Всеки човек е различен и има собствена реалност, предпочитания, въжделения и желания.
От дете съм учила във френски и англоезични училища и владея тези езици не по-зле от български. Същото с мъжа ми. С повечето ни приятели общуваме на тези езици + испански, а аз и на португалски и руски.
Перфектно владеена на френски и английски и някакво на испански или португалски бяха задължителни за да харесам мъж. Бългаският не беше. Нямам бивше гадже, което да не е отговаряло на тези критерии. Исках семейният ни език да е френски. С българин връзка не съм имала досега.
Жените естествено сме по-пригодими към нови култури и нрави. Все пак жената отива при мъжа, а не мъжа при жената.
От ранна възраст знаех, че искам за съпруг френскоговорящ карибец или африканец. Мъжете се ориентирате по-късно и сте по-импулсивни.
Като пишеш за мнения и чувства, пиши си за твоите без да ги вменяваш на други хора, особено жени. Как да няма хора, които да харесат филипинската кухня? За мене е чудесна, макар и недостатъчно люта. Свинско адобо готвя поне 2 пъти месечно и децата го харесват. ОК, не е твоето, не ти е любима, но над 100 милиона я ядат всеки ден и не се оплакват, та да я квалифицираме като отвратна. Тя е и доста разнообразна. В къщи е предпочитана пред българската, но не е харесвана колкото японската, примерно. Въпрос на вкус е.
И да, много съм щастлива с мъжа ми и ако утре остана сама, пак бих излизала с френскоговорящ.