Когато децата тръгнат на училище със стотинки в джоба положението не може да бъде контролирано особено. Не си слагам много на сърцето кой какво носи на децата, защото ако не е момента да го изядат им давам по малко, а другото прибирам. Понякога и изхвърлям, когато заспят. Рядко отказвам да им купя нещо сладко в магазина - просто, защото до в къщи забравят за него, аз го прибирам и приключвам въпроса.
Не живеем заедно с никоя от бабите и не виждам драма веднъж-дваж в месеца да донесат чипс или шоколад на децата. За авторитета си в тази ситуация не се притеснявам излишно - децата знаят от много малки каква е ролята на майка им, каква на баба им - ако имаме разминавания намирам начин да обясня на големия ми син, че сме от различни поколения и не винаги е любезно да поучавам баба му, затова той да има предвид, че еди-си-какво...