И един откъс от книга вместо снимка:
"Нова година ни завари на позиция. Вечерта срещу нея се прибрах след първата обиколка в преждевременния си гроб и тъкмо да затворя вратата: Мяу, мяу — коте.
Живо същество! Откъде бе дошло? Сигурно с кухните. Но за кого, как е избягало, как попадна при мен? Вдигнах го. А то изстинало, огладняло, измършавяло!
Нахраних го, напоих го и то легна в обутите ми крака и замърка. Лампата светеше. Печката гореше. Котето мъркаше. Така посрещнах Нова година. Тръгнах в нова обиколка. Какво да занеса на войниците! Нямах нищо. Взех котето. Войниците от всеки пост го посрещаха с такава радост! Я! Коте на позицията!
На позицията нямахме котка, и то не само ние, не ми е известно някоя от ротите да е имала. Войниците оставиха пушките, забравиха противника. Всеки вземаше котето, милваше, галеше го, искаше да го стопли. „И аз имам котка!“ „И ние имаме котка.“ „Брат ми има котка!“ И тъй нежно го вземаха, и тъй нежно му говореха, като че казваха: „И аз имам дете.“ „И ние имаме деца.“ „Брат ми има дете.“
По фронта на цялата рота — постове, дежурни отделения — всичко се оживи при вида на това коте. Всеки се почувствува у дома, край своите, близките. Котката създаде за всички тая илюзия.
Така посрещнахме Новата 1918 година!
* * *
"Един от Първа Дивизия" от Георги Ст. Георгиев


Веднъж успя да се намъкне вътре. Обикновено стои отгоре ѝ.
Тук искам да изкажа благодарността си, че като четях през какво преминават някои от вас и...ми ставаше някак хем тъжно, че има още заминали си котенца, хем по-леко, че не съм сама.
Предишните ми котки се криеха и ги беше много страх.



