Такива подробности не помня. Помня, че тогава другаря😃 ни даваше всеки да подрънка, вероятно е искал да чуем нотата.... Иначе той беше китарист.....
Виж целия пост
Шестокласници 2024-2025 - тема 3
- Публикувана: 13 дек. 2024, 07:58 ч.
- Последно мнение: 3 март 2025, 09:40 ч.
# 525
3 фев. 2025, 13:12 ч.
# 526
3 фев. 2025, 13:17 ч.
Колеги, музикалните инструменти ги учихме миналата година 
. Даже се бях вбесила, че едно дете беше дрънкало с един инстмент до ухото на моето.
Но и сега нещо учат, защото аз като си писах с учителката какво да преговаря след 2 седмици отсъствие, че да се пребори за 5, тя ми каза - това, това и това и музикалните инструменти на стр. 39, Защото представяте ли си, госпожо, още не ги знаят
Представям си, госпожо!
Представям си
Дописвам
За мен, обаче, триангел и камертон не е едно и също - ето страницата ни от учебника миналата година. Камертонът е като буква U, обаче триангела според мен е друго.
https://bg.izzi.digital/DOS/11314/datastore/blocks/1799146/index.html?page=22
Виж целия пост
. Даже се бях вбесила, че едно дете беше дрънкало с един инстмент до ухото на моето.Но и сега нещо учат, защото аз като си писах с учителката какво да преговаря след 2 седмици отсъствие, че да се пребори за 5, тя ми каза - това, това и това и музикалните инструменти на стр. 39, Защото представяте ли си, госпожо, още не ги знаят
Представям си, госпожо!
Представям си
Дописвам
За мен, обаче, триангел и камертон не е едно и също - ето страницата ни от учебника миналата година. Камертонът е като буква U, обаче триангела според мен е друго.
https://bg.izzi.digital/DOS/11314/datastore/blocks/1799146/index.html?page=22
# 527
3 фев. 2025, 15:19 ч.
Жалко е, че няма да мога да го накарам да прочете "Сърце" на Едмондо де Амичис. Ми че то действието се развива в 19 век... Книгата всъщност е дневник на един ученик точно на възрастта на нашите. Истински шедьовър е, всяка глава е безценна и те хваща за сърцето, създавайки емоция, която само един италианец може да предизвика и оцени. Според мен немец например никога не може да създаде такава книга... всички описани случаи са просто шедьоври...
https://chitanka.info/text/13371-syrtse/0#l-dekemvri
"Знаеш ли, синко, защо не ти дадох да изчистиш канапето? Защото да го изчистиш в негово присъствие, щеше да бъде все едно да го укориш, задето го е изцапало. И това нямаше да бъде хубаво, защото не го направи нарочно и защото го направи с дрехите на баща си, който ги е напрашил с гипс, когато е работел. А онова, което полепва по дрехите, когато човек работи, не е мръсотия, може да бъде прах, вар, лак, всичко, каквото поискаш, но не мръсотия. Работата не омърсява човека. Не казвай никога за някой работник, който се връща от работа, че е мръсен. Трябва да казваш, че по дрехите му има белези и следи от неговия труд. Не забравяй това. И обичай Зидарчето, първо, защото е твой другар, и после, защото е син на работник.“
Баща ти
Виж целия пост
https://chitanka.info/text/13371-syrtse/0#l-dekemvri
"Знаеш ли, синко, защо не ти дадох да изчистиш канапето? Защото да го изчистиш в негово присъствие, щеше да бъде все едно да го укориш, задето го е изцапало. И това нямаше да бъде хубаво, защото не го направи нарочно и защото го направи с дрехите на баща си, който ги е напрашил с гипс, когато е работел. А онова, което полепва по дрехите, когато човек работи, не е мръсотия, може да бъде прах, вар, лак, всичко, каквото поискаш, но не мръсотия. Работата не омърсява човека. Не казвай никога за някой работник, който се връща от работа, че е мръсен. Трябва да казваш, че по дрехите му има белези и следи от неговия труд. Не забравяй това. И обичай Зидарчето, първо, защото е твой другар, и после, защото е син на работник.“
Баща ти
Скрит текст:
когато Дероси отговаря на въпросите бързо и добре както винаги, Вотини се чумери, навежда глава, преструва се, че не слуша или пък прави усилие да се засмее, но се смее кисело. И понеже всички знаят това, когато учителят хвали Дероси, всички се обръщат да гледат Вотини, който е като отровен, а Зидарчето му прави заешка муцуна. Тая заран например му причерня пред очите. Учителят влиза в клас и съобщава резултата от изпита.
