Нашата Бранимира се роди на 13.12.2024г. в 17:55, 3300гр, 50см. 
Мислех да не разказвам с подробности за преживяното, но пък всичко досега съм споделила от пътя ни да станем родители, а и някой може да си вземе някаква поука за него си..
На 12 нормален ден за мен, без повече или по-малко натоварване. Ходих на тонове следобяд и се прибрахме, вечеряхме и ММ легна. На мен ми се доспа в 4:00. В 4:15 усетих силно пукане в областа на влагалището, като че балон се спука, чак ми размести таза и моментално започна някаква болка, но не беше силна. Изчаках малко и след като не мина реших да стана от леглото. Отидох до wc и за моя изненада имаше зелено по кърпичката, с която се избърсах, беше капало и в тоалетната чиния. Паникьосах се дали са води, какво може да е и защо е такъв цвят.. Изкъпах се, облякох се и събудих ММ и тръгнахме. Ще спестя повечето подробности за прегледа, но като цяло от няколко дни имах разкритие, но и все още част от шийката не искаше да се изглади, дори и след няколко пъти membrane sweep. Акушерката ми реши в крайна сметка да ме приемат и да чакаме. Контракциите бяха осезаеми и с всеки изминал час все по-силни и мъчителни, а тая шийка не се изглаждаше и толкова. Приеха ни в 6 сутринта, в 12ч вече мислех, че няма да издържа още особено дълго и поисках епидурална. Сложиха ми и зачакахме, за съжаление или сложиха повече (въпреки, че казаха, че дозата е еднаква да всички) След 20минути спрях да чувствам абсолютно всичко, бях като в рая, дори се шегувах, че така мога да родя поне 3 бебета днес.. Да, ама не. Епидуралната упойка не трябва да убие болката, да я притъпи да, но трябва да продължиш да усещаш пика на контракциите и да усетиш кога е момента да започнеш да напъваш. Е този момент при мен нямаше да дойде в следващите 2-3ч... Бях изтощена, без минута сън от повече от 20 часа, но трябваше да забързам процеса и да предизвиквам контракции, и то болезнени. Скачах като ненормална 3 часа върху топката, усещайки всяка следваща контракция по-добре и болезнена. В 15ч упойката спря да действа, всяка болка беше в пълната си сила и нямаше клетка в мен, в която да беше останало желание и сила да изтърпи още много. Последваха най-кошмарните 2 часа и половина в живота ми, най-страшната болка, която сте си представяли. Исках просто да остана на място и всичко да свърши. През тези 2ч и половина не само търпиш самите контракции, а лекаря и акушерката ти се редят да бъркат отдолу, за да видят изглажда ли се пустия последен сантиметър на шийката. И не, не се изглаждаше. Вече не чувах, не виждах, умирах буквално, мислех си само дано нея успея да изкарам жива, с мен каквото стане. В пика на контракцията шийката се изглаждаше, главата се избутваше хубаво надолу и в момента, в който приключваше контракцията, нещо "издърпваше" бебето отново нагоре.... Последните 20 контракции се молих с цялото си сърце да съберат екип и да ме срежат, при 8см разкритие, вече не ми беше важно дали ще оцелея, само нея да изкарат. В 17:30 спешно свикаха екип за секцио, на което бях под пълна упойка и аспирирана и в 17:55 се появи малкото чудо, извадено от "тиняви води", всичко вътре е било зелено-черно, изпуснала е мекониум незнайно кога, с увита пъпна връв около раменете, което всъщност я е държало да не може да излезе. Веднага след като е изкарана се е отпуснала, спешно е аспирирана навсякъде, имала е течност във всяко отверстие. За щастие е успяла да се съвземе бързо. Държаха ми я 2 дни в кувьоз и от вчера сутринта вече се гушкаме. Откриха също и някаква бактерия, която лекуваме с АБ. Чакаме си изписването в Сряда с най-голямото нетърпение.
Който изчел - благодаря.
Между другото термина ми беше за 11.12 и тъй като съм след инсеминация, знаем точната дата на зачеване. Преносила съм 2 дни и стана беля... През живота си не съм си представяла какво ще изживея, за да даря живот, но явно Господ има план за всички ни.
П.с. въпреки всичко, родих една прекрасна дама, не мислите ли
Виж целия пост
Мислех да не разказвам с подробности за преживяното, но пък всичко досега съм споделила от пътя ни да станем родители, а и някой може да си вземе някаква поука за него си..
На 12 нормален ден за мен, без повече или по-малко натоварване. Ходих на тонове следобяд и се прибрахме, вечеряхме и ММ легна. На мен ми се доспа в 4:00. В 4:15 усетих силно пукане в областа на влагалището, като че балон се спука, чак ми размести таза и моментално започна някаква болка, но не беше силна. Изчаках малко и след като не мина реших да стана от леглото. Отидох до wc и за моя изненада имаше зелено по кърпичката, с която се избърсах, беше капало и в тоалетната чиния. Паникьосах се дали са води, какво може да е и защо е такъв цвят.. Изкъпах се, облякох се и събудих ММ и тръгнахме. Ще спестя повечето подробности за прегледа, но като цяло от няколко дни имах разкритие, но и все още част от шийката не искаше да се изглади, дори и след няколко пъти membrane sweep. Акушерката ми реши в крайна сметка да ме приемат и да чакаме. Контракциите бяха осезаеми и с всеки изминал час все по-силни и мъчителни, а тая шийка не се изглаждаше и толкова. Приеха ни в 6 сутринта, в 12ч вече мислех, че няма да издържа още особено дълго и поисках епидурална. Сложиха ми и зачакахме, за съжаление или сложиха повече (въпреки, че казаха, че дозата е еднаква да всички) След 20минути спрях да чувствам абсолютно всичко, бях като в рая, дори се шегувах, че така мога да родя поне 3 бебета днес.. Да, ама не. Епидуралната упойка не трябва да убие болката, да я притъпи да, но трябва да продължиш да усещаш пика на контракциите и да усетиш кога е момента да започнеш да напъваш. Е този момент при мен нямаше да дойде в следващите 2-3ч... Бях изтощена, без минута сън от повече от 20 часа, но трябваше да забързам процеса и да предизвиквам контракции, и то болезнени. Скачах като ненормална 3 часа върху топката, усещайки всяка следваща контракция по-добре и болезнена. В 15ч упойката спря да действа, всяка болка беше в пълната си сила и нямаше клетка в мен, в която да беше останало желание и сила да изтърпи още много. Последваха най-кошмарните 2 часа и половина в живота ми, най-страшната болка, която сте си представяли. Исках просто да остана на място и всичко да свърши. През тези 2ч и половина не само търпиш самите контракции, а лекаря и акушерката ти се редят да бъркат отдолу, за да видят изглажда ли се пустия последен сантиметър на шийката. И не, не се изглаждаше. Вече не чувах, не виждах, умирах буквално, мислех си само дано нея успея да изкарам жива, с мен каквото стане. В пика на контракцията шийката се изглаждаше, главата се избутваше хубаво надолу и в момента, в който приключваше контракцията, нещо "издърпваше" бебето отново нагоре.... Последните 20 контракции се молих с цялото си сърце да съберат екип и да ме срежат, при 8см разкритие, вече не ми беше важно дали ще оцелея, само нея да изкарат. В 17:30 спешно свикаха екип за секцио, на което бях под пълна упойка и аспирирана и в 17:55 се появи малкото чудо, извадено от "тиняви води", всичко вътре е било зелено-черно, изпуснала е мекониум незнайно кога, с увита пъпна връв около раменете, което всъщност я е държало да не може да излезе. Веднага след като е изкарана се е отпуснала, спешно е аспирирана навсякъде, имала е течност във всяко отверстие. За щастие е успяла да се съвземе бързо. Държаха ми я 2 дни в кувьоз и от вчера сутринта вече се гушкаме. Откриха също и някаква бактерия, която лекуваме с АБ. Чакаме си изписването в Сряда с най-голямото нетърпение.
Който изчел - благодаря.
Между другото термина ми беше за 11.12 и тъй като съм след инсеминация, знаем точната дата на зачеване. Преносила съм 2 дни и стана беля... През живота си не съм си представяла какво ще изживея, за да даря живот, но явно Господ има план за всички ни.
П.с. въпреки всичко, родих една прекрасна дама, не мислите ли
