ДВАНАДЕСЕТИ клас - 2024/2025 - 2

На много места приемат всички желаещи, но завършват много малко, масово отпадат още в началото, друга голяма секира е накрая.
За тия неориентираните има места, където системата е първо учиш общи работи, всички, после се делят. Преди се чудех, сега, когато разполагам само с дълъг списък с какво НЕ желае, ми е примамливо. Но пък...къде в границата, на едни места искат още във 2-3 клас да се ориентираш, на други до 3 курс на университета имаш свобода ...май най си ми харесва както е у нас. Не знам.
Това за професията мисля, че сме го дискутирали. Ми хубава е практиката да ходят хора да говорят. Да се ходи доброволец или стажант. Заради това. То хубаво виждаш професията на родителите, но първо от учител до учител, от счетоводител до счетоводител, от лекар до лекар има разлика, второ, често няма такъв роднина. Познавам доволен брой хора които не практикуват право, медицинска специалност, счетоводство, ядрена физика или там каквото се казваше, изобщо - завършили, но в последствие избрали друго по ред причини. Не че е драма, но разбира се на този етап се вглеждам в такива истории и се опитвам да извлека поука. То кой ме слуша де.
За щастие дете N1 засега е повече от доволно от избора СИ.  Та се надявам и тука да го измъдрИМ. Кофти е, защото като родител подбутваш, волно или неволно в някаква посока.

Хепи, точно за това не съм се интересувала ни за унита, ни за специалности.

   Кажеше ли, че иска, да - но до степен "помощ при вслушване на негови желания и изказване на мое мнение, изрично подчертано, че за него може и да не е миродавно", но щом нищо не казваше - не виждам смисъл да буташ детето си, когато няма желание за нещо, пък дори и за студенството като цяло. Казано с клише - животът е добър учител...Да, искаше ми се да показва явно желание отдавна, но не ми е било драма, че не е така, както очаквам; приемала съм и приемам решенията му и му помагам ако поиска помощ...В един момент, решил си човекът и действал (мен просто ме информира) - както казах - размерът (голяма, малка), височината на отскачане на топката (висока, ниска) и траекторията й (условен, ранен, редовен прием, с мотивационни писма, препоръки и т.н) не ме интересуват 😀, важното ми е, че той сам си изпълни удара, който сам си е преценил и с този удар сега отбеляза гол. Времето ще покаже колко решаващ е бил. За щастлива разлика обаче от футбола - не е ограничен до определена продължителност (малко и спорт да вкараме, да не е само химически термини и литературен изказ 😀). За виковете на публиката ми е "всьо равно" - тя винаги е от запалянковци на нашия отбор и от противници...Толкова е простичко...
Целта е децата ни да са щастливи и сами да си определят пътя, който те сметнат за добре. Точно затова вече казах вкъщи - не всичко е на всяка цена - не ти харесва, не ти допада, всичко е поправимо, животът е пред теб, избори - хиляди (ето още един вариант на "отпадане", който няма нищо общо с учене) - целта е да си прецениш от дадения момент за бъдещето правилния, защото утре-то е непредвидимо и .ако този избор се окаже неудачен, не е драма нито проблем някакъв да лавираш според актуалността..Но това съм аз и моето дете - давам друга гледна точка....
П.С. За разнопосочността на изискванията за прием в различните университети сигурно има виновник 🤣. Защо ли въобще я дискутираме тази тема?! Факт ли е - факт е, който иска да се "възползва" и това е съвсем нормално щом се предлага ..

Всички знаем за примери, при които хора рязко са сменяли професионалната си траектория. Вкъщи си имам един такъв нагледен пример. За мен въпросът със смяната има две лица. Едното е "Това не е моето, не искам да се занимавам с това, защото не ми е интересно, не намирам удовлетворение, бумащина е, има корупция в сферата и т.н., и т.н."
Или "Ооо, тук трябва много да се учи, усилия да се полагат, а аз предпочитам да си купонясвам, един път се живее, един път са студентстки години".
Тези две страни може да се окажат, разбира се, свързани и едната да обяснява другата. Случаи всякакви.
Преди време се сетих за един познат, който като ученик си отживя, пък после като студент се спука да учи и то доста тежка специалност, защото попаднал на някакъв вдъхновяващ университетски преподавател и благодарение на него изкласил не само неговия предмет, а и другите.
С годините все повече вярвам, че след като завършат училище университетският опит, без значение дали с успешен край или не, е важен по-скоро с цел формиране на мироглед и начин на мислене отколкото за професионална реализация.
Разбира се, горното няма как да важи за регулирани професии, където съответно образование е задължително.
Отделно това, във всички сфери, вече се налага човек да учи постоянно. Няма такова нещо - завършвам училище или Уни и край - никога повече няма да уча и няма да ме изпитват. Всъщност голямото изпитване и оценяване тепърва предстои всеки ден след тези "своеобразни краища на ученето".