— Дероси, десет отличени бележки и първата награда.
Вотини кихна силно. Учителят го погледна: човек лесно можеше да го разбере.
— Вотини — каза му той, — не допускай да влезе в тебе змията на завистта, тая змия гризе мозъка и покварява сърцето.
Освен Дероси всички други го погледнаха. Вотини поиска да каже нещо, но не можа; остана като вкаменен, с побледняло лице. После, когато учителят преподаваше урока си, той написа с едри букви върху един лист: „Не завиждам на онези, които печелят първите награди и по хатър“. Тая забележка той искаше да изпрати на Дероси. Но същевременно забелязах, че съседите на Дероси крояха нещо, като си шушукаха, а един изрязваше с ножчето си голям медал от хартия, върху която бяха изрисували една черна змия. Вотини също забеляза това. Учителят излезе за няколко минути. Веднага съседите на Дероси станаха, за да отидат да поднесат тържествено книжния медал на Вотини. Целият клас се готвеше за скандал. Вотини вече цял трепереше. Дероси извика:
— Дайте го на мене!
— Да, по-добре — отвърнаха съседите му, — ти трябва да му го поднесеш.
Дероси взе медала и го направи на парченца. В тоя момент влезе учителят и продължи урока. Аз наблюдавах Вотини. Беше станал червен като жарава. Той взе бавничко бележката, уж от разсеяност, смачка я скритом на малко топче, пъхна я в устата си, подъвка я и след това я изплю под чина…
На излизане от училище, когато Вотини, който беше малко смутен, минаваше пред Дероси, изтърва попивателната си. Любезният Дероси я вдигна от земята, сложи я в чантата му и му помогна да стегне каишката. Вотини не посмя да вдигне глава.
— Дероси, десет отличени бележки и първата награда.
Вотини кихна силно. Учителят го погледна: човек лесно можеше да го разбере.
— Вотини — каза му той, — не допускай да влезе в тебе змията на завистта, тая змия гризе мозъка и покварява сърцето.
Освен Дероси всички други го погледнаха. Вотини поиска да каже нещо, но не можа; остана като вкаменен, с побледняло лице. После, когато учителят преподаваше урока си, той написа с едри букви върху един лист: „Не завиждам на онези, които печелят първите награди и по хатър“. Тая забележка той искаше да изпрати на Дероси. Но същевременно забелязах, че съседите на Дероси крояха нещо, като си шушукаха, а един изрязваше с ножчето си голям медал от хартия, върху която бяха изрисували една черна змия. Вотини също забеляза това. Учителят излезе за няколко минути. Веднага съседите на Дероси станаха, за да отидат да поднесат тържествено книжния медал на Вотини. Целият клас се готвеше за скандал. Вотини вече цял трепереше. Дероси извика:
— Дайте го на мене!
— Да, по-добре — отвърнаха съседите му, — ти трябва да му го поднесеш.
Дероси взе медала и го направи на парченца. В тоя момент влезе учителят и продължи урока. Аз наблюдавах Вотини. Беше станал червен като жарава. Той взе бавничко бележката, уж от разсеяност, смачка я скритом на малко топче, пъхна я в устата си, подъвка я и след това я изплю под чина…
На излизане от училище, когато Вотини, който беше малко смутен, минаваше пред Дероси, изтърва попивателната си. Любезният Дероси я вдигна от земята, сложи я в чантата му и му помогна да стегне каишката. Вотини не посмя да вдигне глава.
Скрит текст:
А от линка всъщност имах предвид втората глава - "Суетност"
А от линка всъщност имах предвид втората глава - "Суетност"
Скрит текст:
Не! — възрази той. И за да принуди момчето да погледне, навря часовника в очите му и каза: — Я погледни и кажи, не е ли вярно, че целият е от злато?
