Медицински университет - тема 2

  • 51 090
  • 738
# 300
Здравейте, бъдещи студенти, настоящи такива и родители!
 Попаднах на тази тема търсейки отговори на  въпроси относно следването по медицина и фармация.
Родител съм на бъдещ кандидат-студент, който усилено се готви за изпитите в МУ София и Пловдив и може би Варна. Още от 5клас искаше да става лекар. След 7ми клас го приеха в езикова гимназия с профил биология и химия и това беше първото му желание. Вече е 12 клас и от почти 2 години посещава и уроци по химия.  по биология ходи само няколко месеца и реши, че сам ще научава материала. Снабди се с всички необходими учебници за тези университети и учи усилено. Смея да твърдя, че се справя отлично.
До тук добре, но през последните месеци го виждам много разколебан и започва да споменава, че се чуди дали да не избере фармация. Очаква от мен някаква насока, но аз наистина не знам какво да го посъветвам.
Много е добър по химия, но математиката му куца. Аз съм математик пък и много мразех химия, но той е точно обратно.
Последната година се случи така, че той имаше здравословни проблеми след Ковид и това доведе до тревожност и ПА /не е свързано с ученето/ Предполагам, че това го е разколебало предвид огромното натоварване, което го очаква, ако го приемат медицина. Другото е и повечето години учене и специализация, което той смята, че много ще ни затрудни финансово.
Аз обаче не искам той един ден да съжалява, че не си е сбъднал мечтата да стане лекар, но същевременно не искам и да се претоварва извънредно и да се окаже, че психически няма да може да се справи. Най важно е да се чувства максимално добре.
Бих се радвала, ако някой , който е учил или учи тези специалности разясни някои конкретики.
Толкова ли е много ученето в медицината? Казват му, че няма да може да си вдигне главата от учене и няма да разполага с нито ден почивка.
Фармацията по-умерена ли е като натоварване?
Висшата математика във фармацията трудна ли е за вземане?
Къде стреса е по-голям /в обучението/ ?

Предварително благодаря за всички отговори и насоки!

Чак да не може да си вдигне главата от учене - не. Ще отговоря за медицина за себе си. Заетостта ми в уни е изненадващо малка, особено летния семестър втори курс (имам два свободни дни). Средно на ден през семестъра уча 5-6 часа самостоятелно, някой път повече, друг път по-малко. Като цяло предметите, които уча са ми адски интересни така че не бих казал, че се насилвам. Ваканциите почивам 2-5 дена макс. и после поддържам темпото с 2-4 часа на ден. Само лятната ваканция почивам през повечето време и вече края на август започвам да преговарям малко за да съм загрял за септември. По време на сесия уча 8-11 часа на ден без да броя почивките към тези часове като единствените неща, които правя са да ям, спортувам и уча. Гадно е, но сесиите ни не са кой знае колко дълги, а после имаме ваканция. Относно стрес и натовареност, не мисля, че това трябва да са водещите фактори, медицината е изключително широка специалност и след като завърши има специалности, които имат по-добър начин на живот, и не са толкова натоварващи ако за него балансът е приоритет.
Виж целия пост
# 301
Хахах, е айде ся, по 11 часа на ден учи. Ще докараш някоя паник атака на жената. Човек може да се справи с университета и с доста по-малко учене. И със сигурност има достатъчно време за купони. Всичко зависи от човека.
Виж целия пост
# 302
Хахах, е айде ся, по 11 часа на ден учи. Ще докараш някоя паник атака на жената. Човек може да се справи с университета и с доста по-малко учене. И със сигурност има достатъчно време за купони. Всичко зависи от човека.

Не мисля, че казвам нещо фрапантно. 11 часа на ден като горна граница за някои дни по време на сесия, когато нямаме нито лекции нито упражнения и изпити е реалистично особено ако е приятен материала както при мен. Повечето хора от групата ми учат подобни часове, но пак да подчертая само по време на сесия.
Виж целия пост
# 303
Хахах, е айде ся, по 11 часа на ден учи. Ще докараш някоя паник атака на жената. Човек може да се справи с университета и с доста по-малко учене. И със сигурност има достатъчно време за купони. Всичко зависи от човека.

Не мисля, че казвам нещо фрапантно. 11 часа на ден като горна граница за някои дни по време на сесия, когато нямаме нито лекции нито упражнения и изпити е реалистично особено ако е приятен материала както при мен. Повечето хора от групата ми учат подобни часове, но пак да подчертая само по време на сесия.

