Предстои ми инсеминация - тема 36

  • 28 844
  • 750
# 735
Здравейте, на 37 г. съм, без партньор. Нова съм тук. На 26.06 ми беше първата инсеминация с донор. Всички изследвания са ок. Надявам се да имам късмет 😊 Доста се притеснявам, чакането е много трудно.
Виж целия пост
# 736
Момичета, минавам да съживя темата. Искам да споделя нещо, което се надявам да бъде от полза на някого. Преди 2 години АМХ ми беше 1,30. Преди половин година започнахме с ходенето при репродуктивен и не съм го пускала повторно. След 2 неуспешни инсеминации и 2 стимулации с кломифен, решихме да сменим клиниката. Аз като примерна пациентка реших на своя глава да си пусна всички полови хормони преди прегледа при новия лекар и за мой огромен ужас АМХ излезе 0,42, а седмица по-късно - 0,57. ММ през цялото време ме уверяваше, че този рязък спад се дължи на хормоните, с които ме блъскаха и просто трябва да мине време, за да излезе чист резултат. Да, обаче и новият ми АГ, и двама ендокринолози ми казаха, че кломифенът НЕ влияе на резултата от АМХ. Изминаха 3 месеца от последната ми стимулация. Днес реших да си пусна АМХ повторно, да видя дали се държи над 0,5 заради изискването на Фонда и - изненада - отново е 1,30 - колкото беше преди 2 години. Знаех си, че ще ми излезе по-висок от предния път, но дори не очаквах да е над 1.
Споделям всичко това, защото много от момичетата, правещи инсеминации, минават и през стимулация. Ако те не доведат до желания резултат, логично следващата стъпка е инвитро. Имайте предвид тези особености с АМХ - да, може да не се отнасят за всички, но ако дори на един човек това е спестило тревогата, която аз преживях, си струва да го споделя.
Виж целия пост
# 737
Здравейте, в момента съм на стъпката за избиране на донор от Cryos за инсеминация и колебанието ми по една от опциите ми спира процеса, така че много ще съм благодарна за мнения. Какво мислите за опцията genetic matching - правили ли сте я, има ли смисъл ?
Виж целия пост
# 738
На нас като двойка с неизяснен стерилитет ни препоръчаха такъв тест преди евентуално инвитро. Бяхме на консултация с генетик и той обясни колко хубаво би било това да влезе като задължителен скрининг, покриван от НЗОК за всяка двойка, която планира да има дете. Респективно и за всяка жена, планираща бременност чрез донор. Ние до момента не сме го направили от една страна заради цената му от 1 500 € и от друга - защото не знаем как бихме постъпили дори да се открие риск за дадена болест. Предвид цялата лекарска намеса в зачеването и евентуално стигането до инвитро при нас, искаме да запазим поне частично процеса Божа работа. Не можем да контролираме всичко.
Не те окуражавам категорично да откажеш този тест, споделям своята гледна точка. Какво мисли твоят АГ по въпроса? Потърси и второ мнение от независим специалист в друга клиника. Нека не забравяме, че медицината, колкото е хуманна, толкова е комерсиална в наши дни.

Здравейте, в момента съм на стъпката за избиране на донор от Cryos за инсеминация и колебанието ми по една от опциите ми спира процеса, така че много ще съм благодарна за мнения. Какво мислите за опцията genetic matching - правили ли сте я, има ли смисъл ?
Виж целия пост
# 739
Какво представлява този тест и къде се предлага?
Виж целия пост
# 740
Носителството на редки болести при партньори се отнася до скрининга за рецесивни генетични мутации, които двамата партньори могат да носят безсимптомно. Ако и двамата са здрави носители на дефектен ген за една и съща рядка болест, рискът да предадат заболяването на своето дете при всяка бременност е 25%.

Доколкото съм запозната, от частните лаборатории го предлагат в Геника. Генетикът, когото посетихме, е д-р Христо Иванов, гр. Пловдив. Той извършва изследването в Св. Георги (Хирургиите) - Пловдив. Цената 1 500 € е в болницата, в частна лаборатория не знам колко ще бъде.
На нас ни препоръча още кариотип и екзомно секвениране, за момента ще направим само първото.

