Декември е тукс трепет и вълнение, семейството ни има ново попълнение. Декемврийчета ❤ тема 7

Пуснаха ме за няколко часа вкъщи. Изкъпах се, пих кафе...малко полежах, много поревах. Най-вероятно утре ще ме индуцират. Не мога да спра да плача...не знам защо. Страх ме е от болката, страх ме е дали всичко ще е наред с мен и бебка, мъчно ми е за ММ, искам вече вкъщи....не знам какво ми става наистина. Някаква предродилна депресия ме хвана...аз съм толкова позитивен човек по принцип, че сега направо се плаша. Има ли някой друг изпадал в такива състояния преди раждането? Нормално ли е? Хормоните ли са виновни? Искам да се събера, защото с тоя рев ще е интересно раждане. Направо ме е срам вече. Сигурно съм най-голямото мрънкало някога....

  Хей, хей! Я горе главата! Аз бих си мечтала утре да ме индуцират… Ама знам, че нищо утре няма да се случи на прегледа и най-вероятно ще ме плануват чак за четвъртък или петък за индуциране.. Което е яко зле, защото ще трябва са тръпна още няколко нощи… Вдигай си главата горе и погледни го от готината страна- утре( най-късно в малките часове на 17-ти) ще си гушнеш детето- прекрасно и здравичко. Преди раждането яко се произвежда естеоген, така че и това че ти е на рев си има и физиологично и при все че пренасяш като мен- психично ( съвсем адекватно за ситуацията) оправдание С теб съм и знам, ще утре вечер ще се похвалиш с най-хубавия коледен подарък! Пращам ти една прегръдка и малко аромат на швейцарски топъл шоколад ♥♥♥😘😘😘😘

Аз съм от февруарската тема, ама ви следя без да се обаждам, защото тук не ми е мястото.

Съчувствам ти. Една Коледа я прекарах сама в едно отделение. Горе главата, на финалната права си! Утре ще си видиш детенцето, най-късно вторник. Още малко остана!

.       Джиджи, искам главата горе! Нали си кралица и ако се наведеш баш сега ще рискуваш да ти падне короната?!!! А нали трябва са сме добрият пример на тия инатливи малки принцеси

G.G15  и аз съм така, сутринта станах в добро настроение, изчистих къщата и после като ме налегна една проклятия.... скарах се с мъжа, овиках децата дето не са си прибрали стаята, овиках баща ми, че приятелката му пита любимия въпрос "Нещо има ли?" Трагедия голяма е, да идва утре и да влизам да раждам, супер изнервящо е чакането и услушването за евентуално тръгнало раждане. Всичко ще е наред.

Оо, аз ревах също 😀
Отидох просто на преглед при доктора в 14.30, а той ме изпрати с: " Утре в 8 идваш в болноцата и ще раждаш, и така няма да и а шанс да родиш на 4ти (бях му споделила, че не искам тогава).
Излезнах от кабинета и рев....бях отишла а метрото, че да се разходя...на връщане се качих в обратната посокани осъзнах, сшвд 2 спирки 😀
Цяла вечер рев...поне на суъринта преди индукцията си отделих едни 20 мин за хубаво кафе у дома....а на всичкото отгоре и детето ме изорати до болницата преди градина...
После на децата е спиделил, че много се притеснява да не умра, докато съм там 🥺🥺🥺

Е, 4 часа сшед индукцита бях безумно щастлива!! Още съм 😉

Благодаря ви,момичета.доста се стреснах..особено днес сутринта пръстите ми бяха като наденици😅

Джиджи, горе главата! Утре ще ти олекне, ще ти минат притесненията и гадориите от бременността и ще видиш най-сладкото бебе! ❤

Джиджи напълно нормално е всичко, което чувстваш! С теб сме.

Аз с първата болница не съм носила почерка, на лекарката купих една икона, но тя тогава имаше нужда от нешо такова.
Сега смятам майка ми да направи баница и кекс и да занесем на изписването. Тези хора всички с много внимание ме гледат, последните дни съм всеки дек "спешно" в родолното и никой не ме е пренебрегнал.

Ох напълно нормално е да откачаме..хем ни се ражда, хем страх. Аз ако можех да съм на индукция утре бих. За мен най-рано сред седмица. А вече се притеснявам туй дете добре ли ще е преносено седмица. Дано си тръгне.
Исках да излизам на разходки, ама в това ужасно време в 4 ч тъмно и студено се отказах.
Извадих сокоизтисквачката да цедя ананаси, ама не го вярвам много много това  

Иначе с първото раждане бях твърдо решена да не нося почерпки и т.н. защото вярвам че в частната болница достатъчно взимат всички. Но такахсе развиха нещата, че стояхме по-дэлго време, а всички така ни гледаха внимателно и с такова добро отношение, че изпратих майка ми да търси в посредния момент. Сега ми се иска да намеря нещо солено като кетъринг или кошница солена, ама още не ми е баш преди раждането да го уреждам тоя въпрос.

Духче,баткото е на година и 8месеца.
Ние оставихме една торта при изписването.

G.G., кураж и прегръдки! ❤️

При нас малко екстремни бяха обстоятелствата - стана пожар в болницата ден след секциото ми. Всички реагираха много бързо, приоритетно изкараха родилките и бебетата, настаниха ни на друго място, всички помагаха с каквото могат. Подкрепяха ме, защото не можех да ходя, а и сега целия престой са много отзивчиви, дори когато им задавам тъпи въпроси 😂 Задължително искам да им оставя нещо.

Аз не съм фен на почерпките. Както някой по-горе каза, никой не дава почерпка на продавачката като ви продаде успешно хляб. Примерно.
Ама … миналата седмица когато мъжът ми дойде да ме вземе след престоя за задържане беше взел една торба угощения по негова преценка. Не знам дали сам се е сетил или някой му е дал идея, но аз не съм му казвала нищо такова.

Миналата година, когато ни изписваха с каката, и майка ми, и свекърва ми много се вълнуваха от таз почерпка. Казах им да носят каквото решат и не съм се занимавала.
За мен това е излишно и супер архаично. Още повече, че лекарите са заринати от бонбони и алкохол.

Относно тревожните мисли и лошо настроение, мисля, че е съвсем нормално. Но и все пак човек би било хубаво да се опита да прави нещо приятно/полезно, за да не им се оставя.
Аз започнах да се тревожа, защото мъжът ми работи тези дни нощни смени, а пък живеем на 30 км от болницата, и ако недай Боже нещо стане по нощите, не знам какво ще правя със спящо бебе и мен самата.

Утре съм на последен преглед и хем ми е радостно, хем притеснено. Вече съм в 36-та седмица и все повече се притеснявам това бебе да не реши да се появи по-рано като кака си, която дойде в 36 и няколко дни.

Отделно и тапа започна да пада от днес, вероятно защото чистих, готвих и какво ли още цял ден, ама… каквото такова.
Направих едни джинджифилови бисквити, които да дам утре на лекарката и на родителите ми, които, да са живи и здрави, мноогоо помагат. Сега ще се лакирам (защото, нали, ходенето на маникюр е лукс с бебе, когато живееш на село), аках два пъти днес, та съм щастлива 😀
И каквото такова…

П. С. Няма ли някаква вайбър група?

Хахаха, Джоли, поне ти е олекнало днес 😂 Ние украсихме елхата , сега имам доста лампички в хола. Подредено е почти всичко, остана ми само една бебешка пералня да пусна и се боядисах. Надявах се мадамите да не ме прецакат, докато съм де мажа, слушат засега. Остана да изчакат и кола маската да мине. Днес и майстор има вкъщи, другия уикенд пак ще идва да минава паркета с лак и се надявам да сме готови. Сега остана да накарам мъжа ми да монтира корниз в детската стая, но не знам кога ще се случи. Не бързаме още за там, няма да я ползваме в началото , но все пак.

Нямаме вайбър чат. Аз си мислех евентуални за месинджър от фейсбук групата.

Иначе аз съм съгласна с вашата гледна точка за почерпката, но когато си срещал отношение и отношение въпреки заплащането (в частна болница или в частна градина) на мен лично ми св иска да кажа "зная, че не ви е лесно, благодаря за човещината". За едни и същи пари едни хора се държат по един начин, други по друг. Заплащането по принцип е цената на професионализма и условията, отношението е вече въпрос на усещане, призвание и човещина.
Те и в градината на сина ми получават за едно дете половината от моята месечна заплата, но аз пак им взех за Коледа по нещо дребно, защото са невероятни хора. И никога няма да забравя какво направиха за детето ми, което тогава, за изтерзаната ми майчина душа, беше нещо огромно.
Както сега, за цялата болка, страх и ужасии в главата ми, получавам някаква нормалност. Тъжно е, че е изключение, наистина, да сме благодарни на хубаво отношение и мила дума...но така е.

Адски много ме боли от едната страна, предполагам, че е някакво срастване от предната операция. Вече ми е ужасно тежко, трудно и гадно. Ако не трябваше да се стегна заради детето и аз щях да се затворя някъде и да се нарева