Любители на котки - Тема 202

Днес при нас валя почти цял ден. Сутринта ги заварих ей така:

Следобед пак се повъргаляхме в леглото:

Грейси благоволи да присъства на масата за вечеря:

А Мегчето беше се опънала и проспа яденето:

Честито Рождество Христово! Мир, здраве и благополучие! Да е пълна темата с добри новини и весели снимки!

Весела Коледа, приятели! 🥰🥰

Честито рождество. Бъдете благословени и вие, и всички опашета край вас.

Ние вчера  посрещахме Бъдни вечер не вкъщи, а у сестрата на моя мъж. Оставихме Ришко сам. Отворих му  пастетче Гурме и го оставихме самичък. Омете всичко още преди да сме успели да излезем и се настани в спалнята. Разбирай "Вие вървете, аз тук ще дремна малко"
И  какво прави не знам ама как купя някакво ново одеалце в нас, започва веднага да го тъпчи докато не замяса на чергарски атрибут. Това беличкото пък ми е на 2 седмици.
Дълги години се хвалех как сме хем с котка, хем с черни дивани и нищо им няма. Обаче явно всичко е опирало до това веднъж да успее да пробие дамаската. Оттам насетне лека по лека нещата си отиват към нов диван. хохо.

А аз за Нова година исках да споделя. Не знам как са вашите животни, но за Ришко най-тегаво е дори не толкова зарята, колкото когато има много хора вкъщи. Многото народ и високият говор го карат да се плаши, да се щуросва накъде да хване. Иска му се да иде до тоалетна, но навсякъде крака, гласове... Иска да пийне водичка или да хапне - пак същата работа. Стрес му е. ММ, както по принцип след ковида не дава току-така гости вкъщи, така по Нова година става точно противоположното - да има как да покани поне още 2-3 двойки. Те от своя страна след 12 започват да привикват и вече попрасналите си деца.
И на мен и Пиратчето ни идва too much.

Наречете ме задръстена, обаче за мен супер Нова година е да съм си вкъщи по пижама, цял ден коледни филмчета, елхата да ми блещука, да ми мирише на портокали и Ришко да спи в краката ми. Ако валне и малко сняг хептен хубаво. Навремето се влюбих в този тип прекарване на зимните праници покрай едно старо култово филмче "Дневникът на Бриджит Джоунс".

Оооообаче ММ е на друго мнение. На Нова година иска да покани половината свят в нас, а с другата половина да се чуе по телефона. Иска да говори, да ръкомаха, да пуска музика високо. От въодушевление гласът му става силен като лятна гръмотевица. "Бриджит Джоунс" отива на кино, а аз и Пиратчето се сдобиваме с уплах и главоболие.
Хо-хо-хо, та това ни чака. Ама...живи и здрави да сме.