Момчето отвърна сухо:
— Не знам.
— О, о! — възкликна Вотини, изпълнен с яд. — Каква надменност!
В това време се приближи до нас бащата на момчето, който чу думите на Вотини. Той изгледа Вотини, след това каза рязко на сина си: „Мълчи!“, и като се наведе над ухото на Вотини, добави: „Той е сляп“.
Вотини тропна, скочи на крака и погледна момчето в лицето. Зениците му бяха стъклени, без израз, без поглед.
Вотини се почувствува унизен. Той наведе очи към земята и не продума дума. После едва промълви:
— Съжалявам… не знаех.
Но сляпото момче, което разбра всичко, каза с блага и печална усмивка:
— О, няма нищо!
Е, Вотини е суетен, но няма лошо сърце. През време на цялата разходка той вече не се засмя.
Момчето отвърна сухо:
— Не знам.
— О, о! — възкликна Вотини, изпълнен с яд. — Каква надменност!
В това време се приближи до нас бащата на момчето, който чу думите на Вотини. Той изгледа Вотини, след това каза рязко на сина си: „Мълчи!“, и като се наведе над ухото на Вотини, добави: „Той е сляп“.
Вотини тропна, скочи на крака и погледна момчето в лицето. Зениците му бяха стъклени, без израз, без поглед.
Вотини се почувствува унизен. Той наведе очи към земята и не продума дума. После едва промълви:
— Съжалявам… не знаех.
Но сляпото момче, което разбра всичко, каза с блага и печална усмивка:
— О, няма нищо!
Е, Вотини е суетен, но няма лошо сърце. През време на цялата разходка той вече не се засмя.
Скрит текст:
# 528
3 фев. 2025, 15:41 ч.
Имам интуицията за твоето дете, че би я прочело все пак 
Вярвай повече в него.
Генът си е ген и няма как да няма и твоя.
Виж целия пост
Вярвай повече в него.
Генът си е ген и няма как да няма и твоя.
Скрит текст:
Аз пък днес попаднах на една дума, която за толкоз години работа не бях чувала - adultаrate.
Някой знае ли какво значи и ползвал ли я е? Ама без да гледате гугъл
Някой знае ли какво значи и ползвал ли я е? Ама без да гледате гугъл
# 529
3 фев. 2025, 15:46 ч.
При нас излезе програмата за втория срок. Два пъти в седмицата в 7.30 математика. Интересно как учителя ще се пребори със спящите мозъци.
Виж целия пост
# 530
3 фев. 2025, 16:07 ч.
Децата са си деца и в 19 век...не всички учители могат да се преборят... повече няма да пускам цитати, обещавам. Но защо например не изучават тази книга по литература? Мисля, че макар и от 19 век, пак биха я разбрали, защото децата са си деца -
Тая сутрин се случи нещо лошо. През първия и втория ден учениците дигаха шум, защото заместникът е много търпелив и се задоволяваше само да им казва:
— Пазете тишина, пазете тишина, моля ви се! Но тая сутрин бе прехвърлена мярката. Такъв шум се дигаше, че вече не се чуваха думите му. Той предупреждаваше, молеше, но напразно. Два пъти директорът надникна от вратата. Но щом си отидеше, шумът нарастваше като на пазара. Гароне и Дероси много пъти се обръщаха и правеха знаци на другарите си да мируват, защото беше срамота. Но никой не им обръщаше внимание. Само Старди стоеше мирен, с лакти на чина и с юмруци на слепите си очи, и мислеше може би за прочутата си библиотека. Гарофи пък, оня с нос като кука, правеше списък на желаещите да участвуват срещу два чентезима в лотарията за една джобна мастилница. Другите бъбреха и се смееха, звъняха с върховете на писци, забити в чиновете, и си хвърляха с ластиците на чорапите сдъвкани парченца хартия. Заместникът хващаше за ръката ту един, ту друг, раздрусваше го, а един изправи до стената — напразно. Той не знаеше вече какво да прави и току се молеше:
— Но защо правите така? Искате да ми навлечете някое мъмрене ли?
След това удряше с юмруци по масата и викаше с гневен и плачлив глас:
— Тишина! Тишина! Тишина!
На човек му ставаше жално, като го слушаше. Но шумът растеше непрекъснато.
Франти му хвърли една книжна стрела, неколцина мяукаха като котки, други се удряха с ръка по главата. Бъркотията не се поддаваше на описание. Неочаквано влезе слугата и каза:
— Господин учителю, директорът ви вика.
Учителят стана и излезе бързо, като направи отчаян жест.
Тогава врявата стана по-силна. Но изведнъж Гароне скочи с изкривено лице и със стиснати юмруци и извика със задавен от гняв глас:
— Престанете! Вие сте животни! Злоупотребявате, защото е добър. Ако ви смазваше кокалите от бой, щяхте да си свивате опашката. Вие сте стадо подлеци. Първият, който му се подиграе, ще го чакам вън, ще му строша зъбите, заклевам се, ще го направя дори пред очите на баща му.
Всички млъкнаха. Ах, колко беше хубаво да гледаш Гароне с пламтящите му очи! Приличаше на разярено лъвче. Той изгледа един по един най-дръзките, и всички наведоха глави.
Когато заместникът се върна със зачервени очи, не се чуваше дори нечие дихание. Той остана смаян. Но по-късно, като видя Гароне, още цял пламнал и треперещ от гняв, разбра всичко и му каза с голяма любов, както би казал на брата си:
— Благодаря ти, Гароне.
Виж целия пост
Тая сутрин се случи нещо лошо. През първия и втория ден учениците дигаха шум, защото заместникът е много търпелив и се задоволяваше само да им казва:
— Пазете тишина, пазете тишина, моля ви се! Но тая сутрин бе прехвърлена мярката. Такъв шум се дигаше, че вече не се чуваха думите му. Той предупреждаваше, молеше, но напразно. Два пъти директорът надникна от вратата. Но щом си отидеше, шумът нарастваше като на пазара. Гароне и Дероси много пъти се обръщаха и правеха знаци на другарите си да мируват, защото беше срамота. Но никой не им обръщаше внимание. Само Старди стоеше мирен, с лакти на чина и с юмруци на слепите си очи, и мислеше може би за прочутата си библиотека. Гарофи пък, оня с нос като кука, правеше списък на желаещите да участвуват срещу два чентезима в лотарията за една джобна мастилница. Другите бъбреха и се смееха, звъняха с върховете на писци, забити в чиновете, и си хвърляха с ластиците на чорапите сдъвкани парченца хартия. Заместникът хващаше за ръката ту един, ту друг, раздрусваше го, а един изправи до стената — напразно. Той не знаеше вече какво да прави и току се молеше:
— Но защо правите така? Искате да ми навлечете някое мъмрене ли?
След това удряше с юмруци по масата и викаше с гневен и плачлив глас:
— Тишина! Тишина! Тишина!
На човек му ставаше жално, като го слушаше. Но шумът растеше непрекъснато.
Франти му хвърли една книжна стрела, неколцина мяукаха като котки, други се удряха с ръка по главата. Бъркотията не се поддаваше на описание. Неочаквано влезе слугата и каза:
— Господин учителю, директорът ви вика.
Учителят стана и излезе бързо, като направи отчаян жест.
Тогава врявата стана по-силна. Но изведнъж Гароне скочи с изкривено лице и със стиснати юмруци и извика със задавен от гняв глас:
— Престанете! Вие сте животни! Злоупотребявате, защото е добър. Ако ви смазваше кокалите от бой, щяхте да си свивате опашката. Вие сте стадо подлеци. Първият, който му се подиграе, ще го чакам вън, ще му строша зъбите, заклевам се, ще го направя дори пред очите на баща му.
Всички млъкнаха. Ах, колко беше хубаво да гледаш Гароне с пламтящите му очи! Приличаше на разярено лъвче. Той изгледа един по един най-дръзките, и всички наведоха глави.
Когато заместникът се върна със зачервени очи, не се чуваше дори нечие дихание. Той остана смаян. Но по-късно, като видя Гароне, още цял пламнал и треперещ от гняв, разбра всичко и му каза с голяма любов, както би казал на брата си:
— Благодаря ти, Гароне.