Какво представлява този тест и къде се предлага?
Виж целия пост
# 741
Здравейте, включвам се и аз в темата. На 6 август беше първата ми инсеминация на естествен цикъл с Ovitrelle, а сега съм на вагинален Утрогестан 400.

Накратко за нас - правим опити от около 3 години, макар и с прекъсвания. Аз съм с потвърдена ендометриоза от 2019, когато в Надежда ми премахнаха киста на левия яйчник. Оттогава не съм имала нови кисти. Тръбите тогава бяха проходими. Цикълът ми е редовен, имам поликистозни яйчници, но не СПКЯ, защото овулацията ми е доказана.

Тази година направихме нови изследвания при д-р Калчев - тръбите не са запушени, макар че имало леко задържане на течност, което още не знам доколко е значимо. Биопсията/изследването на маточната среда беше с отлични резултати. AMH през януари беше 2.17, имах и дефицит на витамин D. Пия фолиева киселина и добавки.

Спермограмата на ММ през февруари беше сравнително добра и лекарите не виждаха съществен проблем. На самата инсеминация обаче получихме доста по-лош резултат и диагноза Астенотератозооспермия, което много ни притесни. Особено защото през последните месеци той полага огромни усилия с хранене, тренировки и добавки. Приема и лекарство за автоимунно заболяване, което вероятно има отношение и той иска го спира..

Ще се радвам да чуя момичета с подобна история и как са се развили нещата при вас.

А може би просто имам нужда да го споделя с хора, които разбират. Около мен всички са бременни или вече имат деца и напоследък ми става наистина трудно. А от „спри да го мислиш и ще стане“ вече ми идва в повече… Де да беше толкова лесно.

За тези 3 години съм виждала само веднъж положителен тест. Бременността не се разви, но някак си точно това ми дава надежда, че щом веднъж се е случило, може да се случи отново.

Сега съм в чакането след първата инсеминация и много се надявам това да е нашият месец 🍀
Виж целия пост
# 742
pinkflamingo, стискам ти палци!
Аз не съм преминала през същото като теб, но много добре знам какво е да очакваш, да се надяваш и впоследствие да се разочароваш. И така отново и отново. В един момент просто спрях да се тревожа - кога ще се случи, дали изобщо ще се случи, а още по-малко кой какво ми говори. "Доброжелатели" много. От самото начало отсявам хората, с които споделям през какво минавам.
Предвид ендометриозата и влошената спермограма, не ви ли насочиха направо към инвитро? Задавам ти този въпрос от своята гледна точка, тъй като при нас задължително условие за кандидатстване по фонда са минимум четири инсеминации. Честно казано, като погледна назад, за мен последните 6 месеца бяха изтощителни и ако можех, щях да си ги спестя.
Виж целия пост
# 743
Благодаря ти! Как се справяш с всичко? Какво ви предстои сега?

Относно питането ти. Всъщност всички до сега отхвърлят ендометриозата като основен проблем и за мен беше изненадващо, буквално всички ми казват, че нямам проблеми всичко ми изглеждало супер. Аз бих се радвала да е така, но явно има някакъв проблем, за да не става... При ММ също до момента на старите спермограми казваха, че трябвало да стане и нищо ни нямало.. Което е наистина объркващо. Сменяхме различни лекари, всеки ни казваше пробвайте още 3 месеца нищо ви няма и така в този порочен кръг. Сега сме се спрели на един, който ми изглежда обещаващ ходя на прегледи за неща, които никой до сега не ми е гледал дали са ок по време на цикъла и овулацията. И решихме да действаме с инсеминация да видим какво ще стане. Ако тази не успее бихме пробвали още една и след това директно на ин витро.. просто и аз нямам сили вече изтощаващо е много. Все бях убедена, че ще се получи естествено и ни трябват само още няколко месеца опити, но уви нямам повече позитивно мислене в тази насока..

