Добра майка ли сте?

Беше време, когато този въпрос отекваше болезнено в мен... и много ме измъчваше... това беше време на огромно чувство на вина, униние и тъга, на потиснатост и несамоувереност... 

Сега все по-рядко ми се случва да си задам този въпрос. Не защото не ми пука! А защото осъзнах, че е много важно не само да си "добър човек", но и естествен! Защото и най-добрите майки понякога са уморени, нещастни, нервни, избухливи и уплашени; защото понякога не могат да дадат на децата си най-доброто от себе си въпреки обичта си към тях... както се казва: "и в най-добрите семейства се случва..." /сами допълнете!/ Хората не са машини, нито са идеални същества, без проблеми, способни винаги да откликват на потребностите на децата си. Затова сега като цяло съм спокойна, че съм добра майка. Стремя се да бъда такава. Но не се изяждам с непрестанни самокритики, забележки и т.н. както преди. Това ми харесва.

Аз съм развиваща се личност. И променяща се. Един ден съм една, на другия ден мога да бъда друга. За важните, истински важните неща, съм непреклонна! И постоянна. Но за другите неща гледам да проявявам повече гъвкавост и чувство за хумор...  В момента детето ми се нуждае главно от едни неща, след 5 години ще се нуждае от други, след 15 години - от трети. Знам, че ще се старая да му давам това, от което има нужда, но може би далеч невинаги ще успявам...

Обичта обаче  към него е толкова силна, че тя ми дава вярата и куража да продължавам, оставайки си естествена, да бъда и добра майка за него! 

Бях чела някъде, че да си добра майка означава освен да се грижиш за децата си като им осигуряваш материален и душевен конфорт трабва и да им даваш
криле
е аз май се справям само донякъде с първите две неща 

Аз пък съм в такъв период, дето се самоизяждам... Искам всичко да е перфектно, а време няма. ...

Не, не съм и никога няма да бъда...
Стремежът ми е да съм поносима майка. 

Мисля, че майките могат да бъдат всякакви. Може би след години децата ни ще могат да кажат що за майки сме. Другото което е, че когато децата ни станат на нашата възраст и ние успеем да имаме с тях едни равностойни отношения, приятелството да бъде в основата на нашите отношения-може би това ще бъде най-правилният критерий за определеня на това какви майки сме.
Искам само да добавя, че себе си може и да не мога да определя като категория добра или лоша майка съм, но най-отговорно ззаявявам, че нашият татко е най-добрият, отговорният, милият и приветлив ТАТКО на Земята!!!!
Хубав ден от мен 

Ето този въпрос ме тормози от доста дълго време.Мисля и премислям и никога не мога да си дам отговор.Истината според мен  е ,че това ще разберем тогава когато децата ни пораснат,изградят се като характер ,като личности и обръщайки се те назад ,пък и ние с тях ще можем да си отговорим какви майки сме били.Сега се притесняваме дали им обръщаме достатъчно внимание,дали им купуваме достатъчно играчки или дрехи,дали не ги разглезваме повече от необходимото.А имали мярка за всичко това.За един е недостатъчно 5 часа  игри и занимания с децата,за друг и 2часа са напълно достатъчни,трети ще купи лего от 100 лева а четвърти ще реши, че всичко това са глезотии.
А каква майка си мисля аз, че съм?Ами надявам се от все сърце да съм добра.Факт е обаче че често се карам на сина си,не винаги основателно,но и аз съм човек и допускам грешки.Работя,уча и се грижа сама за цялото домакинство + двама мъже. Честно ама честичко ми идва много  нанагорно.Напоследък се опитвам да отделям повече време за детето и за игри и забавления с него.С радост мога да заявя,че  ефекта е поразителен.Дребчо стана много по спокоен и се съглася с много неща без да капризничи.Което само ме убеди че каквито и майки да сме,от това да сме спокойни и да се държим с децата като с равни по важно няма.Повярвайте ми ТЕ го усщат. 

Благодаря, благодаря, нямаше нужда    

В "Господари на ефира" гледах специална извадка от изява някаква брадърка (Мариола?) при Ники Кънчев. Научила 3-годишното си дете да псува като каруцар с 30-годишна практика и се самопределя като "перфектна майка" (даже "хората" й го казвали?!). Ми аз к'во да кажа тогава? Мълча си... Хората - и те

Според големия ми син - съм най-добрата майка  по-голямо признание от това здраве му кажи 
С него определено сме в много добри взаимоотношения и спокойно мога да кажа, че сме приятели 
Ще се радвам да чуя някой ден подобен коментар и от малкия 
За съжаление аз обаче смятам, че определено има още какво да се желае, за да заслужа такова определение  може би ми трябва повече време за тях, повече търпение и разбиране  Надявам се да се справям и като се обърна един ден да бъда доволна и спокойна за децата си 
А иначе просто ги обожавам 

Не знам дали съм добра майка, не искам и да знам дали съм такава...... Просто си гледам децата - къде с повече нерви, къде с по-малко, къде с повече спокойствие, къде с по-малко..... Общо взето се се стремя да бъда последователна, отворена за всичко,от което те се вълнуват, близо до децата си, да не забравям,че и аз съм била дете, да не се взимам на сериозно и т.н.

Времето ще покаже дали съм била добра майка! Сега е още рано!

Мисля, че съм добра майка - старая се ако съм ядосана , да направя нещо друго, само и само да не му се навикам на него - той какво ми е виновен, обикновено баща му го отнася - знам че и това не е решение, но....гледам да се сдържам и да се разсейвам.

Може би след време ще разбера колко добра или не съм била....

 Аз съм най-добрата майка на света.

Ами надявам се да съм. Времето ще покаже