# 531
3 фев. 2025, 16:48 ч.
Главата "Снежната топка" е в помагало за преразкази по литература 5 - 7 клас. Ей сега като чета откъсите на Мецан, я - тези имена са ми познати. Интересен му беше на набора, той е правил конкретно този преразказ за снежната топка.
Виж целия пост
# 532
3 фев. 2025, 19:16 ч.
Учителката по литература на набора им беше дала за четене, през зимна ваканция, половината от “Сърце”, а останалата част имат за задача да я дочетат през пролетната ваканция. На първото занятие всяко от децата имаше за задача да разкаже главата, която най-много го е впечатлила. Изненадващо за мен, малчуганът прочете значително повече от половината, при това без изобщо да се оплаква;).
Виж целия пост
# 533
3 фев. 2025, 19:43 ч.
Гиги, няма как, ще клюмат, така бяха нашите първия срок. Даже аз мисля, че едната от двете тройки от текущите оценки през срока - по ЧП, е била не толкова от незнание, а от полягване на чина рано рано първия час, което е вбесило госпожата, та и на обноски се учихме.
Ами ето, че това Сърце е взето пред вид при доста помагала, това е хубаво.
Виж целия пост
Ами ето, че това Сърце е взето пред вид при доста помагала, това е хубаво.
# 534
3 фев. 2025, 20:10 ч.
Синеочко, прекрасен е сонетът ти 🤗🌻!
Ака на рецитала осигуриш качествено вино, по възможност Sauvignon Blank (ама че съм нахалник 🤭), ще пия и ще те слушам в захлас цяла вечер 🥂!
Виж целия пост
Ака на рецитала осигуриш качествено вино, по възможност Sauvignon Blank (ама че съм нахалник 🤭), ще пия и ще те слушам в захлас цяла вечер 🥂!
# 535
3 фев. 2025, 20:29 ч.
Пръв път чувам, че някои учителки са дали тази книга за четене...със сигурност я няма в програмата.
И Снежната топка също е много силен епизод, изтръпвам пак като го чета, въпреки, че го знам наизуст.
Италианци, братче! Толкова емоционални хора...това дете после какво прави, просто е спиращо дъха
Гарофи с дългото си палто, изправен на прага, с наведена глава, не смее да влезе.
— Кой е? — пита болният.
— Момчето, което хвърли топката — отвръща баща ми.
Тогава старецът каза:
— О, клето дете, ела, ела! Ти идваш да се осведомиш за състоянието ми, нали? По-добре съм, бъди спокоен, по-добре, почти съм излекуван. Ела тука.
Смутен, Гарофи се приближи до леглото, като правеше усилие да не заплаче. Старецът го помилва, но той не можеше да говори.
— Благодаря ти — каза старецът, — хайде иди да кажеш на баща си и на майка си, че всичко върви добре, да не се тревожат вече.
Но Гарофи не се помръдна, той сякаш искаше да каже нещо, но не смееше.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Аз… нищо.
— Е добре, сбогом, довиждане, момче; иди си с мир в сърцето.
Гарофи отиде до вратата, но се спря и се обърна назад към племенника, който вървеше подир него и го гледаше с любопитство. Изведнъж той извади изпод палтото си някакъв предмет и го пъхна в ръката на момчето, като му каза бързо:
— За тебе е! — и дим да го няма.
Момчето занесе увития предмет на чичо си. Отгоре бе написано: „П о д а р я в а м т и г о.“ Погледнаха вътре и възкликнаха от удивление. Това беше прочутият албум с неговата сбирка от пощенски марки. Гарофи бе донесъл сбирката, за която говореше винаги, на която възлагаше толкова надежди и която му струваше толкова усилия; тя беше неговото съкровище, половината от живота му. Клетото момче! Сега то я подаряваше в замяна на прошката.
Виж целия пост
И Снежната топка също е много силен епизод, изтръпвам пак като го чета, въпреки, че го знам наизуст.
Италианци, братче! Толкова емоционални хора...това дете после какво прави, просто е спиращо дъха
Гарофи с дългото си палто, изправен на прага, с наведена глава, не смее да влезе.
— Кой е? — пита болният.
— Момчето, което хвърли топката — отвръща баща ми.
Тогава старецът каза:
— О, клето дете, ела, ела! Ти идваш да се осведомиш за състоянието ми, нали? По-добре съм, бъди спокоен, по-добре, почти съм излекуван. Ела тука.
Смутен, Гарофи се приближи до леглото, като правеше усилие да не заплаче. Старецът го помилва, но той не можеше да говори.
— Благодаря ти — каза старецът, — хайде иди да кажеш на баща си и на майка си, че всичко върви добре, да не се тревожат вече.
Но Гарофи не се помръдна, той сякаш искаше да каже нещо, но не смееше.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Аз… нищо.
— Е добре, сбогом, довиждане, момче; иди си с мир в сърцето.
Гарофи отиде до вратата, но се спря и се обърна назад към племенника, който вървеше подир него и го гледаше с любопитство. Изведнъж той извади изпод палтото си някакъв предмет и го пъхна в ръката на момчето, като му каза бързо:
— За тебе е! — и дим да го няма.
Момчето занесе увития предмет на чичо си. Отгоре бе написано: „П о д а р я в а м т и г о.“ Погледнаха вътре и възкликнаха от удивление. Това беше прочутият албум с неговата сбирка от пощенски марки. Гарофи бе донесъл сбирката, за която говореше винаги, на която възлагаше толкова надежди и която му струваше толкова усилия; тя беше неговото съкровище, половината от живота му. Клетото момче! Сега то я подаряваше в замяна на прошката.
# 536
3 фев. 2025, 20:30 ч.
Силан, благодаря! Само да стигна до стихосбирка, шестокласната и десетокласната ще бъдете с персонални покани!
Виж целия пост
# 537
3 фев. 2025, 20:52 ч.
Синеочке, не знам за стихосбирката (пожелавам ти го от все сърце), но заслужаваш минимум сто форум точки за дето така пренасочи Мецан да спре с математическите чаршафи 😂 Браво, много сте готини и двамата! 🌟 Нещо много кахърно звучат и цигарата и лабиринта, ама то така работи сублимацията.. Ай, другата година позитивен сонет за сто и петдесетте точки за всички ни!
Програма за втори срок имате ли вече? При нас съспенс голям ще е до последно 😄
Виж целия пост
Програма за втори срок имате ли вече? При нас съспенс голям ще е до последно 😄
# 538
3 фев. 2025, 21:25 ч.
Пфу, пък си градска на жена ми, какви чаршафи? Хората питаха за конкретни задачи, та им ги реших.
Никой нищо не ме е пренасочвал! Имаме програма за втория срок.
Ей ти тогава поетичен чаршаф, на който имам 55 лайк😂 това ми е постът с най-много лайкове Евър във форума 😂😂😂
https://bg-mam.ma/p/1190490/40475771
Виж целия пост
Никой нищо не ме е пренасочвал! Имаме програма за втория срок.
Ей ти тогава поетичен чаршаф, на който имам 55 лайк😂 това ми е постът с най-много лайкове Евър във форума 😂😂😂
https://bg-mam.ma/p/1190490/40475771
# 539
4 фев. 2025, 00:54 ч.
Нашите имат програма за 2 срок още от Четвъртък предната седмица.И които е мислил хич акъл няма.Разказвателните предмети им са повечето последните часове и представям си вечер в 18 часа тези изморени мозъци какво ще измислят,а им са и едно след друга в дните.
Гиги,нашите така бяха 1 срок в Петък първи час Математика,че и контролно бяха правили.
Нашите минават 2 смяна и вечер ще са до 18,30 и ще се прибират по тъмно.В Понеделник ще са до 19.15.Ще видим ще пробваме да се прибира сам и дано няма проблеми,че аз съм на смени,а нашите вече не могат.
Виж целия пост
Гиги,нашите така бяха 1 срок в Петък първи час Математика,че и контролно бяха правили.
Нашите минават 2 смяна и вечер ще са до 18,30 и ще се прибират по тъмно.В Понеделник ще са до 19.15.Ще видим ще пробваме да се прибира сам и дано няма проблеми,че аз съм на смени,а нашите вече не могат.
Препоръчани теми