Истината е, че вярвам и че може и да е проблем на психиката ми също (или поне като допълнение), но не знам как да се справя с това. Факт е, че позитивният тест беше 1 месец преди сватбата ни и това беше единственият път, в който това не беше главен фокус и наистина мислите ми бяха на 100 места, дори бях сигурна, че няма как да е станало тогава и дълго време не си и мислих да направя тест. Бях и на нисковъглехидратна диета, която ми се отрази чудесно. След това, започнах дори бизнес Grinning с една от главните идеи да се разсейвам отново да имам отделен ангажимент освен работата ми, но това ми донесе повече стрес, защото се развиваше добре.. та сега реших да го спра и се посветя на себе си в свободното време, за да бъда по-спокойна. Отново направих същата диета, очаквайки същия резултат, но за съжаление без успех и вече съм наистина отчаяна.. Sad(

pinkflamingo, стискам ти палци!
Аз не съм преминала през същото като теб, но много добре знам какво е да очакваш, да се надяваш и впоследствие да се разочароваш. И така отново и отново. В един момент просто спрях да се тревожа - кога ще се случи, дали изобщо ще се случи, а още по-малко кой какво ми говори. "Доброжелатели" много. От самото начало отсявам хората, с които споделям през какво минавам.
Предвид ендометриозата и влошената спермограма, не ви ли насочиха направо към инвитро? Задавам ти този въпрос от своята гледна точка, тъй като при нас задължително условие за кандидатстване по фонда са минимум четири инсеминации. Честно казано, като погледна назад, за мен последните 6 месеца бяха изтощителни и ако можех, щях да си ги спестя.
Виж целия пост
# 744
pinkflamingo, моят мъж е с тератозооспермия, а аз нямам никакви открити проблеми. Няма ендометриоза, няма поликистозни яйчници, проходими тръби, всичко перфектно, освен, че имам хетерозиготен фактор тромбофилия. И за тромбофилията, и за тератозооспермията, казват, че не са тежки фактори, че не е нищо тревожно и че не са причина да не забременявам. Уви, нямам нито една бременност и съм с четири неуспешни инсеминации, на 31 год. Никой не знае къде е проблемът, но по принцип казват, че като се стигне до инвитро започват да се откриват разни неща. Ние сега подготвяме вече документи за фонда.
Всички тук разбираме как се чувстваш и сме си задавали всички въпроси, които си задаваш и ти. Лично аз не преживявах толкова тежко самите процедури, колкото ме натоварваха хората около мен. А не съм споделила на много хора. Проблемът е, че колкото и да са ти близки, ако не минават в момента през това, не те разбират. И дори да искат да са до теб и да те подкрепят, някак си винаги казват грешните неща и не знаят как да се държат. Или поне аз така го приемам, не знам. Но да, с хората ми е най-трудно от всичко.
Виж целия пост
# 745
s21236517 - Съжалявам, че трябва да преминаваш през това и силно стискам палци всичко да мине добре още първия път и да се радвате на най-хубавия финал. Flowers Four Leaf Clover

Аз също съм на 31 btw и толкова добре те разбирам, най-трудно е с хората определено, изобщо не ми пука какво ще се налага да правя като процедура, та аз буквално си направих операцията на кистата с мисълта, че един ден, когато имам мъж и искаме дете ще съм в помощ на него да се случи.. бях едва на 23. Но социалните мрежи, хората около мен, разочарованието и чакането - най-трудната част.