Реално професиите, които изискват конкретен документ, за да се упражняват не са много – лекар, архитект, адвокат, инженер, счетоводител. Останалите могат с едно образование да вършат нещо съвсем различно.  И за мен университета е място да се ориентираш, да си разшириш познанията и контактите.

Конкретно за архитектурата - да, изисква се проектантска правоспособност, но не е като да не се е напълнило с интериорни дизайнери с всякакъв бекграунд. Най-често художници, но познавам и юрист, който работи като дизайнер. Интериорният дизайн в 99% от случаите не подлежи на регулации и одобряване на проекти. Друга е темата дали тези хора винаги вършат нещата както трябва.
Вероятно всяка професионална сфера има периферни зони, в които могат да се наместят и хора без съответното образование.

Дизайнерите спрямо архитектите стана нещо като коучовете спрямо психолозите. Вече има доста такива занимания, които са си живо самозванство за мен. Тук като обсъждаме образование имах предвид по-скоро това, че аз например съм завършила социология и МИО, пък съм работила най-много като журналист. Може човек да е завършил един вид икономическа специалност, например, и да работи в друг. Не чак да си завършил изобразително изкуство и да се изживяваш като проектант, или да си учил филология и да станеш режисьор. Не че не сме виждали всичко вече...

Има ли закономерност относно избора на професия според професиите на родителите.
Ако родителите са лекари, адвокати, финансисти, архитекти и т.н.
Скоро водихме този разговор с набора.
Ако се следва посочения пример по- лесно ли би била реализацията, като се има предвид, че пътя  е утъпкан и лек за вървене.

Да

Моето мнение, от позицията на човек, работещ в "затворена" сфера е, че закономерност няма, поне не при всички и пак опира до желанието на наследника...
Но да, реализацията би била по-лесна, не заради корупция или връзки, а защото си наясно предварително с "нещата от кухнята"..Много по-лесно се плува в познати води...

Пътят би бил по-утъпкан, но не това е водещо. Единственото важно е какви са интересите на младия човек.
Бояна, това с новоизлюпилите се психолози се превръща в епидемия. Напълнило се е с недостатъчно образовани и добросъвестни "специалисти", но също и с откровени мошеници. Направо е  плашещо. Тази професия трябва да се регулира по друг начин.

Ми, и аз, и баща й, както и брат ми, и майка ми сме все строителни инженери. Отделно имаме още машинни инж. в семейството. Имам и фирма, и контакти, учих я даже как да оразмерява прости сгради при изготвянето на проекта й за билингвалното. Може да работи (бавно и не с много умение) и с 2 програми, и чертежи й давам да вади количества... изобщо с лекота би влязла в професията, но не иска. Та толкоз за закономерността у нас. При други се случва. Но пък я виждам колко е щастлива с избора си, та не ми остава друго, освен да се радвам за нея.

Според мен има в голям процент от случаите. И на такива студенти, разбира се, им е по-лесно и като учене (родителите са познати в бранша), и като реализация после по същите причини. Няма лошо, непотизмът не е измислен вчера.
Все пак се възхищавам много на млади хора, които учат нещо и се реализират в него от нулата. Всеки с изборите си и с възможностите на семейството си.

Има закономерност, това е нормално. При нас засега първото не пое по нашия път с баща й, ще видим второто. Но пък сестра ми изучи моята професия и сега сме колеги. Насила не става, няма да я натискаме малката, но ако има желание, ще започне с летящ старт с това, което ще наследи от нас.

Преди една седмица бях на обучение, водеше го момиче, дипломирало се 2024 г. и вече работи неща, които нейни колеги с 10- годишен стаж не могат да правят. Но при нея цялото семейство е в тази сфера, отделно, че от 2-ри курс е на стаж по професията.

По-лесна реализация, по-лек старт в професията, значително по-малко стрес. Със сигурност.
И въпреки това, у дома сме семейство юристи, но Право е единственото, което натискаме децата да избягват.

Твърде натоварващо, много стрес, много отговорност. За щастие живеем в свят, в който и с по-лежерна и не така отговорна професия може да се реализираш добре и да живееш добре. Медицината и Правото са за хора с железни нерви.

Покрай мен има доста случаи на прегаряне. И лекари, и юристи. Не искам това за моите деца.
Стигнала съм до етап в живота си, като героят на Кевин Спейси в Американски прелести: Искам работата с възможно най-ниско ниво на отговорност. 😂

А ако може да си намериш начин за пасивни доходи, ей това е най-доброто.

Моята си купи чанти за бала и за изпращането. Намери си маникюристка, почна да ходи на лазерна епилация. Оформи желание какво иска за изпращането в училище, за бала още не е сигурна (освен чантата😂). Не знаех, че ще трябва да мислим за два тоалета. 🙄

Има някаква смътна представа какво иска да учи, но по-скоро е сигурна какво не иска. Право. За наше щастие. 😃😁

Да те довърша: не 2, а 3 тоалета трябват . И за връчването на дипломите.