Аз нямам фб, но ми се искаше да споделя някъде мислите си.
В навечерието на Коледа съм благодарна на Господ, за това, което имам - и съзнавам, че много хора нямат. Случи ми се да се поставя на мястото на тези хора и да разбера колко може да е трудно да прекарваш деня и нощта. Снощи отидох до съседка, която виждам веднъж в годината. Тя е героиня, затова че споделя живота си с герой. Преди не я разбирах тази жена - не разбирах избора ѝ. Можеше да има съвсем друг живот, деца, семейство... Но тя е избрала да помага на мъж, който има нужда от помощ. Тя е неговия свят, неговия стимул за живот. Както аз не мога да си оставя котките, така и тя него. Респект. Докато ние празнуваме рд на детето, тяхната Бъдни вечер е съвсем друга - тиха, спокойна, без коледна музика, без телевизия, благодарни са, че той е жив и сравнително добре, след като преди дни е оцелял от белодробна тромбоза (а преди това от какви работи е оцелял...) благодарни са, че са си двамата у дома, заедно. Съседката не е забравила, че детето ми има рд, въпреки че се виждаме веднъж в годината. Толкова се зарадва, че им занесох тортичка, че и аз не съм ги забравила... Говорих и със съседа. Може би за първи път. Споделих му, че разбирам вече какво му е... Че и аз бях доста време на легло, не можех да ходя... Но аз едва ли разбирам какво му е. Той също едвам се движеше, сега видях, че има инвалидна количка до дивана им... Преди се затрудняваше да говори, отбягваше хората... Но винаги сме я питали как е той, имат ли нужда от нещо... Пожелахме си здраве, преди всичко.
Предните дни пък, докато пътувам в автобуса, какви хора видях... Истински герои! Мисълта, която ми минаваше през главата беше толкова ли е сложно да изкопираме другите държави и да улесним малко живота на тези хора в затруднено положение? Защо сме толкова нетолератни ние българите...
Млад мъж, красив като един турски актьор, говореше с детски глас с баща си. Махна си шапката след малко и се виждаше, че му липсва коса тук-таме, но се обърна и се видяха два големи белега от операция. Два пъти са му отваряли главата. Но той и баща му са щастливи в автобуса. След малко се чува пиукане и от задната врата на автобуса се пуска автоматична рампа пред спирката и се качва един латинец с брат си в инвалидна количка. Момчето е с детски паралич. Има си специално място за инвалидни колички и колички за деца в автобуса. Конкретно, две места. Латинеца застава на едното място с количката с брат си. Автобусът се пълни с хора, които отиват до един голям мол. След няколко спирки се чува отново същото пиукане. И хората правят път да се качи още една инвалидна количка, с възрастна жена. Този път латинеца, дето беше с брат си, отстъпи мястото на възрастната жена, а той мина с количката на другото място, за да ѝ е по-лесно за слизане на жената. Помоли хората да направят място, за да се настанят по-бързо и двете колички. Респект. Респект и затова, че тези хора са в автобуса, заедно с тълпата. И те могат да отидат до мола. Не са забравени от обществото, ами напротив.
Много ми се иска и в нашата държава да има място за всеки в автобуса, да се улесни с една капка жест, на тях и без това им е достатъчно труден живота. За да може да има повече щастливи хора. Щастието е заразно. И както в една реклама се казва "да даваш е щастие"...

Честита Коледа девойки. Бъдете живи и здрави, за да може дълги години да обслужвате косматите си принцове и принцеси.

Аmy_nka, то е малко като с всички бездомни и страдащи животинки. Не можеш да помогнеш на всички. Но радвай се, че чувстваш. Че не си сляп и глух за другите. Само по себе си за мен лично това е истинско пробуждане в епохата на заспали в матереализма на моловете хора

Честито Рождество, момичета. Здраве на всички вас, на вашите животинки и скъпите на сърцата ви хора.

Честита Коледа на всички.
 Бъдете живи и здрави и вие и вашите домашни любимци!

Честито Рождество момичета!

Здравейте на всички!
Имам котарак, който не живееше вътре, до преди няколко месеца идваше само да го храня и изчезваше, докато не огладнее отново. Отскоро иска да остава вътре, съответно спеше и вътре, когато дойде нуждата сигнализираше и го пускахме навън. И после пак вътре. Да ама няколко пъти стана беля и сега мисля да му взема закрита котешка тоалетна. Естествено той няма да иска да го ползва, защото не знае какво е, сигурна съм, че няма да иска да влиза. Как да го науча, какви съвети бихте ми дали? Около 7, 8 годишен е.
Ако може и да ми препоръчате бюджетна котешка тоалетна.
Благодаря!

Здравей! Ще го приучиш да я ползва. Първо ще му я оставиш открита, докато се научи да я ползва така. После ще добавиш покривчето. И накрая, след като вече се е научил да я ползва така, можеш да добавиш и вратичката. За първа постелка се препоръчва бентонитена, след като излиза и навън. Тя е най-близка до "природната".
Мястото на толетната не бива да е "затънтено" (скрито), като за начало, за да може лесно да привлече вниманието му и да затвърди навика да ходи в нея. Също не трябва да е в близост до храната или водата му. След като премине цялото обучение и вече си знае тоалетната, тогава можеш постепенно да я местиш малко по малко до мястото където би искала да стои перманентно тоалетната, да речем по-скрито място или в банята, например...

Благодаря🙂🙂

Честита Коледа!
Да са здрави и щастливи всички котанчовци  и ние като обгрижващ персонал покрай тях.
У нас подаръци има за всички