Между другото понеже наистина се опитвам да променя и отношението към себе си, да приоритизирам спокойствието си и как да се разсейвам здравословно, съм си намислила да си пробвам различни хобита (неща като рисуване, въпреки че не мога да рисувам Grinning, оцветяване, пъзели..) Може би е нещо, което на теб или на други момичета би помогнало също особено в периодите на чакане, ако все още не си го опитала. Пъзелите определено са много time consuming. Aко има някой други идеи съм готова да пробвам всичко.
Виж целия пост
# 746
pinkflamingo, аз по принцип обичам да рисувам и също чета много, но на мен лично, за да се разсейвам, най-много ми помага да гледам някой сериал.😀 Иначе да ти кажа, след последната инсеминация вече си казах наистина "каквото такова", защото, пожелавам ти да не го изпиташ, обаче след първата неуспешна, си беше лек удар за психиката ми, защото колкото и да не се надяваш, пак се надяваш, и като видиш 0.100 ЧХГ (абсолютно отрицателно) първия път и сърцето ти пада в петите. После си казваш "имам още 3" и втората и третата ти е спокойно, обаче четвъртата, която знаеш, че е решаваща дали отиваш на инвитро, е, тя като е неуспешна, удря много силно, а хем си бях казала "Нямам надежди". Но, просто инвитрото стана супер реално, а аз изобщо не искам да ходя на инвитро. Та, четвъртата неуспешна инсеминация ме събори и сякаш притръпнах. Надявам се това "дзен" състояние да ме държи и като дойде време за инвитрото, ама се съмнявам.
Виж целия пост
# 747
Момичета, аз също имах такава негативна нагласа преди последната си инсеминация. Ние сменихме лекаря и клиниката между втората и третата процедура и вече при новата си АГ се почувствах спокойна. За мен тази промяна беше решаваща и въпреки че отложихме с два месеца инсетата заради преместването, струваше си. Така преди четвъртата процедура като казах "надявам се да я направим този месец, за да ми се маха от главата", моята прекрасна лекарка ми отвърна "не тръгвай с тази нагласа, моля те, така нищо няма да се получи". Тя много работи върху това да се чувствам уверена и спокойна. Надявам се да сте си избрали такива лекари, отношението на репродуктивния специалист има съществено значение, особено за по-чувствителни дами, каквито виждам, че сте и вие.
За мен лично именно лекарят беше ключовото звено, което трябваше да сменя, за да постигна това спокойствие. От 3 месеца насам не съм кисела, не се чувствам безнадеждно, не се разстройвам прекомерно като ми дойде. Просто продължавам напред и с усмивка отивам отново в кабинета, защото там ме чака специалист, когото го е грижа какво ще се случи с мен.
Виж целия пост
# 748
s212365173 - Да, напълно разбирам. Очаквам да е същата ситуация за съжаление, затова и не мисля да чакаме четири.. Наистина знам, че шансът да има положителен резултат не е голям, но си права особено като първа инсеминация влизам с доста надежда и падането и мен ще ме сломи отново..  Иначе и аз не исках ин витро, не че съм против, но гледайки как всички приятелки успяват естествено и то без усилия, а те са също с разни проблеми... това ме кара да се чувствам ужасно. Ноо вече го приемам и съм готова да се направи дори по-скоро само и само да сбъднем тази мечта и да приключат всички тези мъки. Важното е, че живеем във времена, в които имаме още опции и това не е краят. Леля ми имаше 1 яйчник само (премахнат след лекарска грешка..) мъжа ѝ също не беше никак окей и не ставаха нещата, на онези времена в България беше още по-трудно и заминаха за Канада само и само да могат да направят процедурите и да имат доходоносна професия. Направиха няколко опита инвитро там и на последния, който бяха решили стана и днес имам много щур 16 годишен братовчед, който ѝ вдига нервите Grinning Та във вашето състояние имате чудесни предпоставки да стане от раз. Пожелавам ти да останеш "дзен" и да напишеш после тук един ред, че всичко е по план!!

Arcobaleno93 е много права, трябва да имаш доверие на лекаря преди всичко. И аз вярвам, че това ще помогне и ще си по-готова за инвитрото, ако те самите ти вдъхват доверие и се чувстваш спокойна там. От няколко месеца съм в нова клиника и се чувствам сякаш съм на мястото си най-после и тук ще се получи, дано е така. Мъжът ми е лекар и той също го чувства по този начин, което не е лесно да го каже. Към момента имаме доверие на хората там, всички ни вдъхват кураж, държат се много мило, гледат обстойно нещата и имат план.

Arcobaleno93 в коя клиника си ти?
Виж целия пост
# 749
Моля пуснете нова тема.
Тази ще бъде заключена след 24 часа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия