Как се справяте със самотата?

  • 5 718
  • 56
# 15
Следващият път се стреми и човекът да ти липсва.
Комуникацията е следствие на човека - да искаш да си с него.
Събирай се с някого единствено и само по любов, идеална комуникация и чувства, уважение, емпатия, оттам редовен, ежедневен секс и добруване.
Не само за запълване на липси.
Виж целия пост
# 16
Живях сама известно време преди няколко години и не мога да кажа, че ми беше зле. Разполагах си с времето, правех си каквото искам, съобразявах се единствено със себе си. Нуждата от контакти съм си я запълвала в работата и с приятели, а иначе срещи и някакви мимолетни отношения си вървяха междувременно. Та не мога да кажа, че съм се чувствала самотна, но аз съм си и по-саможив характер и мога да оцелея сама. Не всички са така.
Виж целия пост
# 17
Съсредоточи се върху развода и уреждане на имуществените взаимоотношения
Не беше ли ти, дето мъжът искаше да се преместиш с детето в по малкото жилище?

И си потърси неангажираща връзка на първо време. Така по бързо ще го забравиш. Защото ти липсва, той, още не си преживяла раздялата.
Виж целия пост
# 18
Аз съм от самодостатъчните хора.Живея сама от 18 годишна,близо 10 години имах няколко връзки,но предимно сама бях.Не ми трябваше никой честно казано,супер ми беше с никой да не се съобразявам.Пътувах,работех,излизах с приятели,имам си и хоби.Самота съм чувствала само при спомени за миналото и починалите ми близки.Изплакваш си тъгата и продължаваш.В момента съм семейна,от осем години нямам мисля повече от час два сама да съм била,или съм с децата или на работа или някъде с други хора.Честно казано искам няколко дена сама с книга на тишина,но едва ли ще ме огрее скоро.Така че всичко е етапи в живота,тъжи като ти е тъжно и самотно,забавлявай се като си в настроение,не виждам нищо лошо.Колкото до търсенето на партньор,сигурна съм че твоя човек е там някъде,просто още не си го срещнала,не се отчайвай.
Виж целия пост
# 19
Тая самодостатъчност дето се издига в култ след време доста често се превръща в не особено лице приятна картинка. Нали всички знаем при жените котките, при мъжете алкохолизъм и залитане по конспирации или ред други глупости и празни работи. Човекът е социално животно и има своите нужди от комуникация, от партньор и т.н, които нарушаването им дългосрочно често води до отклонения.
На въпросът на авторката, имал съм такъв период на около 25, чувствах се ужасно самотно, въпреки че имах супер много приятели и бях със семейството си. Справих се така, семейството, приятелите, движих се в няколко компании и излизах почти всяка вечер. Като се случеше да не изляза две три вечери направо откачах вкъщи и веднага си намирах с кой да изляза. Естествено алкохолът беше в огромни количества, не го препоръчвам като постоянно решение, но за мен това беше моят начин. Всичко се оправи с ново гадже и нова любов.
Виж целия пост
# 20
Бонусът на това да си интроверт... Самотата те зарежда Joy Тези патологичните самотници са друго нещо. Аз мога и сама, мога и с друг човек. И в двата варианта се чувствам добре. Някои пък сами не могат. За мен това също си е вид патология.
Виж целия пост
# 21
Лично аз, като се почувствам самотна, моментално се обаждам на приятелка да си приказваме или направо отивам на гости у някоя от тях, на сестра ми звъня също, отивам на фитнес да се видя сред хора или на разходка. При нас има групи за разходка, една приятелка ме заведе на такава и беше много приятно - един водач ни водеше през маршрута а ние през това време си приказвахме и разни хора от групата. Когато си сама можеш да видиш много повече. Чудя се дали не съм вече патологична самотница защото не съм имала истинска връзка от 2023 Март!!
Виж целия пост
# 22
Трябва да се научиш да обичаш компанията си. В идеалния случай времето трябва да се запълва с хобита и добри приятели. Грижи се за себе си както би искала да го прави партньора ти. Обичай се и се глези, не чакай друг да го прави. Ако много се фиксираш в този страх, рискуваш да влезеш в токсична или в най-добрия случай неподходяща връзка. А такава самота боли много повече. Живота не е нищо повече от убиване на време, намирането на половинка не го прави по-смислено. Прекарвай времето си смислено и се наслаждавай на свободата си. Не гледай да нея като на бреме.
Виж целия пост
# 23
Самотата е най-хубавото, което успях да си извоювам. За да бъде човек щастлив с някой друг, първо трябва да е щастлив сам със себе си. Вероятно отговорът ми не е от голяма полза, но накратко: не се справям със самотата,  наслаждавам й се.
Виж целия пост
# 24
С добри приятели човек никога не е сам
С хора, на които да дава и помага, човек никога не е сам

Аз също много си обичам сингъл периодите, и аз трябваше да късам с токсичната идея, че без мъж сме самотни и много се радвам на времената след това, славни времена, морета и пътуване с приятелки и време за мен, само за мен
Виж целия пост
# 25
Има хора, които не могат да не са в двойка. Познавам такива, просто не се справят да са сами и винаги си намират някой. Останалите не се налага да се справяме със самотата, защото можем и да не сме в двойка постоянно, имаме си други близки хора и интереси, и по-неангажиращи връзки, които не е задължително да се превръщат в официална двойка. Също е приятно, не виждам самота у хората, които живеят така по принцип или в някакви моменти.
Виж целия пост
# 26
Аз живея сама за пръв път в живота си, на празниците ще съм сама също, защото не съм си близка с роднините.
Чувствах се самотна с бившия ми партньор, сега по-рядко се чувствам така, защото нямам очаквания към друг човек или към себе си, че нещо си не върви. Правя каквото си искам, виждам се с приятелки, гледам филми, готвя си, чистя си, никой нищо не очаква от мен.
Няма как да не ти е самотно някой път. Това е съвсем нормално, ако ще и заобиколена да си от хора 24/7. Не го приемай за нещо ужасяващо, от което трябва да се отървеш. Така човек взима грешни решения и се събира с грешни хора от ужаса да си самотен.
Виж целия пост
# 27
Колкото и всички да ти казват да се обичаш, колкото и с приятели, животни, хобита и т.н. да запълваш време, докато не си намериш човекът до теб винаги ще го има това чувство. Да споделяш моменти, разходки, преживявания с приятели, и с любимия човек са напълно различни неща, различни емоции и задоволяват различни нужди. И както някои нямат нужда да имат някой, на когото вечер да споделят как е минал деня, да си сготвят, да гледат филм заедно, така други имат нуждата от това, за да са щастливи и пълноценни.

Минах през такова състояние преди да се съберем с мъжът ми. Особено по празници както е сегашният период, всички бяха със семейство и половинки. Да, аз също бях със семейството си, но си оставаше онова чувство вътрешно. Същото и по пътувания, излизания, та дори споделяне на обикновени битови неща. Докато не си намериш правилния човек ще е така положението. Има една тема тук къде сте се запознали с половинката. Ако нямаш идеи как сама да действаш, хвърли едно око там. Но не почвай безсмислени, обречени, токсични отношения само и само да не си сама. Това само ще ти засили чувството на самота.
Виж целия пост
# 28
Лично аз, като се почувствам самотна, моментално се обаждам на приятелка да си приказваме или направо отивам на гости у някоя от тях, на сестра ми звъня също, отивам на фитнес да се видя сред хора или на разходка. При нас има групи за разходка, една приятелка ме заведе на такава и беше много приятно - един водач ни водеше през маршрута а ние през това време си приказвахме и разни хора от групата. Когато си сама можеш да видиш много повече. Чудя се дали не съм вече патологична самотница защото не съм имала истинска връзка от 2023 Март!!
В живота е така.
Ако си във връзка искаш да си малко сам, от време на време.
Ако си сам пък си самотен,от време на време.
Аз сам не мога да живея. Въпреки че съм интроверт.
За това си живея в София.
Имам много приятели и приятелки.
Виж целия пост
# 29
С работа, дете ученик , куче нямам време да се почувствам самотна 😁
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия