи момента ММ да ги стерилизира. Че ако бях ги стерилизирала като почна да пада тапата вече щеше да е минал месец.
Le Strange, стискаме палци всичко да мине бързо и лесно!
Виж целия пост
Вчера определено не ми беше ден, не знам защо, но и вечерта ревах...тъй като доктора ми каза 1-2 дни след термина да вляза в болницата просто да следят тоновете на бебка, е да де, ама мен ме удари хормона явно, та вечерта ревах, мрънках на ММ как не искам да ходя, как ако пренося ще трябва да стоя една седмица там, че после и като родя още 3 дни, как ще ми липсва, как ще ми липсват котките, абе като цяло изглеждах като голяма лигла, ама явно вече наистина изпуших тотално. Та малко го натоварих сигурно...той ме успокоява, обяснява ми как няма нищо страшно, че отивам за бебчето и после колко ще ни е хубаво, е да де, ама то като те хванат лудите, колкото и умно да ти говори някой файда няма. Нямам признаци и днес никакви, исках да поизчистя, ама не ми се получи, главно лежах. Искам си вече бебето, защото наистина се усещам, че психически почнах да поддавам, а не съм такъв човек по принцип.
Nezabravka_ , чакаме включване!
Дано всичко е минало гладко и вече се гушкате с бебчето! Аз още не съм стерилизирала шишетата, защото не виждам смисъл...като настъпи момента ММ да ги стерилизира. Че ако бях ги стерилизирала като почна да пада тапата вече щеше да е минал месец.
Le Strange, стискаме палци всичко да мине бързо и лесно!
# 242
11 дек. 2024, 16:17 ч.
LiliLq Напротив, има си такъв синдром "на белите престилки". И адекватните лекари го знаят. Аз винаги в кабинета на болницата вдигам кръвно, а в този по ЖК кръвното ми е супер ниско 90:60 ... явно защото съм спокойна и знам, че ей сега ще чуя сърцето на бебето
Виж целия пост
# 243
11 дек. 2024, 16:22 ч.
И аз се усещам, че психиката ми взе да поддава. Плаче ми се, а нещо не мога да си се наплача като хората. Все едно имам една буца в гърдите и аз не знам защо.
Хем искам да идва, искам да я видя, да я гушна, хем има някакви страхове в мен. Усещам май, че и нещо чисто егоистично се прокрадва, че няма да сме вече двамата с ММ и да сме спонтанни, да сме както е било до сега. Знам, че звучи адски тъпо и гадно, но и такива мисли имам. После пък се замислям колко ще е прекрасно да показваме света на едно малко човече и не се настройвам по никакъв начин, че живота свършва като се появи детето.
Знам, че ще се справим някак, но ме е страх и от независещите от нас неща, които не можем да контролираме. Притеснявам се дали ще е добре бебето, наскоро се замислих, че и аз трябва да съм добре. До сега само за бебето мислих.
Не мога да се справям тези дни с всичките емоции и чувства в мен. Дори не знам с кого да поговоря, за да ме разбере. Майка ми е достатъчно притеснена, за да я тревожа още повече. Приятелките ми, които са родили, не споделят такива емоции в тези моменти преди раждането…
LiliLq аз като отида при аг винаги съм с по-високо кръвно, отколкото вкъщи. Уж не се притеснявам, но явно се. Дори едната вечер взех три различни апарата и измерих, за да сверя. Мислих, че може апарата ни да лъже, но не.
Виж целия пост
Хем искам да идва, искам да я видя, да я гушна, хем има някакви страхове в мен. Усещам май, че и нещо чисто егоистично се прокрадва, че няма да сме вече двамата с ММ и да сме спонтанни, да сме както е било до сега. Знам, че звучи адски тъпо и гадно, но и такива мисли имам. После пък се замислям колко ще е прекрасно да показваме света на едно малко човече и не се настройвам по никакъв начин, че живота свършва като се появи детето.
Знам, че ще се справим някак, но ме е страх и от независещите от нас неща, които не можем да контролираме. Притеснявам се дали ще е добре бебето, наскоро се замислих, че и аз трябва да съм добре. До сега само за бебето мислих.
Не мога да се справям тези дни с всичките емоции и чувства в мен. Дори не знам с кого да поговоря, за да ме разбере. Майка ми е достатъчно притеснена, за да я тревожа още повече. Приятелките ми, които са родили, не споделят такива емоции в тези моменти преди раждането…
LiliLq аз като отида при аг винаги съм с по-високо кръвно, отколкото вкъщи. Уж не се притеснявам, но явно се. Дори едната вечер взех три различни апарата и измерих, за да сверя. Мислих, че може апарата ни да лъже, но не.
# 244
11 дек. 2024, 16:32 ч.
Явно всички вече започваме малко по малко да изпушваме. Ей сега точно питах мъжа ми дали е готов за бебе и дали осъзнава, че скоро ще сме си трима вече ... и отговорът му беше, че не е готов
Дух , Mery RG много благодаря за споделеното мнения. Освен ще им обяснявам на всички там , пък дано ме разберат. То предполагам, че нито съм първата, нито последната с тоя проблем и като издавят и бебчето вече, ако се наложи спокойно ще могат да ми дадат някакво успокойтелно.
Виж целия пост
Дух , Mery RG много благодаря за споделеното мнения. Освен ще им обяснявам на всички там , пък дано ме разберат. То предполагам, че нито съм първата, нито последната с тоя проблем и като издавят и бебчето вече, ако се наложи спокойно ще могат да ми дадат някакво успокойтелно.
# 245
11 дек. 2024, 16:41 ч.
Те като ни влеят коктейл с успокоителни ще ни се нормализира кръвното според мен 😀
Моят мъж пък нямал страхове като се роди вече бебето, щели сме да се справим. Не мога да го усетя дали се държи заради мен или наистина го мисли, но е факт, че взе да спи мнооого леко и ме проверява вечер как съм. Страх го било само ако тръгне спонтанно и е на работа как сама ще стигна до болницата (той работи до болницата, а живеем на 40 мин от там). Казах му - лесно, с такси 😀
Виж целия пост
Моят мъж пък нямал страхове като се роди вече бебето, щели сме да се справим. Не мога да го усетя дали се държи заради мен или наистина го мисли, но е факт, че взе да спи мнооого леко и ме проверява вечер как съм. Страх го било само ако тръгне спонтанно и е на работа как сама ще стигна до болницата (той работи до болницата, а живеем на 40 мин от там). Казах му - лесно, с такси 😀
# 246
11 дек. 2024, 16:58 ч.
Здравейййййте.
За тези мами, които нямат търпение и правят всичко възможно бебетата им да излизат, днес говорих с една позната и ми каза, че като е започнала да се цеди, (а преди това е пробвала всякакви щуротии) за 2 дни бебочето се е появило, така чеее хващайте помпите 😂
Относно корема дали ще ми липсва, сигурно в някакъв момент на пик от хормони, иначе моя доки се шегува и ми казва, че скоро не е имал пациентка, която с влизането да пита "няма ли да раждаме вече" хихи
Виж целия пост
За тези мами, които нямат търпение и правят всичко възможно бебетата им да излизат, днес говорих с една позната и ми каза, че като е започнала да се цеди, (а преди това е пробвала всякакви щуротии) за 2 дни бебочето се е появило, така чеее хващайте помпите 😂
Относно корема дали ще ми липсва, сигурно в някакъв момент на пик от хормони, иначе моя доки се шегува и ми казва, че скоро не е имал пациентка, която с влизането да пита "няма ли да раждаме вече" хихи
# 247
11 дек. 2024, 17:13 ч.
Определено изпушваме.. Аз съм с планово секцио за другата седмица, реално причина за секцио няма, бебето се обърна както трябва, но според доктора за мен и за бебето било по-добре секцио, че аз не съм качила почти кг и то върви по-малко.. Не знам вече кое е правилно 🤦♀️притеснява ме и кърменето, дано всичко е наред, после почвам да си мисля всичко ли съм взела за бебето, изчистила ли съм, ще се справим ли, ами къпането, нещо да не стане... Хиляди тревоги, почерпка за болницата какво да взема, да не е малко, абе всякакви тъпотии и като се събудя през нощта се почва едно мислене и нямам търпение да идва датата и поне да си гушкам така чаканата бебка.. Успех на всички мамита 💕
Виж целия пост
# 248
11 дек. 2024, 17:30 ч.
DeSita , и аз съм така - планово секцио. Мисля, че е важно да не изискваме сами от себе си да сме перфектни , особено първите дни. И мен ми е голям зор да видя дали ще има кърмене или не - гледах клипчета, четох какво ли се, това онова...като на изпит . И накрая просто хвърлих всичко и си казах, че най- важното е бебето да не е гладно. Как да знам дали първите дни ще има мляко или не. Прешъра, който налагаме сами на себе си още първите дни, когато ще сме най- уязвими и изпитващи дискомфорт е ужасен. Едва ли не , аз се притеснявам, че няма да съм като войник още от момента на появата на бебчето. Еми най- вероятно няма да сме - ще ни боли, ще сме в болницата , изтощени, с бошуващи хормони и емоции, дискомфорти, лекарства... Просто мисля, че е най- правилно да си дадем време и да спрем да се притесняваме.
Виж целия пост
# 249
11 дек. 2024, 18:01 ч.
Чакаме включване от Незабравка. Тя беше днес😋
Виж целия пост
Какво стана с мамата, която беше с планувано секцио за днес? Надявам се всичко е минало тип топ. Аз през цялата бременност нямах болки в кръста, но току-що започнаха… Дано да се раздвижи нещо в посока раждане и да не е настинка 
# 251
11 дек. 2024, 18:36 ч.
Ъм...то не е ядрена физика. Спокойно. В смисъл за добро или зло, не ни искат тест за интелигентност преди да родим 
Кърменето в началото наистина може да е малко сложно, там и аз съм се оплела. И като цяло съм се спекла, де. Накрая реших, че е малко тъпо цялата история и щом едно съм отгледала и второ ще. Ама просто имам мега готини приятелки, които помагат за всичко, което съм забравила.
Виж целия пост
Кърменето в началото наистина може да е малко сложно, там и аз съм се оплела. И като цяло съм се спекла, де. Накрая реших, че е малко тъпо цялата история и щом едно съм отгледала и второ ще. Ама просто имам мега готини приятелки, които помагат за всичко, което съм забравила.
# 252
11 дек. 2024, 18:41 ч.
Най-важното е да си дадете време, след раждането, защото наистина тялото е разбито, емоциите от преживяното, хормони, болка всичко връхлита като ураган. С кърменето е много сложно. Моите гърди станаха като камък,огромни и болезнени. Не можах да почна да кърмя, защото имам вдлъбнати зърна и докато бебка ги изкара ,първо болката е ужасна и второ бебка се ядосва много. И реших че ще се изцеждам за сега и да оставя всичко на времето.
Виж целия пост
# 253
11 дек. 2024, 18:43 ч.
Аз ходих на второ мнение и според доктора мога да си родя напълно нормално. На някоя от вас правили ли са ѝ membrane sweep (не намерих името на процедурата в бг литература)?
Виж целия пост
# 254
11 дек. 2024, 19:04 ч.
Мисля че е отлепяне на мехура. На една приятелка й правиха
Виж целия пост
Препоръчани теми