Когато аз учих висша математика пет години и половина също по време на сесии учех по 10-11 часа. За сесия това си е в реда на нещата. Понеже много хора ни казват, че медицината изисква ежедневно учене през цялото време до степен, че такива студенти не ги виждаш навън с месеци .. и започнах да си мисля как материалът е огромен и много труден и не е за всеки.
Паник атака няма да получа, иначе ПА-ите не са шега работа и иронията е неуместна.
Благодаря на всички за разясненията!
Виж целия пост
# 304
Иска си /почти/ ежедневно учене или поне е редно, но не е до степен да не излизат от вкъщи. И с приятели се виждат, и по купони ходят, и спортуват, че и време за мързелуване има.
Виж целия пост
# 305
Първите 2 години освен че е по-рехава програмата, е и значително по-лесна като материал, примерно какво има да им се учи толкова на биология и химия. Тогава най-сложна е анатомията, която има многокомпонентен изпит в края на втората година и обичайно тези които влачат невзети изпити нататък в "колекцията" най-често единият е Анатомия. Става по-сложно от втория семестър на 3-ти курс- патология, патофизиология пропедевтика, т.е. има много терминология за запомняне. Летния стаж е задължителен. А в 4-ти вече са 9 изпита. След първи курс на лекции почти никой не ходи и свободното време идва най-вече от там. Социалния живот е според зависи - редовното му практикуване и отсъствията не се отразяват особено добре, абсолютно веднага се усеща по резултатите на текущите тестове през семестъра, особено ако не се учи всеки ден по няколко часа. Веднъж седмично навън е добре за изпускане на парата. Синът ми и по време на сесия излиза, но изпитите им все още са малко. Въпреки ангажираността и в 4-ти и в 5ти курс има хора които си уплътняват времето като демонстратори. Синът ми го правеше във втори курс, но тази година безобразно разхвърляната му програма не позволява. Случвало се е да излиза и по 2 пъти седмично, но тази година най-близките му приятели учат в чужбина и обикновено е навън с някой от  групата, или с бивши съучиници от другите групи т.е. еднакво натоварени с учене като него. Пътува след взимането на изпитите през зимната сесия обикновено за седмица и после през лятото.
Фармацията последните години стана някак много по-достъпна, или има по-малко желаещи, не знам, но в мъжката квота във всички МУ остават незаети места и ги попълват с момичета. Имат много химия, мисля че бяха 7 вида. Другите неща като математика, ботаника и прочие не ги притеснява толков, колкото химиите.
Виж целия пост
# 306
Здравейте, интересува ме специално за Варна задачите с отворен отговор по биология. Как трябва да се разпишат - както е даден материала в одобрените учебници или и допълнителна информация от други източници?
Виж целия пост
# 307
Не се плашете! Ученето е съвсем поносимо. Дъщеря ми излиза нонстоп. Засега не й се е отразил бурният социален и любовен живот на резултатите. Имаше сега ваканция около 35 дни, през които не е пипнала да учи или поне аз не съм я видяла. Засега има много свободно време,но е едва първи курс. В крайна сметка не са машини ,как така само ще седят вътре и ще учат 6 години.
Виж целия пост
# 308
Ако има кой да ги издържа, все ще намерят свободно време. Ако няма, не знам. Може би не е за тях. Познавате ли студенти по медицина, които сами се издържат? Много трудно ми се вижда на мен.
Виж целия пост
# 309
Преди повече от 30 години, приятели, които учеха медицина ги виждахме само по Коледа и Великден. Сега, наистина, прави впечатление, че няма такова учене и натовареност. Приемният изпит е най-трудното. Но това все пак са 10 години от живота ти. Не са малко.
Виж целия пост
# 310
Мъжът ми (лекар) също твърди, че е учил много повече преди 30 години,поне като заетост с лекции и упражнения. Да не забравяме обаче,че сега информацията е на един клик разстояние,колкото и банално да звучи😀Според мен и самите преподаватели никак не се раздават вече.
Виж целия пост
# 311
Преди повече от 30 години, приятели, които учеха медицина ги виждахме само по Коледа и Великден. Сега, наистина, прави впечатление, че няма такова учене и натовареност. Приемният изпит е най-трудното. Но това все пак са 10 години от живота ти. Не са малко.

"Приемният изпит е най-трудното." Пълни глупости.
Виж целия пост
# 312
Ако има кой да ги издържа, все ще намерят свободно време. Ако няма, не знам. Може би не е за тях. Познавате ли студенти по медицина, които сами се издържат? Много трудно ми се вижда на мен.
Лично даже.Частична издръжка от  2 курс, пълна самоиздръжка от  средата на 4-ти. При това не в БГ, а на място където всичко  почти е задължително като присъствие - лекции, упражнения, семинари.Но и това не си е работа, понеже наистина не остава много време за социален живот и отдих. Пак има, де, но програмата е много сгъстена. Но и преди, по друг повод, бях споделила, че каквото и да пишат, казват в тази тема родителите, решенията са на студентите.Когато пък са и с чепат характер -съвсем.. Оптималното за мен е  да се работи само за част от нужната издръжка.Хем се трупа някакъв полезен опит,  хем олекотяваш финансовото бреме на родителите, хем имаш и шанс да понабереш точки и да ти подхвърлят идеята за специализантско място в отделението, където работиш (точно така стана с детето, което упоменах назад като специализант в Пирогов  със заплата малко над 1000, точно така своево рода предложение  има и дъщеря ми), хем да имаш и повече време за почивка и развлечения. Детето в Пирогов е с родители с големи възможности и въпреки това работеше..Всичко в  възможно с две думи, тоест, а как ще се случат нещата по параграфа работа през следването зависи от много фактори - финансово състояние на родителите, нагласи на детето, характер (по-скоро инат понякога), способност правилно да си разпределиш времето и т.н..
Виж целия пост
# 313
Преди повече от 30 години, приятели, които учеха медицина ги виждахме само по Коледа и Великден. Сега, наистина, прави впечатление, че няма такова учене и натовареност. Приемният изпит е най-трудното. Но това все пак са 10 години от живота ти. Не са малко.
Е, малко преувеличаваме. Даже не малко. Joy И ММ е учил преди повече от 30 години, бил е отличник и демостратор. И пак не се е появявавал само по Коледа и Великден. Joy Само по сесии почти не се излиза. Но това съвсем не е само в медицината. Ученето си е същото сега, единствената разлика е, че тогава се е ходило по лекции. Но е било важно, защото източниците на информация са били доста по-ограничени. Сега имат достъп и до лекциите, и до купища други материали. И е по-практично времето за лекции да се ползва за учене.
Виж целия пост
# 314
Не виждам нищо смешно, че някой е учил повече от друг. Тези хора днес заработват по над 20000 на месец. Едната ми приятелка е със " Златен Хипократ". Нито е смешно, нито е срамно. 🥳
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия